Обвинявайте родителите си за следните 10 психологически проблема

Родителите правят всичко по силите си, за да отгледат добро и възпитано дете. Понякога обаче и най-добрите грешат – съзнателно или не. Или пък повтарят грешите на своите настойници. Уви, това често води до сериозни психологически проблеми за децата, пише BrightSide, цитиран от Блиц. Например…

Проблеми в личния живот, липса на доверие

Ако родителите съветват детето да не вярва на никого, то ще им повярва и ще възприеме света като враждебно място, пълно с капани. Такова дете няма да може да се довери и на приятелите си, които са доказали лоялността си. То винаги ще живее в съмнение.

Раздразнение, депресия, липса на самостоятелност

За подобно нещо са виновни онези родители („хеликоптери“), които кръжат около децата си постоянно. Намеренията им са добри, но подобна  свръхзагриженост води до психологически проблеми у детето. Ако не можеш да вземеш важно решение, без да се обадиш на родителите си за съвет, най-вероятно и твоите родители са прекалили с усилията да те предпазят от целия свят с изрази от типа „Не пипай котката! Ще те одраска!“, „Не сядай на ръба!“, „Не прави това!“. Ако детето постоянно чува такива заповеди, ще го е страх да вземе каквото и да е решение само. Освен това ще бъде пасивен и безотговорен възрастен.

Тежки зависимости, екстремни спортове

Ако родителите говорят постоянно на детето си колко проблеми причинява, то рано или късно ще достигне до заключението, че светът би бил по-добре без него. Вследствие на това то се превръща във възрастен, който постоянно търси и намира начини да се самоунищожи. Било то чрез наркотици, алкохол, екстремни и много опасни спортове.

Неспособност да се отпуснеш

"Престани да се лигавиш", „Бъди сериозен/сериозна!“, „Не се дръж като бебе!“ – подобни фрази превръщат децата във възрастни, които никога не могат напълно да се отпуснат, които не разбират децата и мразят незрелите хора около тях. Те са винаги сковани и не могат да се забавляват.

Ниско самочувствие, желание да бъде някой друг

Никога не сравнявайте децата си с други, по-успешни техни връстници. Отново водени само от положителни подбуди, родителите минават опасна граница. Израствайки, детето, което е свикнало да не е никога достатъчно добро, винаги да има по-успешни от него, си създава комплекс за малоценност. Това е изключително опасен комплекс, защото може да породи дори омраза на човека към самия себе си, че не се е справил по-добре с определени задачи и че не е реализиран достатъчно.

Проблеми в личния живот

Ако повтаряте постоянно на децата си, че не трябва да се доверяват на никого, че всеки може да ги измами или излъже, те ще израстнат със сериозни съмнения за всеки човек в живота си. Това ще им попречи да създадат хармонична връзка като по-големи.

Търсенето на партньор с родителско поведение

„Още си малка за това“ – идеалният начин да създадете жена, която винаги ще се чувства и ще се държи като малко момиче. Такова дете вероятно винаги ще си остане „твърде малко“ и ще търси партньор, който да се държи с него като с родител. Такива деца винаги са зависими от партньора си, когато пораснат.

Потискане на лични таланти, липса на инициатива, стремеж към разруха

Подценяването на децата, особено в ранна възраст, би могло да има тежки отражения след време. Използването на фрази като „Не се прави на умен“, „Не си по-умен/умна от мен“, „Спри да си мечтаеш“, често имат за ефект детето да се съмнява в своите способности, дори да ги прикрива, за да не изпъква. Когато детето иска да се оплаче, а родителят го парира и не му дава възможност, това потиска съзнанието му и го прави безучастно към собствената му съдба. Не му го причинявайте.

Затвореност, потискане на емоциите

Липсата на емоции и загриженост от страна на родителите винаги оказва влияние на детето, дори и да е само на подсъзнателно ниво. Когато на едно дете често му е казвано да не мрънка, да спре да плаче, да не се оплаква и т.н., то започва да се затваря в себе си. Тези потиснати емоции могат да доведат до психосоматични проблеми.

Депресия, чувство за вина

Никога не трябва да натяквате на децата си какво сте жертвали в тяхно име. Това потиска съзнанието им. Детето израства с мисълта, че заради него родителите му, най-големите авторитети в живота му, са се лишили от множество приятни неща. Тази вина може да го преследва цял живот и да се отрази на самочувствието му, да доведе до тежки депресивни състояния.