Спомени от соца: На разходка из Вършец – призрачния град на здравето

Източник: desant.net


Експерти от Българския съюз по балнеология и СПА туризъм твърдят, че България е на второ място в света по наличие на минерални води. У нас са разработени около 600 находища на този безценен природен ресурс, както и над 1600 извора. Въпреки че от тях се използват едва 30%, страната ни е смятана за една от водещите СПА дестинации в Европа и се слави с доказани традиции в балнеологията.

Дотук с дитирамбите. Нека надзърнем с днешна дата в един от знаковите ни балнеокурорти – легендарния Вършец, гордо кичещ се със званието „Град на здравето“. В справочниците е обявяван като един от най-големите балнеоклиматичи курорти в нашата родина. Целебните води на неговите минерални извори са били използвани още от римско време. За това свидетелстват много археологически находки, сред които и варовикова ара (жертвеник) с надпис на римлянин, излекувал се във Врещец – древното име на Вършец, което в превод означава топла, вряла вода..

Като курорт в ново време населеното място функционира още от 1850 г., а век по-късно, – през 1950 г. – се сдобива и с национален статут.

Гранитният планински масив под живописния връх Тодорини кукли, върху който е разположено градчето, крие неизчерпаемо количество прекрасна минерална хидрокарбонатно-сулфатнонатриева вода със средна температура от 37 градуса, която оказва доказан целебен ефект при заболявания на централната нервна система, сърдечносъдови, стомашно-чревни и опорно-двигателни проблеми. Благоприятно се повлияват и ендокринни, бъбречни, урологични и ревматични заболявания, които обаче са все още в начален стадий.

Какво обаче заварва днешният курортист тук. Доскорошният градски минерален басейн е затворен и никой не знае дали изобщо ще отвори отново врати. Местите жители твърдят, че той е купен от един бизнесмен, който очевидно чака да се вдигне цената на земята и съоръжението, та да го препродаде на сметка. По същата причина и терените около него масово са изкупени преди години, но така и пустеят, без да се инвестира и стотинка в разработването им.

Някогашните почивни станции на различни предприятия и професионални съюзи днес представляват отчайваща гледка – изоставени от соц стопаните си, те се рушат на воля.


Така изглежда днес почивната станция на механизаторите в центъра на Вършец

В руини са и оживените някога едновремешни ресторантчета.



Плачевно е състоянието на една от емблемите на градчето – построеното през 1943 г. т.нар. Царско банско казино – първият в България храм на хазарта, в който курортистите и платежоспособни гости опитвали късмета си край три рулетки, а танцуващи двойки изпълвали просторния му виенски салон. Тук се провеждали и конкурсите за мис Вършец.


Някогашното Царско казино – една от емблемите на курортното градче

Сега на басейн в курортното градче може да се отиде в два-три луксозни нови хотела, но входът за тях е по 10 лева на човек. По-евтино е в общинския минерален комплекс „Минкови бани“, намиращ се  край съседното село Спанчевци, но човек трябва да разполага с личен автомобил, за да пътува до там.

Няколко малки басейнчета има и към новопостроените къщи за гости, но те са с миниатюрни размери – колкото за почиващите, настанени в тях.

Търсещите целебната сила на минералната вода могат да се възползват от „новата“ градска баня, строена през 30-те години на миналия век в стил късен европейски барок. Но там, както е прието, си има дни и часове за посещения на мъже и такива, в които банята може да се ползва от жени. А това е твърде неудобно за едно семейство, да речем, което е решило да прекара заедно почивката си.


Дори уж Новата баня също е с олющена мазилка

Единственото по-сносно здание е изцяло обновения филиал на Националния комплекс „Специализирани болници за рехабилитация“, който обаче основно се използва по клинични пътеки и програми на НОИ. Свободният прием е на съответните „свободни“ цени и включва стаи с по 1-2 легла, които няма как да се ползват от семейство с деца например.

За разрухата в курорта неговите жители обвиняват местните управници – и кмета, и общинските съветници, които с пренебрежение неглижират неговото развитие. Единствената нова сграда, вдигната в последните години, е една модерна спортна зала.

Иначе по европроект е обновена част от градския Слънчев парк, но както се шегуват тукашните граждани, парите са потънали в сухото дъно на гордостта на проекта – водното огледало. Въпреки че в него така и няма капка вода, старателно обаче е поставена табела, че къпането в съоръжението е забранено!


Безводното „водно огледало“ в обновения по европейски проект Слънчев парк

Клетите си гости градчето посреща с няколко броящи се на пръсти ресторантчета и кафенета, малки гастрономи с полупразни рафтове като от времето на Жан-Виденовата зима и никакви особени забавления и анимации, каквито подхождат на едно такова курортно селище.

Дори местният общински музей е хлопнал неизвестно от кога вратата си, на която в момента се мъдри надпис: „Търсете ни в туристическия център“. Че никой отдавна не е търсил уредниците му си личи по потъналите в прах витрини с потрошени експонати и смачкани и разпилени надписи към тях.


Витрината на общинския музей предлага гледки на изпотрошени експонати и небрежно поставени надписи към тях

Иначе цял месец в градчето тече Празник на курорта, минералната вода и Балкана. Програмата му предлага някой и друг концерт на сръбски и позалязващи наши естрадни певци, киноложка изложба, спортни състезания и естествено заря (доста скромна впрочем като размах).

Част от празника е и алеята на занаятите, опънала се под емблематичните живописни чинари в центъра на градчето. Само дето на изложението така и няма занаятчии, но пък има в изобилие сергии с шекери, локуми, казанлъшки (?) понички, захарни петлета и замразен йогурт (нещо като сладолед), а също и такива, на които се предлагат целебни мехлеми, маркови парфюми, джапанки, хавлии, спални комплекти, кичозни градински гипсови фигурки – гъбки, зайчета, сърнички, патета и т.н., както и саксии с цветя и цитрусови дръвчета.



Освен тук-там обновената централна част на курорта, от половин век нищо друго не е пипано – нито улици, нито тротоари…

Може и да сме втори в света по наличие на минерални води, но очевидно сме последни в класацията по използването на този безценен природен ресурс. А развитието на огромния потенциал, който Вършец например има, неизбежно ще донесе просперитет и за целия регион около него, който иначе с насмешка наричаме Северозападнала България.

Засега можем да си налеем от градската чешма до поликлиниката по шише от целебната минерална течност и да пием по една студена вода…