Ужас deja-vu! Да не е 2 януари 2081 година?

Автор: Антония ЧОРЕВА


Първата политическа новина за 2018 г. е ветото на президента Румен Радев върху Антикорупционния закон. Лично аз направо се стреснах и получих малко объркване – като в книгата на Оруел –  антиутопичният му политически роман „1984“, дето е писана 1948 г. Точно така се почувствах – сега са едва първите дни на 2018 г., а българските политици пишат историята на 2081 г. 

Всичко е едно и също. Deja-vu. Политиката не е мръднала, нито действията, нито мисленето за нея.

Ето и защо!

2 януари е, а политическата година започна със замах. И докато депутатите си пуснаха предвидена ваканция до 11 януари, президентът вече е на работа. И се започна – вето върху Антикорупционния закон – така чакан, така важен и така искан от европейските институции закон, който трябва да покаже борбата на България с корупцията.

Лошото обаче е, че този филм сме го гледали – сега вето, после законът се гледа в зала, няколко дебата – два-три часа, същите тези, които чухме по време на комисията при гледане на закона, по време на приемането в парламента и сега за трети път. Шефът на правната комисия Данаил Кирилов от ГЕРБ ще излезе да каже колко е добър законът, председателят на групата на ГЕРБ Цветан Цветанов ще излезе да помоли за добър диалог между управляващи и опозиция, опозицията ще каже няколко декларации как Европа ни хули за корупцията и законът ще излезе в същия вид, какъвто е сега.
Проблемът дори не е в този закон, а в липсата на уважение между институциите в България.

Пето вето на президента, а в неговите желания към законите, които връща да бъдат преразгледани, има и стойностни мотиви. И така да е, обаче, депутатите в парламента не се интересуват нито от мотиви, нито от нечие чуждо мнение, камо ли да си преправят „добрите закони“ заради някакво вето.
А досега не се вижда депутат да е уважил мнението на президента Румен Радев.

Решенията в парламента се вземат със златния пръст на Веселин Марешки, който напоследък от върл защитник за по-добро бъдеще на българския народ, се оказа най-тихият човек в българския парламент, който само гласува и то както трябва.

Законите в парламента от години се приемат по един и същ начин, броят се гласовете, маха се с пръсти, знаци, символи. И единственият, който може да налага и ветото му важи, е премиерът Бойко Борисов. Макар да сме парламентарна република и това да се повтаря непрекъснато.

От 4 вета върху законите досега само един бе върнат – този на бюджета на Здравната каса, свързан с мораториума върху лекарствата, върху който между другото пак имаше наложено вето, но той не бе върнат заради ветото, нито заради Стефан Данаилов, който разплака България с признанието за болестта си, нито заради протестиращите болни пред парламента, а заради спомена за майката на Бойко Борисов, която също си отишла от рак. Но май и тя не беше причината, тъй като премиерът просто видя огромното обществено недоволство и най-вече разочарованието на обществото от липсата на съпричастност и състрадание. 

Така че от идващата политическа 2018 г. се вижда да е същият политически фарс като изминалата, само че на фона на българското европредседателство, което може да наклони везните тук и там, и то само с цел да не се изложим пред чужденците.

А има и един вот на недоверие към управляващите с неизяснена тема дори – за корупцията, който след речта на Доган как сега не е време за нови избори и няма алтернатива, също е просто един начин на опозицията да покаже на избирателите си, че работи. И тази политическа врътка ще завърши с неуспех, но все пак целта Нинова и БСП да бъдат показани по телевизията ще е изпълнена. 

Така че идат закони на конвейер, може би още няколко вета и от време навреме някой стих на Спас Гърневски в парламента.

Ето и малко от книгата на Оруел, за да е ясно за какво говорим

1984 г. се смята за една от 100-те най-велики книги на всички времена.
Всичко в супердържавата Океания се наблюдава от Големия брат, лидерът на партията, към когото има култ към личността, която реално не съществува. Партията не се интересува от нищо друго, освен от абсолютната власт. Главният герой на романа Уинстън Смит е член на Външната партия, който работи за Министерството на истината и отговаря за пропагандата. Неговата работа е да пренаписва минали статии от вестниците, които да отговарят на поддържаната партийна линия. Голяма част от това министерство се занимава с унищоването на документи, които не са редактирани. Поради тази причина не съществува никаква опозиция на официално изказаната от Партията позиция. Смит е усърден и умел работник, но тайно мрази Партията и мечтае за бунт срещу Големия брат. Прототип на главния женски персонаж Джулия е втората съпруга на Оруел.
Сюжетът на книгата е ситуиран в Океания, една от трите супердържави в света след Глобалната война. Големи плакати на Големия брат са из цялата страна, невъзможни са изключването на множеството екрани, които непрекъснато бълват информация за „просперитета“ и военните действия, които води Океания. Има три обществени прослойки

– Висшата класа на Вътрешната партия, която е 2% от населението.
– Средната класа на Външната партия, която е 13% от населението.
– Ниската класа – пролетариат – която е 85 % от населението и представлява работническата класа.

Историята на главния герой започва на 4 април 1984 г. Въпреки това самият той не е убеден в истинността на датата, предвид факта, че професията му е да променя всякакви дати, факти и новини.
В книгата на основния лидер на Съпротивата Емануил Голдщайн се разкрива, че след Втората световна война Обединеното кралство попада в гражданска война и е погълната от една от супердържавите – Океания. Едновременно с това СССР завладява континентална Европа и обособява втората супердържава – Евразия. Източноазия е третата супер държава, която обхваща регионите на Източна и Югоизточна Азия. Трите супердържави водят непрекъсната война помежду си. Информацията с коя от тях се бие Океания непрекъснато се променя, фактите се заличават и заменят с други.

Властта е строго разпределена. Съществуват следните министерства:
– Министерство на мира – занимава се с войната и военните действия,
– Министерство на истината – занимава се с новини, забавление, образование и изкуство – изцяло пропагандни,
– Министерство на изобилието – занимава се с икономически афери (купонна система и гладуване),
– Министерство на любовта – занимава се със закона и реда, както и с мъчения и промиване на мозъци.

Моят финал

Както започнах, така и ще приключа 2 януари 2018 г. е, а започва все едно е краят на предната. Новата година за политиците ще остане в стария дневен ред. Ясно е! Българските политици обаче станаха творци и написаха книга в стил а ла Оруел – „2081 г.“.