Патриоти сме, но не толкова, че да си плащаме данъците, свободни сме, но само на хартия

Автор: Кристина БОЖИНОВА

Отново е трети март - Денят на Освобождението  на България. Отново едни катерят Шипка, за да поставят цвете за загиналите за свободата на България, а други философстват пред компютрите - купена, подарена или извоювана е тази свобода. Сякаш отговорът на този въпрос ще върне българите, оставили костите си в гонене на идеала за независима държава. Дори на националните ни празници не сме единни.

А фактът е един- свободни сме.

И ако има символ на това Освобождение, то трябва да е обикновеният, прост човечец, повярвал на бляна за свобода и заменил гегата с пушка.

Само свободен дух може да дръзне да се бори за правата си. Дедите ни са били такива - обикновени в своето ежедневие, но удивителни в гоненето на целите си. Дори и когато опитите им са били безжалостно потушавани, те са продължавали да преследват мечтата за свобода.

Няколко десетилетия по-късно ние празнуваме Освобождението, но не сме свободни. 

Когато нашите предшественици са чупили своите окови и са се изправяли срещу своите поробители, дори не са си представяли, че поколенията след тях сами ще започнат да създават нови окови и нови поробители. Но не на телата си, а на душите си.

Днес се чувстваме подтиснати от чуждия успех и от чуждите вещи. Мразим постигналите нещо, вместо да се опитаме да постигнем нещо. Вярваме, че нищо не зависи от нас, защото е много по-лесно, отколкото да поемем отговорност и да гоним целите си. Страхът от провал ни оковава и ни лишава от шанса за победа.

Патриоти сме, но не чак толкова, че да си плащаме данъците.

Силни сме на маса, но станем ли от нея, рязко ни пада ентусиазма да оправяме държавата. Всъщност, дори и с двора не ни се занимава. Имаме мнение, но се страхуваме да го защитим.

Носим с години огорчение и обиди, но не смеем да ги кажем честно и директно, защото се страхуваме от чуждите реакции. Все още „какво ще кажат хората“ е спирачка пред нашите идеи.

Свободни сме на хартия. Почитаме загиналите за Освобождението на родината, но не събираме смелост да поведем борбата за собственото си освобождение.

Няма свободна държава с несвободни хора!

И ако сме от тези, които си честитят празника, трябва да сме сигурни, че сме свободни. Заради себе си и заради тези, които са платили независимостта на България с кръвта си. Нашата задача е по-лесна! Никой няма да умре, чупейки оковите в мисленето си, но успее ли, със сигурност ще живее.

Днес на България ѝ трябва свободно общество. Такова, което да има силата и самочувствието да се изправя и защитава, да се бори за правата си и да воюва за целите си, да изпълни със съдържание думата държава. Държавата сме ние! Ако ние сме подли мижитурки, влачещи се по течението и чакащи някой да се смили да ни подреди живота, и държавата ще е такава. Ако ние сме свине, не трябва да се сърдим, че държавата е кочина.

От нас зависи дали тази България ще бъде силна и горда или потисната и лашкаща се между чужди интереси.

От нас зависи дали ще изберем да сме от даващите или ще чакаме на опашката на взимащите. Чийто ред не идва никога. Които си умират, чакайки нещо да се случи. Вместо да запретнат ръкави и да го случат.

Свободното общество прави от една територия- държава.
Бъдете свободни хора!
Свободна България го заслужава!
Честит празник!

*Коментарът е на пиар специалиста Кристина Божинова и е написан за Флагман.бг, заглавието и подзаглавието са на редакцията