Ето защо момчетата носят синьо, а момичетата – розово

Ако видим бебе, облечено от глава до пети в розово, сме сигурни, че е момиче. След десетилетия проучвания историкът Джоу Паолети от университета на Мериленд установява, че до 1950 г. цари пълен хаос по отношение на цветовете на бебешките дрехи и принадлежности. Това, че през ХХ век се установява една социална норма, не значи, че тя произтича от реалните предпочитания на децата, обяснява тя.

Детски книжки, пощенски картички и вестникарски статии от началото на миналия век показват, че розовото през този период се свързва с момчетата не по-малко, отколкото с момичетата. В брой от юни, 1918 г. на Infant's Department, търговско списание за производителите на бебешки дрехи, пише:

„Има разнообразни мнения по въпроса, но принципното правило е розово за момчето и синьо за момичето. Причината е, че розовото, като по-ярък и силен цвят, е по-подходящо за момчетата. Синьото, което е по-деликатно и изтънчено, е по-хубаво за момичетата.”

Опитът да се установи това правило сред търговците и производителите се оказва неуспешен.  През 1927 година сп. Time прави проучване какви цветове се предлагат в търговските вериги за момчета и за момичета. Оказва се, че няма фиксирани предпочитания. Чак след Втората световна война съвременната норма печели надмощие, а се „циментира” едва през 80-те.

А защо момчетата и момичетата изобщо трябва да се обличат в различни цветове? Социологът Филип Коен, също от Мерилендския университет, смята, че това е пазарен трик. Времето му съвпада със зараждането на масовия пазар. Половите стереотипи се оказват мощен фактор, когато искаш да накараш хората да купуват определени продукти – като се започне от козметика и се стигне до пластична хирургия. Това включва и дрехите за деца.

Днес поставяме много по-голямо ударение върху пола на децата, отколкото преди 150 години, смята социологът. По онова време повечето бебета, момичета и момчета, са обличани в бели роклички, пише обекти.бг.