Защо Бургаска област получи „слаб” по сигурност и здравеопазване

Автор: Лъчезар Лисицов

Социалното развитие на региона е "средно" спрямо останалите в страната, посочват от ИПИ


Област Бургас е с добро икономическо развитие. В социалната сфера обаче нивото е една степен по-ниско. Това става ясно от последното изследване „Регионални профили – показатели за развитие 2017”.
То бе представено във вторник в БТА-София от Института за пазарна икономика (ИПИ), както „Флагман” съобщи.



Оценките на ИПИ варират от „много добро”, минават през „добро”, „средно” и „незадоволително” и стигат до „слабо”. 

Бургас е в групата области със средно социално развитие заедно със Сливен, Стара Загора, Кърджали, Благоевград, Добрич, Враца, Перник и Ямбол. Най-високо оценени с „много добро” са София-град, Варна, Смолян и Габрово. На дъното със „слабо” пък са Силистра, Кюстендил, София-област и Монтана.

Социалното развитие от ИПИ измерват с шест показателя.
Област Бургас е най-добре по отношение на демографията с оценка „много добро”. Най-зле – със „слабо”, е оценена по два показателя - здравеопазване, както и сигурност и правосъдие.
Областта получава „средно” за образование, както и за околна среда, а „незадоволително” – за култура.

В анализа на ИПИ се посочва, че демографската картина в Бургаско продължава да е сравнително добра. Населението застарява, но коефициентите на възрастова зависимост все още са значително по-ниски от стойностите в страната.
Областта е сравнително високо урбанизирана – 76,2% от населението живеят в градовете (при 73,3% в страната).

Състоянието и резултатите на образователната система в Бургаско са сравнително неблагоприятни. Средният успех от зрелостните изпити през 2017 г. е по-нисък от средния в страната. Бургас е сред областите с най-малък брой преподаватели в основното и средното образование спрямо учениците.
За поредна година студентите намаляват, което е характерно и за страната като цяло.

По отношение на здравеопазването - през 2016 г. броят на лекарите в областта е значително по-нисък от средния в България спрямо населението. На един общопрактикуващ лекар в Бургаско се падат 1902 граждани при 1611 в страната.
Липсата на доктори, сравнително ниският дял на здравноосигурените и относително малкият капацитет на болниците обясняват и ниския брой на преминалите пациенти през болниците спрямо населението, посочват от ИПИ.

Бургас продължава да се представя сравнително слабо в сферата на сигурността. И през 2016 г. регионът е с най-висок относителен брой на регистрираните престъпления срещу личността и собствеността – 18,8 на 1000 души население при 12,6 – в страната.
Бургас е и сред областите с най-ниска степен на разкриване на престъпленията (само в столицата тя е по-ниска) – 38% от регистрираните през годината престъпления са разкрити при 48% за страната.

По отношение на околната среда се констатира, че голям дял от населението в областта живее в селища с достъп до канализация, както и с висока свързаност с пречиствателни станции за отпадъчни води.
В същото време Бургас продължава да е сред областите с най-голям обем образувани битови отпадъци – 519 кг/човек годишно при 422 кг/човек в страната през 2015 г. Това се обяснява със значителния приток на туристи, посочват от ИПИ.
Въздухът е относително чист, като емисиите на въглероден диоксид са около четири пъти под средните нива за страната.

За културата от ИПИ констатират нарастващ интерес към кината и театрите. Същото важи и за музеите, но в това отношение Бургаско изостава от средните за страната стойности.
В категории: Просвета , Крими