Декларация на „Воля”: Баба ми стиска зъби, чичо ми е затруднен, леля ми робува, съседката чака да й дам заем

Автор: Лъчезар Лисицов (снимка: Авторът)



Депутатът от „Воля” Кръстина Таскова описа мизерното състояние, в което се намират нейни роднини и близки. Любопитното е, че тя направи това в декларация от името на парламентарната си група. А целта беше да се покаже, че положението в страната е доста тежко.  

„Понеже тези дни вие - от ГЕРБ и БСП, си разменяте компромати за родословни дървета, вкоренили се в българските общини, искам да ви кажа моята гледна точка. Сигурна съм, че в нея ще се разпознаят голяма част от българските граждани, на които постоянно им се внушава през послушни медии, че България процъфтява и че едва ли не сме водеща страна в Европейския съюз”, обяви Таскова, която е зам.-председател на парламентарната група на „Воля”.

Тя коментира, че реалността е съвсем друга.
„Затова ще ви разкажа за моето семейство и за хилядите други като него. Баба ми вече си е изхарчила пенсията за неща от първа необходимост и ще стиска зъби до следващото седмо число на месеца, ако аз не й помогна. Тя отдавна чака и полицай да я защити от крадците, които дебнат да й вземат и последните стотинки. Чичо ми е затруднен да плати всички учебници за децата си. Леля ми робува за жълти стотинки на възрастни жени в Гърция. Сестра ми всеки ден се чуди какво по-напред да купи с щедрите (в кавички) пари за майчинство - памперси ли, мляко ли или някоя дрешка за семейството”, заяви Кръстина Таскова.

33-годишната депутатка от Стара Загора продължи да описва други хора от близкото й обкръжение.
„Съседката чака да й дам заем, за да оцелее до следващата заплата. Да не забравя: майките от класа на детето ми пети ден обсъждат оферта за екскурзия от Стара Загора до Казанлък -  30 лева ли да бъде и скъпо ли е това! 30 лева, колеги! Приятелите ми събират дарения, защото здравната система не може да отдели пари за 26–годишен наш приятел. А ние искаме той да живее”, каза още Кръстина Таскова.
Тя обясни, че може да изброява още много.

Таскова продължи да чете предварително написания текст: „Ако се срещате с обикновените хора, няма как да не знаете за всичко това. Такава ли е процъфтяващата държава?! Това ли заслужихме всички, които останахме тук и работим почтено и достойно? Това ли заслужиха нашите родители, баби и дядовци, които имат по 30 години трудов стаж и сега живеят в мизерия и унижение?!
Чух мнение от управляващите, че колко много луксозни коли имало по пътищата и това било знак за просперитет. Да, но повечето „проспериращи” у нас са или мошеници, или приятелски кръгове на държавна хранилка - братовчедки и съученици, назначени като „наши хора” да разпределят държавни и европейски пари пак на други „наши хора”. Много малко са тези, които въпреки системата, успяват. И това им коства много!
Като казах съученици, нека спомена и моите - дори да имам вашата власт и право да назначавам, няма кого да предложа, колеги. Защото почти всички отдавна се изнесоха от България!
Бягството от Родината, поради липса на перспектива, е най-категоричната оценка за управлението. Неведнъж съм повтаряла и друго - джобът на обикновения човек е мерилото за работата ви в мандатите, които сте имали – и вие отляво, и вие отдясно.”

Изводът от декларацията беше: „Явно България има нужда от нов 10-и ноември. И той наближава.  Всички признаци са налице!”