Започва най-строгият и продължителен пост в годината

Днес започва Великият пост, който е най-строг и най-продължителен. Започва седем седмици преди Великден. Нарича се Четиридесетница, понеже трае 40 дни, но с него се съединява и седмицата на Христовите страдания, в която се спомнят последните събития от земния живот на Господа, особено Неговите страдания, смърт и погребение. Затова тя се нарича Страстна седмица, т.е. Седмица на страданията, пише pravoslavieto.com.

Великият пост е установен в памет на 40-дневния пост на Иисуса Христа, за да могат в това време християните да се покаят и очистят душите и телата си и по такъв начин да се приготвят достойно за посрещане на най-великия християнски празник - Възкресение Христово.

През целия пост риба се разрешава два пъти - на Благовещение (ако не се пада през Страстната седмица) и на Връбница. След Неделя Месопустна се преустановява яденето на месо, а след Неделя Сиропусна - и на мляко, млечни продукти и риба, и постът продължава така:

През първата седмица, от понеделник до събота включително се спазва строг пост - растителна храна без олио и вино.  В събота (Тодоровден) се взема Св. Причастие.

През втората седмица в сряда и петък е строг пост. В събота и неделя е позволено олио и вино. На Благовещение се разрешава и риба.

В третата седмица, наречена Кръстопоклонна, от понеделник до петък включително е строг пост, събота и неделя - олио и вино.

По време на четвъртата, петата и шестата седмица се спазват постите, както през втората - в сряда и петък е строг пост, а в събота и неделя - олио и вино. В съботата на шестата седмица, Връбница, може да се яде риба, хайвер или други безгръбначни животни.

И през Страстната седмица, от понеделник до събота включително постът е строг. Ако здравето позволява, на Разпети петък не се яде нищо, не се пие и вода.

Постът е въздържание с религиозно-нравствена цел от блажна храна при умерена употреба на постна храна.

В Стария Завет има много наредби за поста. Моисей е постил 40 дни и 40 нощи, за да се подготви да получи десетте Божии заповеди. Пророк Илия след строг пост, душевна чистота и голяма ревност за Господа се удостоил да види Божията слава. Като най-велик и най-строг постник е известен свети Йоан Кръстител. Всички праведници са спазвали в малка или по-голяма степен поста.

От апостолско време светата Църква е наредила светото тайнство изповед и причастяването да се предшестват и съпътстват от тъй нареченото говеене. Това ще рече по-усилена и благоговейна подготовка чрез пост и молитва.

Най-благоприятно време за тази подготовка представлява Великият пост. Той, както и другите пости, започва с така наречените "заговезни" - т. е. ядат се вечерта блажни храни, а от сутринта на другия ден започват постите. При нормални условия говеенето трае една седмица, като първите три дни се прекарват в пълен пост, т. е. "тримерене". Тримеренето е доброволен пост, извършван от онези, които желаят и могат да го издържат.

При особени обстоятелства като старост, тежка болест, предстоящо неотложно заминаване по служба и др., срокът на говеенето през първата седмица на поста може да се съкрати на три, или даже на един ден, като се препоръчна това да стане с благословението на епархийския архиерей, на енорийския свещеник.

Мнозина от говеещите смятат, че постенето трябва да се състои в отказ от блажни храни. Това е само едната страна на поста – телесният пост, който сам по себе си е недостатъчен без духовния пост. Православните християни, които искат да постят, трябва да знаят това и да го спазват.