Тревожно! 17,4% от младежите между 15 и 29 години не работят

Общо 17,4% от младежите у нас на възраст между 15 и 29 години са неактивни на пазара на труда. Това стана ясно по време на заключителна пресконференция по проект "Компас - активиране на пазара на труда", реализиран от Балкански институт по труда и социалната политика и финансиран по Оперативна програма (ОП) "Развитие на човешките ресурси".

Данните представи Златка Господинова. Общият брой на младежите у нас в тази възрастова група са 1 169 398. От тях 203 475 или 17,4% са неактивни на пазара на труда, което повече от двойно по-високо от средното за ЕС - 8%. Неактивните мъже са 77 116, а жените 125 858.

Проектът си поставя за цел да активира младежите чрез идентифициране на лицата и мотивационно обучение. Идеята е лицата да бъдат мотивирани да се върнат на пазара на труда или да се включат в някакъв тип обучение.

Проектът е бил реализиран в областите Враца, Плевен, Ловеч, Смолян, Ямбол, Пловдив. Господинова изтъкна, че 83% от участниците в проекта общо 66 души са мотивирани да тръгнат да си търсят работа след проведеното обучение. 17% обаче остават пасивни, независимо от обученията, извършени по проекта.

Господинова сподели и че най-трудното в работата по проекта е идентифицирането на неактивните младежи. „На помощ тук са били дипляните и брошурите, но най-голям ефект имали съобщенията за проекта по местните радиостанции, излъчващи популярна музика".

След мотивационното обучение следва обучение по дигитална компетентност, извършени от външен изпълнител. Според Господинова идеята за дигиталната компетентност е добра за тези лица, тъй като по този начин им се дава възможност за ресоциализация. 55 от младежите са били наети за два месеца на половин работен ден като анкетьори.

Иван Нейков, ръководител на Балканския институт изтъкна, че по проекта Институтът работи близо 14 месеца. Сред предизвикателствата пред пазара на труда са застаряването на населението, разминаването между търсенето от работодателите и това, което предлага като образователен продукт професионалното образование, както и феномена, свързан със ситуацията, при която млади хора нито учат, нито работят.

Нейков посочи като проблем трудното достигане до тези хора. По думите му една голяма част от тях са се маргинализирали, десоциализирали. "В резултат възможностите на пазара на труда не достигат до тях", посочи той. По думите му в България все още не функционира един много важен инструмент - възможността да бъдат признати знания и умения на един човек, които той е придобил по неформален начин.

Един ремонтира покриви, друг гледа овце, но уменията им остават непризнати. Според Нейков тук роля има Националната агенция за професионално образование и обучение. Ако успеем да активираме този инструмент за признаване на знания - много от тези хора ще се появят на белия пазар на труда. "Става дума за десетки хиляди хора, които могат да се появят на белия пазар на труда в България", коментира още той.