Атаката срещу сина ми Методий в Бургаския затвор е сериозна и систематизирана

Автор: Катя Касабова, Снимка: Петър ПЕТРОВ

Иван Владимиров е на 67 г.,  ченге от кариерата, работил е 27 години в системата на МВР. Бил е  началник на Трето РУП, Четвърто РУП, началник на сектор „Криминална полиция” в ОДМВР-Бургас и  началник на Пето РУП, където се пенсионира през 2004 г. Семеен, има дъщеря и син. Понастоящем е управител на „Аркус сигурност Бургас”ООД и държи 14% от фирмата, която се свързва с боса на ъндърграунда Димитър Желязков-Очите.

Срещу сина на някогашния полковник Владимиров – Методий Иванов Владимиров, който е зам.директор на Бургаския затвор, от няколко дни в медиите се въртят шокиращи разкрития за покровителство на канал за дрога зад решетките - виж нашата Тема в развитие

- Г-н Владимиров, за първи път проговаряте пред журналист. Помня, че и като полицай липсвахте в медиите. Да почнем така – защо направихте от сина си полицай?

- Не аз го направих, в семействата беше така - бащите бяха кумир за синовете си. Средата около мен е породила това негово желание, може би се предава генетично. Методий завърши право  и по собствено желание през 1997 г. започна да работи като оперативен работник към затвора Бургас  - към Министерството на вътрешните работи. Подчертавам този момент, защото той е съществен. Затворът е към Министерството на правосъдието. Там той беше представител на МВР до пролетта на 2016 г., след което стана зам.директор. Между другото, от 1992 до 1995 аз също бях оперативен работник в затвора. Цели 3 години. След това станах началник на Четвърто. Още тогава  Затвора Бургас беше от най-пренаселените -  имаше между 850-1000 лишени от свобода. За сегашната обстановка не мога да коментирам. Добре е, че отвориха общежитие наскоро в Дебелт.

-Пенсиониран сте през 2004 г. Загадка е с какво сте се занимавали досега? Носят се легенди за Вас?

- Взех пенсия и починах един месец. После почнах в „Дага полис” като регионален отговорник на фирмата.Тя беше една от най-сериозните фирми,  от първите, която се регистрира в България. Там бях до 2011 г. , след което се прехвърлих в охранителна фирма „Викинг Николов” на същата длъжност. През 2013 г. станах управител на фирма „Аркус” за Бургаска област. Тя съществува много преди аз да дойда. От 2003 г. И без мен е съществувала.

-Къде и кой е шапката на „Аркус сигурност”?

-Първо Бургас е бил клон, имала е софийска централа. От 2013 г. централата е тук, в Бургас, където в момента се намираме, на бул.”Янко Комитов”30 в жк „Славейков”.  И аз тук, седейки на това бюро, съм управител. Освен в Бургас, имаме офиси в Ямбол, Стара Загора, Нова Загора.  В Бургаска област офиси имаме в Айтос, Бургас, Приморско, Несебър, Поморие. През 2013 г. е напуснал предишният управител Георги Янев, който е имал и 17% участие. Аз купих неговите дялове и заех неговата позиция.

-С какво точно се занимава „Аркус” - като дейности?

- СОТ, физическа охрана, охрана на мероприятия, изграждане и поддържане на видеонаблюдение. Общо във фирмата работят между 250 и 300 човека.

-„Аркус” и Вашето име се свързват с името на Димитър Желязков-Очите. Това не Ви ли притеснява?

-Фирмата, както казах,  съществува много години преди аз да дойда, както и преди Димитър Желязков да почне работа тук. Той работи при нас от 2015 г., има трудов договор, ползва болнични, докато продължително се лекуваше след инцидента през юни 2016 г. в Слънчев бряг. Работи в маркетинговия отдел, занимава се с търсене на обекти.

- Представям си по какви методики преговаря с евентуални контрагенти.

-Аз съм управител и също се занимавам с осигуряване на клиенти, както и всичките ми служители. На каквито и позиции да са тук, основната задача на всички е да се търсят обекти. Няма нужда от ирония. Покрай името на Димитър Желязков възникнаха много неприятности и той си дава ясна сметка.  От юни м.г. аз съм  под специално внимание  от страна на всички възможни институции и това повлия лошо на репутацията ни.  Желязков дори предложи да го освободя. Но нямаше да бъде нито морално, нито човешко, докато той се лекува, да бъде уволнен. Освен това никак не ми харесва да вземам решения под натиск, особено външен.

- В Несебър и Поморие „Аркус” е равностойно понятие като възприятие на Димитър Желязков-Очите...

-Да ви кажа, понеже говорите за методи. При голяма част от проверките вървяха въпроси към наши клиенти: „Те рекитираха ли ви, натискаха ли ви, за да…”, което е абсурдно. Защото всеки, който има и най-малка представа от тоя бизнес, знае, че нещата са поставени на друга основа.  Ние имаме толкова много обекти, че нямаме хора за тях. Това лято не можем да намерим подходящи служители за жива охрана, особено за заведенията, които изискват специална подготовка.  Отделно имаме и клиенти, които не си плащат с месеци. И това са шефове на големи, сериозни фирми, които вървят изпъчено, изпълняват големи обществени поръчки на държавата и по общини. Все солидни, известни имена. Продължаваме да ги пазим, те не превеждат и се оправдават, че бенефициентите по проектите били некоректните.

-Вие спокоен ли сте за бизнеса, с който се занимавате - към момента? Защото се усеща една вихрушка, която е завъртяла сина Ви Методий, но си мисля, че крайната цел може и да сте Вие?

- Едва ли има друга охранителна фирма, която да е била проверявана толкова детайлно. Знаете много добре по колко линии бяха проверките и ревизиите след юни м.г.

- Защо свързаха сина ви – юрист, с отговорен държавен пост в министерството на правосъдието, с разпространение на наркотици в затвора?

- Атаката срещу сина ми Методий е сериозна и систематизирана. Всеки затворник може да говори каквото си иска. Важното е дали ще му бъде осигурена трибуна, за да бъде чут.  Аз съм професионалист, това е и мнението на колегите ми от МВР. Първо те са „във възторг от изумителните способности” на разследващия журналист на Би ТВ, която е и източникът на разпространение на целия този медиен скандал. Особено като видяхме с каква лекота разби той тази сериозна, перфектно организирана група за разпространение на наркотици, базирана в Сливен. Бившият затворник Георги Георгиев и майка му Руска говореха свободно за всичко, което са извършили. За нула време абсолютно всички детайли, включително и парите от наркотиците като точна сума, излязоха наяве. Обаче прави впечатление  откъде идва  такава  охота и даже удоволствие за майката,  за сина – да си признават и разказват в подробности за престъпление, за което ще отидат в затвора?!

Очаквайте втора част, в която ще стане ясно кой, според Иван Владимиров, дърпа конците задкулисно при провеждането на журналистическото разследване в Бургаския затвор, кой консултира, с каква цел насочва камерите в точно определена посока – дискредитация на сина му Методий