Топло или студено: Предстои ли конфликт със Северна Корея?

Автор: Георги РУСЧЕВ

Геополитическата обстановка в последните няколко седмици става все по-нагнетена. Скорошните двустранни ескалации между Тръмп и Ким Чен Ун са само част от целия театър, който се разиграва пред очите ни. И въпреки че в цялата тази драма нещо много сериозно мирише на гнило, все пак трябва да отворим очите си и да преценим, че е възможно да има основания за притеснение.

Тръмп обеща „огън, ярост и честно казано сила” на „другарите” от Северна Корея. Те посрещнаха тези откровени заплахи със… заплахи. Под прицел е остров Гуам, където има разположена стратегическа американска военна база. Официалният вестник на ДПРК обяви, че „военната мощ на Северна Корея е готова за предварителен удар” в случай на още провокации. Под вестник разбирайте комунистическият вариант на PR агенция – тоест информацията идва директно от най-високо ниво.

Междувременно по-рано вчера стана ясно, че Русия премества голям брой военна противовъздушна техника в близост до Северна Корея. Този ход от страна на Путин е основателен и очакван, тъй като от волатилния, млад и неопитен лидер на ДПРК може да се очаква всичко. Подобна е и ситуацията с лидера на САЩ, който въпреки дългогодишния си опит в икономиката и „чудесни отношения с Китай”, е изправен пред нерешим казус – да нападне ли превантивно Северна Корея или да чака допълнителни ескалации от тяхна страна, които всъщност ще допуснат комунистическата държава да се сдобие с пълноценно и напълно функционално ядрено оръжие.

В същото това време геополитическата обстановка продължава да ескалира. Китай се обяви против „смяна на режима в Северна Корея”. Като един от най-големите защитници на режима там, правителството на най-населената държава в света няма особен избор. Всъщност САЩ се вкарва в патова позиция, която доста се доближава до т.нар. MAD (Mutually assured destruction, взаимно сигурно унищожение). Защо?

Защото от една страна е много наложителен въпросът „с какво точно пречи Северна Корея?” От друга страна се търсят алтернативи, тъй като е очевидно, че севернокорейците са твърдо решени да се снабдят с ядрено оръжие, а това би превърнало диктатурата там в един солиден, недосегаем режим, за който всички да говорят в следващите десетилетия. От трета и може би най-важна страна – САЩ никога не биха жертвали съюзниците си в лицето на Южна Корея. Нито биха жертвали и тези в Япония. С договори Чичо Сам отдавна се е заел с партньорство с тези две нации и една по-сериозна ескалация в региона (дори да не се споменава размяна на ядрени ракети) би унищожила това сътрудничество.

Проблемът с патовата ситуация е такъв, че при един превантивен удар от страна на САЩ ще има сериозни последствия и отзвук в международната общност. Столицата на Южна Корея, където се произвеждат и любимите ви Samsung, се намира само на 50-ина километра от границата със Северна – тоест е в обсега дори на артилерийски огън. Като съюзник на „врага” – САЩ, при една потенциална атака, севернокорейците ще са принудени да ударят този, който е най-уязвим – така както диктува философията на Сун Дзъ. Това ще е именно южната им съседка, чиято пехотна армия няма да издържи много на ударите на 700-хилядната орда на Ким Чен Ун.

Това разбира се би довело до много по-големи проблеми и тук се връщаме на понамирисването в цялата тази ескалация. Защо така упорито Тръмп размахва сабята пред Северна Корея, знаейки, че не може да постигне нищо по-сериозно и значително? И то в туитър… Може би има някаква друга причина, скрита дълбоко някъде там в блатото, което настоящият президент на САЩ се закле да „пресуши”.

Ще има ли открита война със Северна Корея? По-скоро не.

Но това не означава, че не трябва да сме подготвени за икономическите последици, ако все пак има такава. А те ще са много сериозни както за САЩ, така и за нас – една нищо неподозираща държавица в покрайнините на Европа.