Гард изгони журналисти от Военния санаториум в Поморие: Махайте се – тук се разпорежда Крантев!

Източник: Вестник Банкер

От години бившата вече болница е оставена на произвола на съдбата и на капризите на природата. Орязаното финансиране за капиталови разходи, „гарантирано“ от няколко военни министри, и липсата на поддръжка са я превърнали в паметник на безхаберието.

Още в края на миналата година смехотворният министър на отбраната от това време (и клиент на прокуратурата сега) Николай Ненчев успява да пробута решение на Министерския съвет, чрез което „преобразува“ имота от публична държавна собственост в частна държавна собственост. Но не спира дотук – изважда го и от актива на Военномедицинска академия (ВМА) и го внася (под формата на непарична вноска) в капитала на друго държавно търговско дружество – „Вита” ЕООД – Велинград, управлявано от Любомир Крантев. Като бонус сметката на велинградското дружество е „захранена“ с 1 млн. лв., предназначени за ремонти именно на този обект. Вместо да започне работа по тези ремонти, така че да се осигури възможност санаториумът да се използва по предназначение още през това лято, в началото на февруари лечебното заведение се сдобива с… катинар. Освободени са всичките му служители. Прекъснати са договорите със Здравната каса и с Националния осигурителен институт, чрез които нуждаещите се са имали възможността да правят рехабилитационни процедури, без да им съдират по три кожи за това. А

сградите са оставени на милостта на … морските бури

И така и до днес. А разрушенията вече се превръщат в част от пейзажа.

Опитът ни да разберем какъв е реалният хал на санаториума сега бе „препънат“  от охранител с доста нечленоразделна реч. Въпреки трудностите в общуването той успя да ни изгони с думите: „Махайте се оттук – това е частна собственост“. Точно това определение ни провокира да се поразровим и по-дълбоко в случая. На въпроса ни откога е станал „частна“ и кой точно е собственикът, бабаитът отговори просто – от днес (бел.ред на 15 юни) тук се разпорежда Крантев.


Очевидно човекът не прави разлика между назначен началник и собственик. Но да не бързаме – ситуацията около тази апетитна морска база може да се окаже по-близка до представите на охранителя.

С какво точно се разпорежда новият чорбаджия така и не стана ясно. Вратите на сградите са залостени, през потъналите в мръсотия прозорци се виждат увиснали парцаливи пердета. Красиво подредената някога градина се е превърнала в истински пущинак, а единствените живи същества по всяка вероятност са само в кухнята. И със сигурност тичат бързо, мушкат се в дупките и имат дълги опашки…

Това е картината днес. Тук обаче е моментът да припомним, че когато хората, останали без работа (73-ма души), резонно потърсили помощ от общината в Поморие, кметът на града Иван Алексиев направи опит да предприеме действия и да запази това емблематично за града място.

Той поиска имотът да бъде предаден на общината, след като министър Ненчев го определи като обект с „отпаднали функции“. Желанието както на градската управа, така и на гражданите на Поморие беше санаториумът отново да заработи и да изпълнява своята функция като лечебно заведение. А да осигурява препитание на местните хора, които с годините са се изградили като специалисти  в този вид лечение на нуждаещите се от долекуване и рехабилитация. И най-важното – да го спаси от разрухата. Още повече че, както се оказва от историческата справка – той е бил собственост на общината.

Общинският съвет в града взема решение (№ 430) и възлага на кмета Алексиев да поиска „болницата за долекуване, продължително лечение и рехабилитация „Свети Георги” – Поморие (известна като Военен санаториум), да бъде прехвърлена във владение на общината“. Това се случва, след като става ясно, че този актив на военното министерство вече е прехвърлен от министър Ненчев на… велинградското дружество.

В изпълнение на решението на градските съветници Алексиев се обръща с писмо до премиера Бойко Борисов, в което обосновава мотивите за това искане на общината освен със

сегашното състояние на занемарения имот

също и с грижата за местните хора, които са били изхвърлени на улицата. Освен това го аргументира и исторически, и документално.

На 30 май 1932-ртогавашните общински съветници (решение № 59) на Анхиалския общински съвет (по това време днешно Поморие се е казвало Анхиало) дарява безвъзмездно терен на държавата за изграждане на Почивна станция на инвалидите (на пострадалите от войните – Балканска, Междусъюзническа и Първа световна война, български войни). Този жест на  предците на сегашните жители на града е продължен в годините с изграждането на санаториума и с определянето на дейността му именно като лечебно заведение. И на никого до днес – докато не се явява министър Ненчев, не му е и хрумвало през изминалите десетилетия да си позволи да нарушава волята на дарителя.

Осемдесет и четири години по-късно обаче този измислен по същество военен началник се поставя над историческите факти и на практика погазва тази дарителска воля. И прехвърля имота на търговско дружество, чиято дейност и седалище са на стотици километри далече. Той му предава правото на собственост и променя статута на земята от публична държавна в частна държавна собственост. Което, преведено по нашенски, означава, че се отваря възможността за скритата му продажба. С този си ход на практика той лишава държавата от възможността да се меси в решенията на ръководството на дружеството, а община Поморие (като наследник на Анхиалска община) още по-малко може да защити волята на дарителя.

В писмото си до премиера кметът Алексиев подчертава, че дълги години Военният санаториум е работил по програма на НОИ и е обслужвал пациенти, включително и военноинвалиди, военнопострадали, ветерани от войните, запасни офицери и военнослужещите от състава на Българската армия и гражданските лица от Министерството на отбраната. А влизайки в активите на търговско дружество „Вита” ЕООД – Велинград, санаториумът вече приема статута на търговско дружество и губи възможността да участва в Програмата за рехабилитация и профилактика на НОИ.

Докато е работел Военният санаториум, който е действал като болница, ползвайки статута на ВМА, той е участвал безпроблемно в тази програма и по този начин си е осигурявал приходи в размер на близо 1 млн. лв. годишно. Пари, с които все пак е оцелявал, въпреки нехайството на поредицата военни министри, управлявали ведомството след демократичните промени у нас.

Каква всъщност е „отпадналата необходимост“

на която се уповава ексминистър Ненчев, за да докара това емблематично за поморийци място до днешното му състояние?!

Става дума за поземлен имот с площ 11 944 кв. м заедно с построените в него 15 сгради и за правото на собственост върху движими вещи – частна държавна, които са прелети като непарична вноска в капитала на МБПЛР „Вита” ЕООД – Велинград.

Само данъчната оценка на земята е за 300 хил. лв., а на сградите – над 4 млн. лева. И макар тя да е смехотворно  ниска в сравнение с пазарната (според специалисти той струва повече от 20 млн. лв.), се оказва, че заради новите чорбаджии на имота той

трябва да бъде допълнително преоценен

За да не се плащат високи такси за смет и данъка за сградите, управителят на търговско дружество „Вита”, както се оказва, вече има разрешение да събори една част от сградите и да  свали общата оценка – от 4.7 млн. лв. в момента до 2.5-3 млн. лева…(?!)

Странно как това кореспондира със самото решение на Министерския съвет, в което се казва, че за да бъде направен апортът на имота, трябва: “Оценката на недвижимия имот и движимите вещи да се извърши от независим оценител. За оценката на непаричната вноска да се приеме по-високата стойност между оценката, извършена от независим оценител, и увеличената с 40 на сто данъчна оценка”…

Висящите въпроси около цялата тази история очевидно скоро няма да намерят отговор. Каквото е правил Ненчев, вече го е направил. В същото време обаче във военното ведомство очевидно и днес не са склонни да променят нещата. Нещо повече – сегашният министър на отбраната Красимир Каракачанов е определил претенциите на поморийци санаториумът да бъде преотстъпен на общината като… неоснователни. Каракачанов е обяснил, че:

„За имота в Поморие не са налице отчуждителни преписки, тъй като терен с площ от 7 470 кв. м е предоставен безвъзмездно от общината на Министерството на войната за „… постройка Дом за почивна станция на инвалидите…” с Решения на Градския общински съвет на гр. Анхиало от 1931 г. и 1932 г.  (…) на 16.05.2017 г. е образувано адм. дело № 5611/2017 г. по описа на ВАС – петчленен състав, по което все още няма постановен съдебен акт. Съобразно изложените факти считам, че не са налице основания за реституционни претенции от страна на община Поморие…”

И нито дума за волята на дарителите…?! А още по-малко за бъдещето му.