Банковият обирджия Стефан с разтърсваща изповед от Бургаския затвор: Това не е първият случай, в който насочвам оръжие към друг човек

Сам съм в затвора, защото само мен ме хванаха. Бяхме трима души. Това призна в ексклузивно интервю Стефан Стефанов, който на 23 март 2011 година нахлу в банков клон в центъра на Сливен,  простреля един охранител и взе други шестима служители на банката за заложници.   

„Около 6 месеца го планирах. Имах информация от вътрешен човек, че вътре има много пари. Следих доста време инкасото, което минаваше от там, хората, които работят. На 23 март бях на шофьорски курс. Натрупаха се доста неща, които изиграха голяма роля”, разказа Стефанов пред Нова телевизия.

„И преди съм правил подобни глупости, където има повече пари. Планът беше да влезем за 1 минута, да вземем парите и да изчезнем, но за съжаление нещата се объркаха още в началото. Охранителят не спази заповедта, която му дадох, и затова го прострелях. Това не е първият случай, в който насочвам оръжие към друг човек. Не виня никого в случая. Ако не беше охранителят, щях да съм богат и свободен”, каза още банковият обирджия, който в момента излежава присъдата в Бургаския затвор.

„Очаквах подкрепа от хората, с които бях, но се оказах сам. Трябваше да ми осигурят коридор за бягство. Не зная защо го направиха, но не може да те изоставят по този начин. След този ден не съм говорил с тях. Един ден, ако изляза жив и здрав, ще си поговорим. Пазя ги, защото не съм предател. Не смятам, че това е начинът да наредиш някой човек, за да лежи с теб в затвора. Има и други начини. Единственото, което искам да разбера, е защо го направиха”, каза още Стефан Стефанов.  

„Ако тези хора ми бяха помогнали, може би, нямаше да съм в затвора. И изобщо нямаше да се разбере кой е бил човекът, щях да остана анонимен. Мисля как да ги прецакам. Ако ги бях изпял, щях да бъда още по-смотан. Това е много грешен начин за разчистване на сметки. Може би един ден ще се разправяме, може би не искам полицията и прокуратурата да се разправят с тях. Искам да си отмъстя, но искам да го направя лично. Никога няма да простя на тези хора. Никога не можеш да простиш на човек, който е опропастил живота ти", обясни той. 

"Опитвам се да правя всичко, за да изляза по-скоро. Следващата година придобивам право за предсрочно освобождаване. Ще видим какво ще реши съдията”, каза още той, но не можа да обещае, че името му повече няма да влезе в новинарските емисии. 

"В Сливенския арест разбрах, че съм осиновен. Хората, които ме отгледаха, ми дадоха всичко, от което имам нужда. Имах някакви съмнения, че не са ми истински родители, но не съм се задълбочавал много. Не съм правил никакви постъпки, за да намеря биологичните си родители. От затвора нямам и възможност. За мени истинските ми родители починаха. Какви са тези родители, които оставят детето си", отсече сливналията.