От другата страна на 4-те празни стола в Созопол и защо Борисов си остава популист

Автор: Емел МАХМУД

Нахалство ли е маркираната такса „стол” в листчето (което се оказва, че не е фискален бон, но това е друг въпрос)? Има ли причина ресторантьорът Тони Матеев да поиска 80 лв. от останалите незаети 4 места в резервирана маса за 10 човека в  „Miloz Fish & Grill”? А нормално ли е шестима младежи на възраст 19-20 години цяла вечер, в пика на сезона, в един от най-посещаваните морски курорти, да твърдят, че чакат още приятели и заради това са в правото си да не отстъпват празните места? На последния въпрос никой от дискутиращите потребители в социалните мрежи втори ден не дава отговор. Такъв въпрос не съществува. Обект на тотално оплюване е ресторантьорът, таксувал останалите до полунощ празни места по 20 лева. Нищо, че ако тези места бяха ползвани в отделна маса, приходът със сигурност щеше да е повече от санитарните две десетолевки на клиент. 

Помията от евтин, зрелищен популизъм преля кофата снощи с включването на самия министър-председател Бойко Борисов, който обяви, че ще скъса от проверки заведението, разбирайте - данъчни, Комисията за защита на потребителите, Агенцията по храните, Инспекцията по труда, РЗИ и прочее държавни органи, които, ако искат, могат за дълго да те занулят. Но това е ясно само за тези, които реално са в частния бизнес и знаят какво е да те прецакат клиенти с нереализирана резервация. Още повече, ако се надяваш на някаква печалба само от сезонна работа.

Тук не иде реч за защита на ресторанта, който, установихме, че освен липсата  на касови бележки, работи с лиценза на друго заведение, а за анализ на реалната обстановка за бизнеса у нас.

Бихме поставили следните въпроси при сходна ситуация така: Защо при резервация на маса в дискотека край морето, плащаш минимум 100 лева заради бутилката с уиски, която е задължително поставена, независимо че може и да си трезвеник? А защо при резервация на хотелска стая блокират сумата за нощувки в кредитната ти карта, оставяйки  вариант да се откажеш в разумен срок, но не и по времето, когато би трябвало вече да си настанен?

Има още много аналогии - напр. как ще се почувства един истински добър фризьор, козметик, масажист, маникюрист или който и да е представител от сферата на услугите, ако клиентът не спази уговорката за запазения час?


Управителят Тони Матеев обясни пред Флагман.бг, че клиентите, заради които пострада така жестоко, се държали крайно невъзпитано. Няколко пъти те внимателно били помолени да отстъпят празните четири стола.

Сервитьорът от тяхната маса дори отказал да ги обслужва заради унизителните реплики, които му подхвърляла компанията от шестима млади туристи - гости на града. В същото време персоналът е бил принуден да връща редовни клиенти, свикнали с добрата кухня и бързото обслужване, тръгващи си обидени заради липса на разумно обяснение за празните най-хубави места от терасата над морето. 

Не отричаме принципа „Клиентът винаги е прав!”, но в конкретния случай това е дисбаланс на отношения, водещ до там, че търговецът няма как да компенсира пропуснатите ползи от нереализиран оборот. В пика на сезона крайбрежно заведение да връща клиенти при налични празни столове и при условие, че самият сезон  е реално свит до точно един месец, някак си излиза нелогично и нечестно.

Защото утре, заради такъв точно тип клиенти, които в хор с министър-председателя ни защитаваме първосигнално,  ще сме изгонили и последния нормален турист по българското Черноморие.

Хвалете сега чуждите курорти! А за нашите типичният ни български манталитет ще се погрижи. Докато се самоизядем.