Дигиталната тъмна ера и как да предотвратим тоталната загуба на информация в 21 век

Автор: Георги РУСЧЕВ

В ерата на дигиталната информация, все повече започваме да прехвърляме нашите знания от хартиен вариант в цифров. Това реално  е успешен начин за съхраняване на повече информация в значително по-малко физическо пространство, но въпреки това е нож с две остриета. Защо?

Тук влиза терминът „Дигитална тъмна ера“. Това е понятие, описващо хипотетична бъдеща ситуация, в която е изключително трудно или дори невъзможно записана преди години информация да бъде разчетена от модерните компютри. Причина за това е постоянната промяна на файловите окончания и неспирната евоплюция на технологиите в насока оптимизиация.  Примери за това има безброй, един от най-ярките обаче е видеокасетата.

На този носител бяха записани безброй филми, записи от сватби, купони и т.н.  Проблемът обаче е, че вече нито се произвеждат касети, нити устройства,с които те да бъдат възпроизвеждани. Това де факто значи, че милионите часове видеозапис, намиращи се върху видеокасетите, са загубени – тяхната информация е попаднала в дигиталната тъмница.

Този проблем вече застига и част от дигиталните носители на информация като CD, флашки, хард дискове и SSD. Всички си мислят, че когато запишат нещо на компютъра си, то ще стои там завинаги. На практика нещата не стоят точно така. Например животът на средностатитситческата флашка  е от 5 до 10 години, твърдите дискове издържат не повече от 5, преди да започнат да повреждат данните, а при дори най-добрата поддръжка CD-тата издържат не повече от 30 години. Картинката при хартиените носители е коренно различна, с примери за запазени книги от преди 2-3 или дори 4 хиляди години.

И ето, че достигаме до най-важната част. Оказва се, че български експерти работят усилено по проблема с дигиталната тъмна ера. Стартъп е започнал работа по него и вече предлага някои любопитни решения, с които всеки да може да запази информацията си от загуба. В момента същата тази фирма е реализирала няколко проекта в Норвегия.Това решението далеч не е сложно, но изисква съгласието на множество различни компании, които произвеждат софтуер. Друга опция, която вече е достъпна на почти всички хора по света е т.нар. Cloud, в който информацията може да се съхранява за неопределено дълъг период от време, защото инфраструктурата, която я поддържа се подновява и ъпгрейдва по не деструктивен начин.

Така както през 2008 г. в ЕС, от българи, бе предложена идеята всички зарядни за телефони на територията на съюза да са еднакви, така и днес може би е време да се замислим за унифициране на различните формати за съхраняване на дигитална информация. Защото все пак нашето бъдеще, бъдещето на нашите наследници и бъдещето на човечеството зависи изцяло от това дали занапред ще имаме достъп до знанията и ноухауто от миналото. Нека не повтаряме грешките на НАСА, които успяха да затрият оригиналните кадри от кацането на луната на Аполо 11 и се наложи да разчитат изцяло на записите от телевизията.