Храм край Земен е ключът за оцеляването на Земята

Храмът „Св. Йоан Богослов”, част от манастирски комплекс край град Земен е във вида, в който е построен преди хиляда години, някъде в него се крие ключът за оцеляването на Земята и слънчевият символ на богомилите, предаде БГНЕС .

Преди десет века майстор-зидар и неговият ученик сключват облог кой ще построи по-хубава църква на двата срещуположни бряга на река Струма край днешния град Земен, там където реката е изваяла през Конявската планина уникалния едноименен пролом. Никой от тях нямал право да следи какво прави другият. Когато църквите били готови, пръв майсторът отишъл да види творението на ученика си. Толкова бил впечатлен от работата му, че се върнал и разрушил своята, така поне гласи легендата за Земенския манастир.

Намира се на километър югоизточно от града, уникалната с кръстокуполната си архитектура и стенописите си черква се посещава от хиляди туристи, въпреки, че е встрани от магистралите и основните пътни артерии. Църквата е градена с местния шуплест камък, наричан „бигор”.

Светата обител, която е съхранена непокътната в продължение на десет века, крие в себе тайни на богомилите, от нея са се интересували рицарите-кръстоносци, освободители на божи гроб, масоните пък търсят тайни знаци по стенописите, изографисани преди хилядолетие. Целият комплекс "Земенски манастир" е паметник на културата и е филиал на Националния исторически музей. Църквата "Св. Йоан Богослов" е символ на монументалната живопис от българското Средновековие и е единствената у нас с кубична форма. Кубът с размери 9х9х7 метра се уби, тъй като е разположен в средата на голяма поляна, но когато застанеш в подножието му, църквата се извисява с цялото си величие. 4-метровият купол е вписан в квадрат, така височината на храма става 11.2 м. Характерни за храма са стенописите с живи и реалистични образи, дело на българи-зографи. Те са автентични, не са реставрирани, а само почистени и консервирани. Най-старият стенопис датира от 11 век, на него е изобразена Света Ана и е единственият, запазен от първото изографисване на храма. Вторите стенописи, изписани през втората половина на 14 век, претворяват библейски сцени.

Уникална е тази с „двойният Христос”. За разлика от обичайното причастие, при което Христос с едната ръка дава хляба, а с другата - виното, тук са изографисани два образа на Христос. „Левият” раздава хляб, а „десният” разлива вино, а апостолите са разделени по шест. Един от най-ранните ктиторски портрети са тези на деспот Деян и съпругата му Доя, местни владетели, дарили средства за второто изографисване през 14-и век. Според експерти ктиторските портрети тук са най-старите и с най-голяма художествена стойност след тези на Калоян и Десислава в Боянската църква. Сред запазените стенописи има и една битова сцена. На нея четирима ковачи правят гвоздеите, с които Христос е прикован към кръста, според местните хора от нея се интересуват масоните.

Преди 150 години, през 1867 г., бил извършен ремонт на църквата и построена нова манастирска сграда, разширена в началото на 20 век от отец Янаки Митов. В манастира служели монаси, в църквата се служи до 1966 г, когато е обявена за паметник на българската архитектура и живопис. Кубичната църква над град Земен има някаква уникална мистика. Според легендите тук някъде в храма богомилите закодирали знака на българина –звездата със седем лъча, единственият символ, който е в състояние да обедини всички религии. От тук, през Земен минали и кръстоносците, които търсили храма на Соломон по писмени знаци от стенописите. Някакъв кардинал от Ватикана дори предрекъл, че храмът край Земен ще спаси света. Може би заради това някаква „сила свише” го пази вече 10 века от разрушаване, оцелял е дори през смутните времена византийско и турско иго.