Наша гурбетчийка: Тръгнах си от Англия и цял живот ще съжалявам, че не останах да бера ягоди там!

От начало бях убедена, че ще се справя бях предупредена за това от какво се състои работата, но когато пристигнахме, реалността бе друга. Настаниха ни в порт-кабина заедно с още 2 двойки, с които деляхме една стая и т. н., казва българка в сайта spodeli.net.

Баните, тоалетните и кухнята бяха общи, на може би 20-30 метра от кабината. Работата беше изморителна и тежка (но пари се вадеха). Бяхме бавни берачи на ягоди и аз и приятелят ми, но все пак се справяхме. Обаче дойде един момент, в които нямаше достатъчно работа за всичките 300 човека и започнаха един по един да ни махат.

Въпрос на време бе да махнат и нас затова решихме да се преместим в Лондон и така след почти 2 месеца работа напуснахме фермата и с всички пари които имахме, се отправихме към Лондон.

Отседнахме при наши познати за няколко дни докато намерим квартира подходяща за финансите които имахме, аз щях да чистя къщи и момчето ми да работи в  строителство, но за целта трябваше да премине през CNC тест или нещо подобно, който тест обаче изискваше време и пари. Бяхме се отчаяли много, но в този момент ни изскочи предложение за работа на флайери.  Естествено, веднага приехме, нямахме избор!

Преместиха ни в друг град и веднага започнахме.. Първите няколко дни бяха що- годе добре. Разнасяхме по 1000 флайера за неопределено време от деня на различни райони и минавахме по горе-долу 20 мили на ден пеша.. След няколко дни обаче краката ни се превърнаха буквално в гъби, появиха се ужасни болки, отичане и т. н. 

Беше много страшно - вали, гърми ти си навън и разнасяш флайерите. Изкарах 2 седмици на тази работа и започнах да търся вариант да се прибера в България. Приятелят ми искаше да остане, но пък не искаше и да си тръгвам сама. В крайна сметка, се прибрахме и съжалявахме като луди, че сме си тръгнали от фермата.

Точно седмица след прибирането ни в България, съжалявах адски много, че съм решила да се прибера. Надявам се всички, които четат това ,да ме разберат правилно! Каквото и да ни се случваше там, бяхме много по-добре от тук, там може да се трепехме като животни, но поне когато влизахме в магазина, задоволявахме изцяло нуждите си. Не сме се лишавали от нищо и знаехме за какво работим. Затова не се поддавайте на носталгия и трудности. НЕ СЕ ПРЕДАВАЙТЕ ЛЕСНО КАТО МЕН. Цял живот ще съжалявам, че поисках да си тръгна. А можеше да сме толкова добре там сега.