Погледнете в очите това чаровно момиче и му кажете няма ли право да живее

Автор: Емел МАХМУД

Всеки прави своите грешки, а осъзнатите навреме трябва да бъдат простени


Може ли да погледнете в очите това красиво 21-годишно момиче и да му кажете, че не заслужава да живее? Не можете, нали? Никой не може!

Затова - вместо да упреквате скочилата пред влак Антония, подайте й ръка, тя получи втори шанс, но има нужда от подкрепа. 

Животът е истинско изпитание за Антония. Тя е израснала в социални домове, тъй като е едно от петте деца в семейство Чикови. Въпреки че връзката между нея и родителите й е силна, тя се научава да се справи сама с всичко. В Ловеч завършва Професионалната гимназия по икономика, търговия и услуги. Има сертификати  и от курсове по фризьорство и барманство. През пролетта на тази година започва работа като сервитьорка в Слънчев бряг, а след като сезонът приключва, тя се мести в Бургас, за да си търси постоянна работа (ВИЖ НАШАТА ТЕМА В РАЗВИТИЕ).

Нещо обаче се случва на 6-ти ноември, понеделник. Нещо, за което тя не иска да говори, не иска да си спомни дори. Във фаталната сутрин тя решава да сложи край на всичко, скачайки пред товарния влак на гара „Владимир Павлов“. Животът обаче не я напуска, а й дава втори шанс. Влакът отсича краката й, но тя остава жива. Сега Антония е по-силна отвсякога, вярва, че ще преодолее всичко, че някой ден с помощта на добри хора отново ще си стъпва на краката. 

Борбата й с реалността обаче тепърва започва. Антония изпитва ужасни болки от т.нар. синдрома на фантомните крайници. Преди няколко дни е останала самичка за малко, била жадна и се опитала да стане от болничното легло. Озовала се на земята, а това е сринало психиката й. Това се случва с над 50 % от пациентите с ампутирани крайници - усещат части от тялото, които не са вече там. Симптомите на фантомна болка могат да бъдат много тежки.
Вчера 21-годишната чаровница отново изпаднала в безизходица. През нощта заради болките не е могла да заспи, а сутринта получила нервен срив. За щастие отминало бързо.

Антония все още е в ортопедичното отделение на УМБАЛ-Бургас. Тя обаче трябва да бъде настанена в хосписа на болницата.

Майка й Мария Чикова, която е неотлъчно до нея от първия ден на инцидента, трябва да се прибере у дома в плевенското село Буково, за да си гледа другите деца. Тя заминава в понеделник, а дъщеря й тук остава сам-сама.

Дo Антония са бившата й работодателка Ростислава Димитрова, както и бургазлийката Николета Стоянова. Те правят всичко по силите си, за да помогнат на бедното момиче. Ростислава й е подарила инвалидна количка, докато Антония получи протези. Двете дами откриха и дарителска сметка за събиране на средства за лечението й. В нея обаче досега са постъпили малко над 100 лв. Само за протези са необходими над 7000 лв. Най-вероятно ще са необходими още толкова и за продължаващото лечение и рехабилитация.

За това обаче ще се мисли впоследствие, тъй като в момента Антония се нуждае от пари за хоспис, където ще бъде настанена поне за около 5-6 месеца. Само за един месец сумата за лечение в хоспис е 1500 лв.

Антония има нужда от нас сега повече отвсякога. Животът й даде втори шанс, нека ние да я дарим с надежда!

Ако искате да помогнете на Антония, може да дарите средства на дарителската сметка на УМБАЛ-Бургас:

IBAN: BG30SOMB91301010002908
BIC:SOMBBGSF
Основание за плащане: Антония Спасова Чикова, за лечение
В категории: Лична драма