Ето откъде и защо идват имената на ураганите!

Ураганите не винаги са получавали имена. В началото природните стихии били обозначавани просто с цифри. "Преди много години в метеорологичната практика ураганите са се обозначавали с географската ширина и дължина, на която съответно е възниквал, когато е започвал развитието си самият ураган", обясни пред БНТ Анастасия Стойчева - оперативен синоптик към Национален институт по метеорология и хидрология. Цифрите обаче се помнели трудно и след 1953 г. започнали да ги наричат с женски имена. Така както били кръщавани корабите в морето. До 1979 г., когато Световната метеорологична организация размислила и започнала да редува мъжки и женски имена. "Кратки, ясно различими, запомнящи се, освен това следват азбучен ред, в зависимост от времето, в което се появяват за съответната година", разясни още тя.  

Ирма, Андрю, Катрина, Айвън и Уилма - зад тези имена стои споменът за мощни ураганни ветрове,които помитат всичко след себе си. За да наречем някоя буря ураган, вятърът трябва да достига поне 117 км/ч. Когато се надминат 250 км/ч - имаме ураган от най-висока степен - пета. "Влияние, което да бъде такова, че да се намали силата на един ураган, все още науката не би могла да постигне", признава Стойчева. На теория в България може да има урагани.

На практика все още не сме били свидетели на такова явление, но според учените е възможно вятърът по нашите земи да достигне до 380 км/ч. Метеоролозите са отчитали единствено ветрове до 144 км/ч, и то в планините.   В България е така, но в Америка хората понякога се обвързват с ураганите не просто в техния разрушителен смисъл. "Има и хора, които са по-ексцентрични и искат ураган да носи тяхното име", споделя Анастасия Стойчева. Тази възможност обаче няма да имат дамите с името Катрина. През 2005 г., тя излезе в пенсия. Обикновено това се случва на ураганите, които не запомняме с добро. Пенсионирани и отпаднали от списъка с имена са и Санди, Трейси и Хаяк.