Третият пол на българската Хитлер и еднополовият й брак с популизма

Автор: Флагман.бг



Популизмът може да е много опасно политическо явление. Националпопулизмът и националсоциализмът могат да бъдат опустошителни и най-голямото доказателство за това е управлението на Хитлер през 20-и век. Какво се случва в последните часове в България, където от системните политици се очаква да се съобразяват с промяната в настроенията на хората? Особено ако те директно се понесат върху национал-популистките вълни. И може да стане страшно, ако се опитват да правят рейтинг на базата на фалшиви новини.

Лидерът на БСП Корнелия Нинова, в характерния си стил, яхна здраво темата за Истанбулската конвенция. Тя реагира скоростно, след като видя разнобоя по темата в правителството. И съвсем загуби мяра след провалилия се с гръм и трясък вот на недоверие с недомислените й теми и скудоумни тези, с които стана за посмешище. Вместо да се прибере у дома засрамена след поредната й глупост, лидерката се втурна в следващ крайно популистки и никому ненужен ход - за да може още месец-два да дъвчем нещо, което нито е на дневен ред за оскотялото ни и разядено от корупция общество,  нито ще спомогне за подобряване на здравеопазването и образованието, нито ще възпре криминалната престъпност, нито ще ограничи циганската напаст.

 Вече и в села и паланки се питат разтревожено какво ще стане с Истанбулската конвенция и дали ще се узаконят „третият пол“ и „еднополовите бракове“.

Духът от бутилката е изпуснат, народът е напълно пощурял. Създадена е изключително благоприятна среда за гнусна пропаганда, от което се възползва Корнелия Нинова и близката й кохорта в БСП. Стигнаха дотам да искат референдум (моля ви се!) за Истанбулската конвенция. Да обиждат Цветан Цветанов, че най му отивало да е с поличка.




Извинявайте, наистина ли Истанбулската конвенция е най-важното, с което следва да се занимава водещата опозиционна сила в България? Социалистическа при това! 

 Всенародната истерия премина границите и Бойко Борисов може би вече съжалява, че е обещал пред Европа, че България ще ратифицира документа. Конвенцията е оттеглена за неопределен срок. Но това вече е без значение. Точките за Нинова са натрупани и е дадено началото на изключително опасен процес.
Подобна истерия, но в по-малък мащаб Нинова създаде през 2016 г. заради правителственото Постановление 208, свързано с бежанците. Лидерката на БСП месеци обясняваше как държавата скрито се подготвяла за трайно настаняване на бежанци в общините и как това било дискриминационно спрямо българските граждани. Из община Малко Търново бродеше най-близкият й от бургаските съратници, за да разпространява по домовете на хората дива пропаганда, сееща ненавист. И времето го доказа. Защото служебното правителство на „нейния президент“ Румен Радев след дълго разтакаване най-накрая отмени „злокобната“ наредба... Но веднага след това на нейно място прие почти същия документ, а според някои – той дори е още по-дружелюбен към бежанците. Но масово бежанци така и не дойдоха. Защото България е бедна, корумпирана, със слаби институции. Защо да се заселват у нас?

Засега Корнелия Нинова освен празни думи и биене в гърдите, не дава индикации, че наистина  се бори с тези истински проблеми в обществото. Най-яркият пример беше изборът на статуквото за членове на Висшия съдебен съвет през септември 2017 г. Нинова бе предупреждавана и й бе посочено, че действията й се наблюдават, но въпреки това парламентарната й група отново тихомълком гласува „за“ неподходящи лица, предложени, както обикновено, по неясен начин от задкулисни кръгове. А промяната в кадровия подбор на управлението в съдебната власт е потенциално най-голямата и лесна реформа, по-важна от всякакви други мантри за реформи в системата на правосъдието.

Да яхаш настроенията в обществото, особено ако те са на базата на див национал-популизъм, фалшиви новини и Гьобелсова пропаганда, е абсолютно недопустимо за един качествен политик. Големият държавник с капацитет и визия за развитие не се води от хората, а напротив - той повежда хората, ако може да ги убеди с авторитет, знания, ораторство. И нерядко за непопулярните реформи, които провежда, той плаща тежка цена. Но – той, а не народът, г-жа Нинова.