Ето как ремонтират булевардите в София, Пловдив и Бургас

Автор: Флагман.бг

На какви цени и как се строят пътища, ремонтират се булеварди и се изгражда инфраструктурата в големите български градове?

Колегите от вестник "Марица" започват интересна поредица, за да покажат какви са практиките в Пловдив и съответно в други големи областни градове. Флагман.бг е партньорът им от Бургас.

Първата тема е как се строят булеварди в Пловдив, Бургас и София. Оказа се, че ключовия градски булевард в Пловдив - бул."Васил Априлов" не може да бъде реконструиран изцяло вече пета година. Става въпрос за 4 км булевард, а не за магистрала!

Съпоставим в Бургас е четирилентовият път на ул."Крайезерна", който извежда трафика за Южното Черноморие. Отсечката бе изградена за 7 месеца!


Два кметски мандата обаче няма да стигнат да видим пловдивския бул. „Васил Априлов“ реконструиран изцяло. Това показват темповете, с които се извършва проектирането, ремонтът и отчуждаването на имоти на една от най-възловите пътни артерии в Пловдив, чиято дължина няма и 4 километра. И докато машините стигнат до края при връзката с Голямоконарско шосе, първите преасфалтирани участъци най-вероятно вече ще плачат за ремонт. 

От края на 2012 година до момента булевардът в различни участъци се затваря за девети път. Сагата е по-дълга от "Игра на тронове" - започна последователно с двете платна на моста, после за полагане на тръби на север и юг от реката, за преасфалтиране между булевардите "България" и "Дунав", за новия участък от гарата до кръговото с "Любен Каравелов", сетне от там до кръстовището с "Гладстон", заради тръбите на ЕВН западно от Бунарджика и сега за голямата реконструкция между "Пещерско шосе" и "Шести септември". 

За ремонта на моста държавата осигури на два пъти по 2 милиона лева, а строителите стояха там повече от 3 години, макар дължината на трасето да не е повече от 400 метра. Още 7 млн. бяха вложени в новия участък от гарата до ул. "Войнишка слава", дълъг около 1100 метра. Още 500 000 лева са вложени в преасфалтиране на бул. „Васил Априлов“ от моста над Марица до бул. "България" и още 900 000 за участъка от бул. „България“ до бул. "Дунав".  Грубите сметки сочат, че за четири години са ремонтирани по-малко от 2 км, а похарчените пари надхвърлят 12 млн. 

Реконструкцията на още един участък - от ул. „Войнишка слава“ до бул. „Шести септември“, започва от утре. Пътното платно е с дължина около 600 метра, за които общината е заделила 2,7 млн. лева с намерението пролетта на 2018 г. отсечката да бъде напълно завършена с изцяло обновена подземна инфраструктура. 

Но никой в администрацията днес не може да каже със сигурност в кой кметски мандат бул. „Васил Априлов“ би могъл да придобие европейския вид открай докрай.

По проект, възложен още през 2012 г. от община Пловдив, булевардът трябва да бъде разширен в участъка между Пещерско шосе и бул. „Шести септември“. Предвидени са две платна с по три ленти с общ габарит 14,5 метра, с разделителна ивица по средата, за да се запазят дърветата, с тротоари и двупосочна велоалея от западната страна на пътя. Проектантите са дали решение и за кръстовището на бул. „Шести септември“ с „Васил Априлов“. То става кръгово с радиус 30 метра и връзка с ул. „Младежка“, която в момента е затворена.

Засега обаче проектът ще се изпълнява  само в съществуващия габарит на пътя. На този етап няма да се изгражда и кръговото кръстовище с бул. „Шести септември“.

Два са основните проблеми, заради които се отлага реализацията на целия проект. Първият е, че общината не е отчуждила частните имоти, които попадат в новата улична регулация. Това са над десет терена и сгради, на чиито собственици тепърва трябва да се изплати обезщетение. Отделно процедурите по отчуждаването са дълги и тромави.

Факт е, че четири години от 2013 г., когато беше одобрен проектът за бул. „Васил Априлов“, не стигнаха на администрацията, за да реши този въпрос, въпреки че в бюджета за 2017-а са планирани 3 млн. лева за отчуждаване на частни имоти.  „Приоритет са процедурите за изграждане на подлез „Модър - Царевец“, каза Иван Тотев. Вторият проблем е липса на средства, необходими за разширението. 

Според данните на община Пловдив за участъка от ул. „Войнишка слава“ до "Шести септември" са нужни 7 млн. лева. Но както вече стана ясно, заради недостиг на пари е прекратена обществената поръчка за реконструкцията на подлеза на ул. „Гладстон“, който е в изключително тежко състояние. Поръчката ще бъде обявена отново, но за по-малка сума, за да има средства за пл. „Централен“.

Отчуждаването на имотите по бул. „Васил Априлов“ може да продължи 2-3 години. Дори и според най-оптимистичните прогнози разширението на пътя от Пещерско шосе до бул. „Шести септември“ ще започне в третия мандат на Иван Тотев, защото до края на този през 2018 и 2019 г.  градската управа трябва да осигури 7 млн. лева за площад „Централен“, 5 млн. лева за подлеза на ул. „Гладстон“, най-малко още толкова за Голямата базилика, както и 7-8 млн. лева плащания по банкови заеми. И това са само част от неотложните разходи.

Истината е, че, захващайки се с доста сложна задача с реконструкцията на бул. „Васил Априлов“, Иван Тотев се надяваше на финансовата помощ от държавата. През 2012 г. на власт е правителството на ГЕРБ и в първия му мандат отношенията с премиера Бойко Борисов са благодатни.

Градоначалникът неведнъж подчертава, че общината не може да реализира целия проект със собствени средства и очаква подкрепа на републиканския бюджет. 

Кметът успява да издейства финансиране в размер на 4 млн. лева за реконструкцията на моста над Марица чрез Междуведомствената комисия за предотвратяване на последствия от бедствия и аварии. През 2013 г., когато държавното управление се поема от кабинета на Пламен Орешарски, внася искане за целева държавна субсидия в размер на 5 млн. лева за реконструкцията на бул. „Васил Априлов“. Но парите са отпуснати, и то частично, едва през 2015 г.  от кабинета „Борисов 2“. Държавната помощ е само 2,7 млн. лева, които замалко не скарват пловдивския кмет с финансовия министър Владислав Горанов, който твърди, че с тази сума държавата изпълнява част от ангажиментите си към Пловдив за Европейска столица на културата.

След държавното финансиране на спортната зала „Колодрума“ /50 млн. лева/ и зоологическата градина /4 млн. лева/ държавната врътна кранчето.

Единствената субсидия за строителство, получена от републиканския бюджет през 2016-2017 г. е в размер на 7 млн. лева. Парите са предназначени за конкретните инфраструктурни обекти и са свързани с подготовката на Европейската столица на културата - пл. „Централен“, художествени галерии, кино „Космос“, зоната в Тютюнев град. Градската администрация няма право да похарчи и един лев от тази сума за други обекти, включително и за бул. „Васил Априлов“.

„И още четири мандата няма да стигнат да го оправят“ - така коментира един от шофьорите на градския рейс, разгневен заради адските задръствания, защото в час пик с по 10-15 минути изостават с разписанията.

Може и да е прав. Кръстовището на бул. „Васил Априлов“ е с разбит асфалт. Пътят е осеян с кръпки до моста над реката и въпреки постоянните ремонти се отварят нови дупки. В същото състояние, което има нужда от основен ремонт, е и участък от пресечката с бул. „Дунав“ до Голямоконарско шосе.

Ремонтираха бул. „България“ за 3 години

Бул. „България“ в Пловдив е с дължина над 10 км беше реконструиран за три години. Реконструкцията започна през 2009 г. и приключи през май 2011 г., в мандата на Славчо Атанвасов. Финансирането беше осигурено от държавния бюджет, като част от средствата бяха уредени като парична компенсация за софийските отпадъци, депонирани на сметището в Цалапица. Проектирането започна при предишния кмет д-р Иван Чомаков, който договори от държавата заедно с тогавашния областен управител от БСП Тодор Петков.

Булевардът до моста на Адата е част от републиканската пътна мрежа и реконструкцията му струваше над 30 млн. лева. Покрай ремонта, който продължи до кръстовището с околовръстното шосе, също се наложи да бъде извършено отчуждаване на частни имоти.

В София за същото време: 5 кръстовища на 2 нива и огромно кръгово на Лъвов мост

София безспорно е най-бързо развиващият се български град по отношение на инфраструктурата през последните години. Наред с изграждането на метрото столичната община не спира да инвестира и в строителството на пътни възли, чието реализиране има огромно влияние за облекчаване на трафика и осигуряване на бързи трасета в близо 2-милионната столица, където колите и другите транспортни средства отдавна надхвърлят 1 млн.

За 5 години в София са изградени пет кръстовища на две нива, които премахват завинаги тапите в центъра

Това са:

1. Бул. "България" и бул. "Акад. Иван Е. Гешов" при стадион „Раковски”, стойност: 23 млн. лв.

2. Бул. "Акад. Иван Е. Гешов" и ул. "Св. Георги Софийски" (пред Института по хигиена); завършено декември 2012 г., стойност 9,5 млн. лв.

3. Бул. „Драган Цанков" и алея "Яворов" (пред Телевизионната кула); завършено септември 2012 г., стойност: 20 млн. лв.

4. Бул. "П. К. Яворов" и бул. "Ст. Михайловски" (зад Семинарията); завършено юли на 2014 г., стойност:  13,5 млн. лв.

5. Бул. "Андрей Сахаров" и бул. "Андрей Ляпчев" ("Младост")., завършено юли 2012 г., стойност: 8,8 млн. лв

Освен това е построено кръгово кръстовище със съответните връзки на Лъвов мост, завършено ноември 2014 г., стойност 22 млн. лв.

Всичките сложни пътни възли са изградени с под 100 милиона лева, а средствата са осигурявани по различен начин - основно със заем от Европейската инвестиционна банка и от бюджета на общината.

С пари от Европа по "Региони в растеж": В Бургас построиха 3,2 км четирилентов път за 7 месеца

За да се ориентираме какви са темповете на пътното строителство в Пловдив и как се организира финансирането му, ще направим сравнение с един от последните проекти на морската община, който съответства приблизително като габарити на бул. "В. Априлов".

Преди време улица "Крайезерна" бе от едно платно с две ленти. Сега "Крайезерна" е с две платна по 4 ленти с разделителна ивица, нови мантинели, осветление и няколко нови връзки. Изградено е кръгово кръстовище за бърза връзка с "Тодор Александров", което значително облекчава движението в района.

Новото шосе изнася от града транзитния трафик за Южното Черноморие. Изграждането му бе третата стъпка в тази посока след изграждането на пътния надлез край ж.к. ”Меден рудник” (завършен през 2012 година) и възел „Запад” (завършен през 2016 година).

Четирилентовата ул. ”Крайезерна” е с дължина 3,2 км и струва 14,51 млн. лева, без ДДС. Строителството се финансира с европейски средства по ОП „Региони в растеж” и бе един от първите одобрени проекти при отварянето на програмата за България.

Обществената поръчка бе спечелена от Консорциум „Пътни строежи” ДЗЗД с основен участник „Пътинженерингстрой-Т” ООД (собственост на Иван Иванов и Григор Иванов, б.а.).

Строителството бе сложно като изпълнение, защото минаваше успоредно на езерото Вая и участъкът първо трябваше да се отводни, след това да се укрепи и накрая да се изгради двуметрова дига, която да пази пътя от наводнения, а сроковете бяха изключително кратки - 7 месеца. Със закъснение от 10-ина дни в началото на активния летен сезон участъкът бе отворен за движение.

Характеристиките му са като за четирилентов градски булевард. В проекта бе възложено да се изгради осветление, локално платно, отводнителна система, както и да се поставят бордюри, които да разделят платната за движение. Новата асфалтова настилка е с 15-годишен експлоатационен срок.