Румен Димов: Строгата финансова дисциплина е в основата на успехите на Созопол

Автор: Флагман.бг

Футболен клуб Созопол изигра трети пореден успешен сезон при професионалистите на второто ниво на йерархията в българския футбол. В дебюта си в „Б” група през 2014/2015 г. „небесносините” завършиха шести с 46 точки, през 2015/2016 г. - четвърти с 49 точки, а в приключилото преди дни първенство на Втора лига - отново четвърти, но с 50 точки. Тимът е в градация, която всъщност датира още от 2007 г. с влизането му от окръжните групи във „В” група. Безспорен идеолог на прогреса е местният специалист Румен Димов – човекът-оркестър във ФК Созопол, който съвместява длъжностите на изпълнителен директор и старши треньор и всъщност държи юздите на всичко, което се случва в клуба.

Румен Димов е роден на 23 юли 1965 г. в Бургас. Започва да тренира футбол от 10-годишна възраст в школата на Черноморец Бургас, а вече при мъжете играе за Тунджа Ямбол в „Б” група и за Поморие. Треньорската си кариера започва в Поморие, където води всички възрасти от школата, включително и представителния отбор. После се установява трайно в Созопол, където е израснал.
Вижте интервюто с него.

- Г-н Димов, само три точки не стигнаха на Созопол за участие в един доста пикантен бараж срещу Нефтохимик за Първа лига. Не съжалявате ли за пропуснатия шанс?

– Не съжалявам, защото в стратегията, която сме изработили за развитието на клуба, не се изискваше този сезон да се атакува промоция в Първа лига, въпреки че на моменти изпреварваме някои от детайлите в програмата ни. Тя е изработена от мен и я спазваме, без да се отклоняваме от начертания път за развитието на клуба.

- Градацията е похвална, но задължава. И повелява: идният сезон да посегнете към място в елита. Това ли ще е целта?

– Може би по-правилно е да се каже, че постоянството е похвално, защото именно тази характеристика на клуба ме прави щастлив. Няма и не искам да има спадове или пък залитания в силните резултати. Искам да има едно постоянство, една стабилност както в резултатите и в класирането, така и в развитието на клуба.

- Често говорите за развитието на клуба.

- Да, това е моята цел и я следвам, без да се съобразявам с други странични влияния, желания и т.н. Знам, че много хора ни подкрепят, харесват ни и ни казват - вече сте готови за най-високото ниво. Винаги повтарям едно и също - че работим по програма, която ще ни позволи един ден като влезем в елита, да не излезем и да сме постоянни в изявите си. Няма да е никак лесно, защото финансовият ресурс не е висок. Но за това работим и изграждаме стъпка по стъпка това, което ще ни е необходимо, за да радваме хората, които ни обичат.

- Какво предвижда новата селекция?

– Селекцията е важна част от стратегията за повишаване класата на тима. Стремим се винаги да е целенасочена и отговорна. Имаме звено, което следи през целия сезон изявите на определени футболисти, от които се интересуваме от всички лиги на България. Подборът на нови футболисти се прави внимателно и когато сме готови, ще я обявим официално.

- Да се върнем към отминалия сезон. Какво спечели и какво загуби Созопол?

– Спечелихме по-голямо уважение от футболните хора и от тези, които следят футболния живот в България именно заради постоянството, което демонстрираме. Загубихме отделни футболни срещи, които можехме да спечелим, но не винаги се печели. Равносметката е обаче в полза на развитието на клуба. Променихме и методиката ни на работа, начина на подготовка, на трениране. Наложихме нов стил на игра, който е по-агресивен, по-директен, с повече скорост, динамика и се охарактеризира със страстта и емоцията, които притежават нашият клуб и нашият град.

- От втория полусезон променихте тактическата схема на игра, като заложихте на трима вместо на четирима в защита. Оказа ли се удачно и ще продължите ли да разчитате на същата постройка?

- Като треньор аз съм прагматик, гонещ винаги победата. Имам философия, която следвам през цялата си кариера. Вярвам, че отборът е повече от всеки един футболист, без значение кой е той и как се казва. Тактическата дисциплина и организацията на играта са най-важни за мен. Всеки футболист е длъжен да изпълнява всеки един детайл от това, което съм поставил като задача на терена и друга алтернатива няма. Обичам да им казвам, че те са задължени да изпълняват на 99 процента моите инструкции и само 1 процент оставям на тях, тъй като по време на двубоя може да се получи ситуация, в която сами да вземат решение, но то трябва да е в полза на отбора.

- А ако някой не го прави?

- Ако не го прави, просто не е за моя отбор. Предстоящия двубой винаги предварително го изигравам и футболистите трябва да приложат на терена това, което им е казано и показано. Нищо повече, защото всички детайли са разработени предварително, автоматизирани многократно, тренирани и заучени. Играчите знаят какво, кога и как да направят в определена зона, в определена фаза от играта и определен момент от двубоя. Динамиката, скоростта - това е закон. Това са принципи, които футболистите спазват и знаят, че не могат да ги нарушат. Системата с четирима защитници ни е дълбоко позната и знаем всичко за нея. Няма с какво да те изненада, просто вдигаш класата на футболистите и печелиш. Аз обаче искам ние като отбор да се развиваме.

- Не носи ли повече рискове, отколкото ползи подобна иновация?

- Няма как да не носи ползи, след като се прилага от водещите отбори в световен мащаб. Вижда се, че започна едно ново надграждане с използването на различни видове схеми и системи с трима централни защитници, независимо дали е 3-4-3, 3-4-1-2 или 3-5-2. Подобна постройка води до повече агресия в различните фази на играта, до по-голяма динамика и скорост, като едновременно дава по-голяма сигурност в защита и гарантира повече атакуващи футболисти. Тази схема на игра обаче е по-трудна и ако не се автоматизира, ако всяко едно действие на терена не е правилно, то тя става рискова. Радвам се, че отборът припозна този стил, но все още имаме много какво да учим. Необходимо е много труд и пот в тренировките, часове видеоанализи. За това и променихме методиката на подготовка. Ние сме от първите отбори в страната, които налагат този начин на игра и по-точно сме може би и най-постоянният отбор, който го практикува. Мое мнение е, че рано или късно отборите в по-голямата си част ще заиграят именно така, но ние ще сме вече доста по-напред с материала.

- Като цяло нямахте особени претенции към съдийството. Каква оценка ще му дадете?

– В двубоите, в които взехме участие, мисля, че в голямата си част съдиите се справиха, както трябва. Естествено, имаше и мачове, в които не успяха, но така е и при нас - треньори и футболисти. Понякога си на ниво, друг път грешиш. Аз мисля, че имаме много добри съдии в България, които искат и могат да се развиват. Проблемът в тези среди според мен  е в съдийските наблюдатели и делегатите, защото със старите си разбирания за организации и приятелски кръгове влияят негативно в определени моменти.

- Таите ли претенции относно феърплея в лигата?

– Моите претенции са относно дублиращите отбори. Там трябват ясни и точни правила. Трябва да има равнопоставеност с всички отбори в лигата. Когато се изправиш срещу такъв отбор, ти до един час преди мача не знаеш срещу какви футболисти излизаш. Как тогава да си подготвен за различните елементи и детайли от играта? Всеки отбор се готви за предстоящия съперник дни предварително, а срещу тях няма как да се подготвиш. Има подходящ пример, който трябва просто да се копира, без да се побългарява. В Португалия, Испания, Холандия, където също имат втори отбори, програмата я фиксират предварително и я изпълняват стриктно, без да се съобразяват с това кога играе първият отбор. Случва се те дори да играят в един и същи ден.

- Созопол от шест сезона насам израства все повече като център на футболната карта на България, що се касае до представителния отбор. Има обаче и други „географски ракурси”, които остават невидими, а са дори по-важни. Имам предвид базата и школата. Докъде стигна градацията при тях?

– Не сме ги загърбили за сметка на видимите резултати на първия отбор. Не сме спрели да работим усърдно в посока развитието на базата, на детско-юношеската школа, защото това е част от стратегията ни. Нещо повече – това е акцент в стратегията ни. Надявам се в скоро време да направим тренировъчна база на 5-6 км извън града, където отборите да се подготвят. Да увеличим капацитета на използваемост на „Арена Созопол”. И най-важното - да обърнем още по-голямо внимание на малките „небесносини” таланти от школата. Градим сътрудничество с някои футболни клубове по света, без да го тиражираме. И за базата, и за школата ще му дойде времето, когато ще имаме с какво да се похвалим на висок глас. Ние не обичаме да говорим за намерения, а за факти.

-  През 2015 година „Арена Созопол” заслужи много похвали за организацията на мачовете от европейското първенство за юноши до 17 години. Ще бъде ли стадионът скоро пак домакин на подобни големи международни футболни форуми?

-  Догодина заедно с Варна ще сме домакини на европейското първенство за девойки до 19 години. Очакваме стадионът ни да посрещне и европейски квалификации на младежкия и юношески национални отбори на България.

- Бюджетът безспорно е фундаментът във всяка една дейност и футболът няма как да прави изключение. Не е тайна, че воденият от вас футболен клуб не се къпе във финансов разкош. Как съумявате да вървите напред със заплати за играчите, които отстъпват по размер на някои други отбори от Втора лига? Лили Иванова пее, че не всичко е пари, но футболистите слушат други песни...

– Със строга финансова дисциплина. Със седмичен отчет на всяка една стотинка, изразходвана в клуба. Давам ви пример: ако бюджетът за заплати на клуба е Х лв., аз не си позволявам да го направя Х+1 лв. Това е закон при мен. Затова всичко, което имат да си получават футболисти, треньори, служители, си го получават на часа и на датата  за получаване. Когато правя бюджета за годината, аз го формирам спрямо етапа от стратегията за развитието на клуба. В този смисъл се надявам на растеж и във финансов план.

- Ясно е, че без община Созопол сте загубени, но защо статутът ви не е на общински футболен клуб? Такива в страната има не един и два. А вие сте ФК Созопол.

– Това е едно от нещата, на което държим, защото според нас така е правилно. Къде, освен в България, може би в Русия и някои балкански страни го има това. Да, общината може да е основен спонсор, но ОФК – не! Сега кметът Панайот Рейзи е президент на клуба, твърдо е зад нас. Но какво става, когато дойде друг кмет, който не обича спорта и не помага на клуба? Нова пререгистрация и всичко отначало. Стадионът може да е общински, но спортните мачове - не! Другото смешно в нашия футбол са абревиатурите ПФК- професионален футболен клуб. И какво, като един клуб загуби професионалния си статут - пак е ПФК?! Има ли го това по света?

Правилният вариант е само ФК или както е в Испания и Италия - АС- атлетически клуб. Защо Ливърпул или който и да е не е ПФК или ОФК, въпреки че е акционерно дружество и т.н. Най-нормалното нещо по света е наименованието футболен клуб.

- Досега не сте прибегнали към услугите на чужденци в състава. Означава ли това, че нямат място в Созопол?

– Напротив. Ние живеем в един променен свят, където границите вече почти нямат значение. Ако прибегнем до услугите на чужденец, то той трябва да е класа над нашите български играчи и да отговаря на финансовите изисквания на клуба.

- Въпрос на време е да видим юноша на Созопол като титуляр в представителния мъжки тим. Кога го виждате да се случи?

– И сега имахме участия на наши юноши, макар и бегли. Този сезон участие взеха Христо Каймакански, Мехмедали Мехмедали, Милен Димов, които са от нашата школа. А Милен е и от Созопол. Но това е процес, по който се работи. Не забравяйте, че ние сме сравнително млад клуб с почти нова изградена школа, за което се изисква време и труд.

- Милен Димов ви е син, но не се ползваше с протекции. Сърди ли ви се?

– Той е много отговорно момче. Така се случиха нещата, че претърпя две последователни операции, които го извадиха година и половина от строя. Сега се надявам да проведе една добра лятна подготовка и да покаже това, на което е способен. Той е на 19 години и бъдещето е пред него. Знае, че при мен нищо не се постига даром. Знае, че трябва да покаже повече от другите, за да си заслужи мястото. Това е бремето, което трябва да носи, че е синът на треньора. Аз съм убеден, че ще успее във футбола и в живота.

- Феновете ту ги имаше, ту ги нямаше организирано през сезона. Платихте не една и две глоби заради тях. Повече ви помогнаха или попречиха?

– Разбира се, че ни помагат и че без тяхната подкрепа е трудно. Да, на моменти нарушават правилата, но създават атмосфера, която на малко стадиони я има. Ние винаги играем за нашите привърженици.

- Водите Созопол вече десета година. Наложихте клуба като фактор и го извадихте от аматьорската анонимност. Това няма как да остане незабелязано. Имали ли сте изкушения да поемете други отбори?

– Само през тази година три пъти – два от отбори от Първа лига и един от Втора лига. Дори сега на бюрото ми има оферта. Нормално е, ако си вършиш правилно работата, хората да го оценяват. Това ме радва, но и задължава.