Дисидентът Мохамед Узункъш събра 100 души край Кърджали, учредява нова партия

Източник: Родопи24

Дисидентът Мохамед Узункъш събра съмишленици в хотел край Кърджали, за да учреди нова партия – това гласи най-коментираната политически „новина“ в града край Арда в последните дни.

Роденият преди 59 години в кирковското село Веслец Мохамед Юсеинов Юсефов е основател и лидер на нелегалната организация „Дългата зима" (на турски - Узун къш, uzun kış). Сочена е от службите за най-голямата  нелегална организация на турците в България в годините на комунизма. През периода 1985-1986 г. се бори срещу  преименуването на турците и асимилаторската политика на Възродителния процес.

Когато е на 28 години Мохамед е задържан от Държавна сигурност и осъден на 20 години затвор за антидържавна дейност. Заедно с него са арестувани над 100 души, но само 9 получават тежки присъди. Лежи в затворите в Стара Загора и Пазарджик. Освободен е през юли 1990 г. Изселва се в Турция, където получава фамилията Узункъш. Живее в квартал „Гьорукле" в Бурса.

„Имаше голям форум в хотелски комплекс край Кърджали, но не е ставало дума за създаване на партия“, коментираха пред 24rodopi.com организатори на семинара.

На 26 и 27 май Гражданско сдружение ЕВЕТ, с подкрепата на фондация „Конрад Аденауер“, организира конференция на тема: „Междукултурният диалог – отговор на предизвикателствата пред междуетническите отношения в България. Политическа интеграция в дясно“. Във форума се включиха представители на сдружението от цяла южна България. Лектори бяха доц. д-р Антоний Гълъбов и проф. Антоанета Христова.

При откриването Ергин Емин, председател на ЕВЕТ, посочи че "Европейският етнически модел е интеграция чрез политическата система и партиите, регистрирани в държава от Европа и чрез техните идентични посестрими като ЕНП, ПЕС, либералите.

Партиите в България отказват да интегрират представители на етносите, различни от българския, с малки изключения. Организацията ЕВЕТ работи за интеграцията на малцинствата чрез политическата система, защото това е мостът към междукултурния диалог. ОССЕ в Германия прилага този модел – имигрантите от Турция са представени на всички публични нива, в Ландтага и Бундестага, в университетите. Т.е. в началото е политическата интеграция, която там е изключително успешна, следва културната на третото поколение турци в страната. Ние и нашите партньори от фондация „Конрад Аденауер“можем да адаптираме модела според българските условия“.

Той представи промените в устава на организацията, ориентирани в духа на междукултурния диалог, базиран върху опита в България.

На форума бе прочетено и решение за възстановяване на клона на сдружението в Кърджалийска област. УС на ЕВЕТ утвърди за председател на клон ЕВЕТ – Кърджали, бизнесмена Танер Дурмуш, за секретар бе излъчен Алиосман Яшар, който е бивш кмет на община Джебел. Създават се представителства и в Турция. Представител за Анкара е г-н Сеит Хаджиев, за Истанбул - г-н Юджел Шабаноглу, за Бурса - г-н Мохамед Узункъш, за Измир - г-жа Айтен Шенол.

Приветствия към участниците поднесоха – г-н Иван Сотиров, п-л на Гражданско сдружение „Достойнство, отговорност и морал“ (ДОМ) и г-н Мохамед Узункъш.

При презентацията на темата „Политическа социализация и интеграция в дясното политическо пространство в България“, доц.Антоний Гълъбов заяви: „Смисълът на демокрацията е те като всички български граждани да могат да участват пълноценно в политическия живот през партиите, които са най-близки до тях. Никой не може да ме убеди, че между селскостопанските производители, които са български турци, и земеделските партии у нас, не може да има диалог. Никой не може да ме убеди и, че хората с конкретни проблеми не могат да си изберат коя друга партия може да ги представлява, а това да бъде грижа само на една. Няма нищо по-лошо от този тип монопол. То е като гето – заключено е и отвътре, и отвън от онези, които не искат да влязат. Няма нищо по-лошо в етническата политика на една държава от ефекта на подобно двойно заключване. Не е вярно, че една група от българското общество има партията си за всичко – за икономика, за земеделие, култура, образование и е само тя, а всички останали хора могат да си избират друго. Докато това е така, държавата не може да функционира пълноценно“.

На втория ден от конференцията на аудиторията бе предложена специално подготвена анкета за анализ на политическата интеграция в дясно на турците и мюсюлманите в България. Анализите ще са част от предстоящ „наръчник“.

Следващата конференция за структурите на сдружението ще се проведе в края на юни в град Разград.