Алчни бракониери на бяла мида предизвикали необичайния лазурен цвят на Черно море?

Необичайният за Черно море лазурен цвят на водата навява романтика, но може да е следствие от диво бракониерстване, пред което ИАРА си затваря очите, смятат рибари.
„Синьото оцветяване е следствие от тралирането в крайбрежните зони. То унищожава всичко, разваля дъното и мидените плантации. Мидите могат да се добиват безопасно с водолазен способ – дали с наргиле или леководолази. ИАРА трябва да засили контрола! Закони има, но няма кой да ги изпълнява. Трябва да се налагат сериозни глоби на нарушителите, както в момента КАТ засилва контрола. Законът трябва да бъде безмилостен, защото стигне ли до съда, той се обезсмисля”, каза на днешния протест пред  Изпълнителната агенция за кап. Христо Мушков – председател на Съюза на моряците-ветерани и клуба на моряка в Бургас. 
От известно време варненски кораби, които преди се подвизаваха по Северното Черноморие, сега тралят безобразно за бяла мида по Южното Черноморие, а ИАРА си затваря очите и ги пуска да безобразничат  необезпокоявано.
Бракониерстването вече е добило безпрецедентни размери. Председателят на Комисията по околната среда и водите Ивелина Василева официално внесе в Народното събрание питане до министър Румен Порожанов има ли актуална информация за запасите от бяла мида по българското Черноморие и изменението в числеността на вида? Какви мерки са предприети или ще предприемат Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХ), и пряко отговорната институция за контрола на подобни дейности – Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), за да се прекрати незаконното разораване на морското дъно и да се съхрани популацията на бяла мида у нас?
„През последните няколко месеца получих множество сигнали за нерегламентиран улов на бяла мида в българската акватория на Черно Море чрез дънни тралиращи и драгиращи средства, вакуумни помпи и съоръжения. Тези способи са забранени от Закона за рибарството и аквакултурите. Подобни практики водят до пагубни екологични последици - дъното се разорава, с което се нарушава средата за живот на морските организми и специфичния баланс на екосистемата. Разрешеният от ИАРА метод за улов е без риболовен уред (т.е. на ръка) и ограничава възможностите за подобно неблагоприятно влияние и добив на големи количества“, пише във въпроса си депутатът от ГЕРБ-Бургас.
Ивелина Василева обръща внимание, че уловът на бяла мида по българското Черноморие значително се увеличава през последните години. Повишаването на количеството на улова е видно от статистически данни, според които през 2014 г. официално регистрираният добив на бяла мида е 61 т., през 2015 г. – 124 т., през 2016 г. – 583 т., а за първите пет месеца на 2017 г. – 176 т. Вероятна причина за засиления риболовен интерес към вида е високата изкупна цена на тези миди, която според неофициална информация достига до 25-30 евро в някои страни.
„Масовият улов на бяла мида може да доведе до застрашаващо намаляване на популацията на вида, каквото вече е налице в други държави, превърнали се в основен вносител на българския добив. Ето защо е необходимо да се засили контролът с цел недопускане на нерегламентиран улов и да се предприемат мерки за съхраняване на популацията на бяла мида", казва Василева.