Историята на най-известната маса в България или как това се превърна в учебникарски PR

Автор: Иван КОЛЕВ

Райън Холидей е известен американски PR. Дълго време той е сред хората, които създаваха новините и определяха дневния ред в обществото. Холидей бе в сянка, докато не реши да се оттегли и го направи по зрелищен начин – изля душата си в книга. „Аз лъжа – изповедта на един медиен манипулатор!”, която се превърна в абсолютен хит в Щатите и е сред най-продаваните издания на годината.

Холидей разказва за целия инструментариум от измами, внушения и лъжи, които е направил през годините, за да утвърди даден бранд.

Учебникарска е историята, донесла световна слава на бестселъра: „Дано в ада сервират бира!”. Холидей споделя как плаща билбордовете, промотиращи книгата, а след това отново сам ги облепя с гневни послания и пожелания от рода на „пен.сът на режисьора трябва да бъде заклещен в капан”. Заснема собствения си вандализъм и изпраща снимките анонимно на няколко малки медии, а впоследствие с различни трикове предизвика огромна вълна от недоволство в цялата страна. В резултат от акцията му без никакъв рекламен бюджет милиони разбират за книгата на Такър.

Подобна стратегия е позната в Щатите, но до този момент няма данни да е прилагана по някакъв начин в България. Не че нямаме пиар специалисти. Напротив! Обществото ни може би не е готово за толкова агресивен подход.

Изрично подчертавам до този момент. Наблюдавайки историята със созополския ресторант от последните дни, започват да си задават въпроса: Дали това не е първият шоков пиар в България? Вероятно е съвпадение, но може и да не е, защото от три дни името на рибния ресторант е тема №1 за водещи медии.

Miloz Fish & Grill бе едно от многото заведения в Созопол. Да, намира се на добро място, но и се бори със сериозна конкуренция – на стотици други. И в никакъв случай не е най-посещаваното място в Созопол. Или поне не беше до този момент.

От тази седмица обаче е една от градските атракции – редом до Вампира и Крепостната стена. Ясно е, че е медиен фойерверк и следващото лято туристите ще са забравили за заведението, но е факт, че това ресторантът придоби особена популярност, 

а ходът с касовата бележка с необичайната такса „Стол” изглеждаше много премерен.

Заведението очевидно не се цели в обикновен таргет - тези, които консумират цаца с бира, а иска такива клиенти, за които няма да е проблем да си платят повече, стига около тях да е спокойно, а и кухнята да е добра. Второто не бе опровергано. Не се появи клиент, който да каже, че е хванал стомашно разстройство заради скаридите в ресторанта.

Всички се бяха фокусирали върху 20-те лева за стол и докато в началото ресторантьорът бе заклеймяван, то впоследствие мнозина започнаха да възприемат доводите му и дебатът тръгна в друга посока: Има ли право да таксува клиентите с допълнителна такса за незает стол?

Може би ресторантьорът бе подготвен за проверките, въпреки че едва ли е очаквал върху него да се стовари и гневът на премиера. Но е факт, че колкото и да търсеха куп държавни институции, не откриха нищо кой знае колко съществено. Дори касовата бележка, която се оказа, че не е точно касова бележка, а междинна сметка, не е нарушение, защото има и издаден касов бон, с разликата, че в него не са включени 80-те лева за столовете.

Впечатление направи и необичайната медийна активност на управителя Тони Матеев, който не се криеше, както биха направили хиляди негови колеги, а от сутрин до вечер се опитваше да обясни своята гледна точка, тази, която смята за правилна. Дори и да не е имало предварителна стратегия, кризисният му пиар даде резултат и обърна част от обществените нагласи.

В крайна сметка прословутите столове от най-известната маса в България дадоха своя ефект – заведението е резервирано почти напълно до края на август, а всяка вечер пред него се снимат десетки туристи, сякаш това е атракция, а не рибен ресторант в Созопол.