Игра на тронове в Десницата

Автор: Дончо ЗЛАТЕВ*

Автентичната десница е пред голямо изпитание (отново). Пак е разделена и няма изгледи да се събере преди следващите избори, когато и да са те.

В момента една от опорните точки на коалицията ДСБ - Да, България е, че в новото обединение място няма СДС, защото лидер е Божидар Лукарски, а той е бил министър в кабинет на Бойко Борисов. СДС пък все още е част от Реформаторския блок (който те смятали за провал).

Добре де, ама нали именно ДСБ беше сред създателите на Реформаторския блок, нали Радан Кънев, лидер на партията тогава, участва в "историческия компромис", нали уж Христо Иванов, преди да създаде Да, България, беше министър в два кабинета на ГЕРБ. Е, тогава как да приемем аргумента на новосформиращата се коалиция срещу СДС като релевантен.

Изведнъж от демократичното им обединение бях изхвърлени и ДЕОС, Зелените и БЗНС. Последните си се върнаха в Реформаторския блок, който всъщност не са напускали официални, въпреки общите действия с ДСБ и Да, България.

Генерал Атанас Атанасов, лидер на ДСБ в момента, от своя страна не е спрял да "громи" ГЕРБ, бързо забравил как беше шеф на парламентарната комисия по вътрешен ред и сигурност, а да не говорим, че се цанеше и за министър на вътрешните работи. Интересно утре в Парламента Десница с кой друг ще си сътрудничи, освен с ГЕРБ. Или ще свирим в един хор с БСП и ДПС?!

Като цяло върви  игра на тронове вдясно. Но лидерите му са пропуснали най-важният момент. Когато играеш играта на тронове – “You win, or you die” (печелиш или умираш). За съжаление няма изгледи която и да е от малките десни формации да спечели следващите избори, така че май остава само едната опция.

За да не се стигне до нея идва и логичният въпрос. Как десните избиратели да повярват, че тези хора, които не спират да се събират и разделят, утре няма пак да предадат доверието им?

Пред фрагментираната автентична десница има два пътя. Единият е лесният - да се влее в ГЕРБ под някаква форма. Хубави-лоши, ГЕРБ са най-голямата партия в дясното пространство, партия-член на ЕНП. Факт, с който малките десни трябва да се съобразяват. Вторият път е доста по-труден, за някой дори невъзможен. Единственото, което е останало пред старата градска автентична десница е пълното обединение, без заден ход.

Представяте ли си един ден по телевизията да обявят, че всички малки десни партии са се саморазпуснали и са се обединили в един общ субект? Звучи като шега, нали?

Но за съжаление пред СДС и всички производни на нея остана само този път. Пътят обратно в една партия. Експериментите от рода на "Старото СДС от 90-те" вече не печелят симпатии. Просто защото на всеки 4 години има преформатиране с ново име на коалицията - ОДС, Синята коалиция, Реформаторски блок, Нова Република, задаващият се пореден демократичен фронт. За последно родилата се „РОД“ изобщо няма да споменавам.

Все по-често се наблюдават коментари в социалните мрежи на хора, които се причисляват към онези 300 хиляди десни избиратели, на които им е писнало на всеки цикъл избори да гласуват за нова формация. Затова и прогнозата е, че с тази политика на разделение и постоянно преформатиране автентичната десница ще стопи собствените си гласове.

Самите членове на партиите от старото дясно вече не могат да се гледат. Факт! И няма защо да се питаме как се стигна до това положение. Просто през всички тези години след всяко разделение всяка от партиите в старото дясно обясняваше колко лоши са бившите й партньори. Как едните са крадци, другите са продажници, а третите са направо комунисти.

"Традиционният десен избирател" почна да развива политическа шизофрения.

В единия момент обича СДС, в другия вика, че е СДС са подлоги на ГЕРБ. ДСБ я са малка затворена секта, я са най-близкият ценностен партньор вдясно.

Мисията на лидерите вдясно вече е не само да убедят симпатизантите и периферията и да ги подкрепят, но и да убедят собствените си структури по места да работят за кандидат на партия-партньор, който до вчера е бил "черният Петър" (дори и да не е Москов).

Обединението на старата десница е единственият ход пред СДС, ДСБ и всички останали, които се причисляват към това пространство (ако ги изброим всички някой може да се запита „ама тия съществуват ли още“). Ако хората видят един силен единен субект не 300 хиляди, а 1 милион ще гласуват за него.

Това обединение е трудна и сложна задача. Но все пак не е като една от седемте задачи на хилядолетието, а и за решаването на тази политическа задача няма кой да даде 1 милион долара.

*Авторът е национален младежки лидер и член на Националния съвет на СДС