Пренебрежим фактор ли ще е ДПС в новото Народно събрание

Автор: Лъчезар Лисицов, снимка: ClubZ



Изборите за 44-ото Народно събрание бяха белязани от завръщането на БСП като силна партия, от нов прилив на енергия за ГЕРБ, както и от несполуките на старата десница.
Не по-малко важен е обаче резултатът на „Движението за права и свободи“. Партията на Ахмед Доган през годините е смятана за силен фактор с голямо влияние заради неизбежната й балансираща роля в парламента.
Доколко обаче това ще е така в новото Народно събрание?

Числата показват, че ДПС има най-слабия резултат от 2001 г. насам. Преди 16 години партията получи 340 000 гласа и взе само 21 депутата.
Сега ДПС има още по-малко гласове – 316 000, но все пак е с повече народни представители – 26, заради особеностите на пропорционалното представителство.
Формацията не е била четвърта сила от същата 2001 г. Тогава пред ДПС бяха НДСВ, ОДС и БСП. (Сега са ГЕРБ, БСП и „Обединените патриоти“.)

Макар и привидно слаба ДПС всъщност започна похода си във властта и трупането на влияние в различните сфери именно след 2001 г. Причината е, че НДСВ влезе в коалиция с партията на Доган.
ДПС остана явно в управлението до 2009 г. След това дойдоха ГЕРБ и Бойко Борисов, които обаче продължиха сътрудничеството си с Доган, Пеевски и компания, макар че привидно между тях прехвърчаха искри. Да не забравяне, че именно при това управление се осъществи приватизацията на „Булгартабак“, която днес е в ръцете на Делян Пеевски.

Сетне дойде правителството на Пламен Орешарски, което на практика бе почти изцяло завладяно от ДПС. А след жест на тогавашния лидер Лютви Местан кабинетът падна, за да се завърне на власт отново Бойко Борисов.
В предишния парламент сътрудничеството на властта с ДПС продължи през кадрови решения, свързани с регулатори, някои ключови закони, жестове с обществени поръчки, „опраскването“ на съдебната реформа и т.н.

Въпросът сега е какво ще се случи в 44-ото Народно събрание. Макар и четвърта сила, всъщност ДПС може отново да бъде скритият важен фактор в ключови моменти.
Борисов и Доган ще имат заедно 121 депутати – това е крехко, но важно мнозинство, което може да се проявява в критични ситуации. Примерно за запазване на плоския данък. Или за определени кадрови решения.

От жизнено значение ще е избирането на 11-те членове от парламентарната квота на новия Висш съдебен съвет, което трябва да се случи до есента. Макар че след последните конституционни промени това става с мнозинство от две трети, ДПС може да бъде пренебрегнато, защото в този парламент двете големи партии – ГЕРБ и БСП, заедно имат квалифицирано мнозинство (175 депутати общо). Ако към това добавим и „Обединените патриоти“ (а защо не и ВОЛЯ на Марешки), членовете на ВСС може да се изберат спокойно без да се иска „добро“ от Доган. Друг е въпросът дали ще се случи така и какви ще са точно взаимодействията зад кулисите. Защото ДПС продължава да има мощно влияние чрез медии, бизнес мрежи, инсталирани кадри в управлението, включително, твърди се - и чрез главния прокурор.

Важно ще е значението и на „Обединени патриоти“, които може да бъдат „смокинов лист“, но може и да не позволят на Борисов и Пеевски да играят заедно зад кулисите.
Не по-малка ще е ролята на БСП. Червените обичайно влизат в схемите, а за пред хората вдигат аларма по теми, които не засягат важните интереси.
Корнелия Нинова направи предизборна заявка за борба с „паралелната държава“. И макар че ще е в опозиция, тя ще има възможност да докаже, че е говорила искрено, а не е баламосвала електората.