Ето го тъжния разказ на 80-годишен дядо от граничното село Голям Дервент

“Иска се да си обичаш Българията и тия там у парламента да кажат - нашата земя е свято нещо”. Това са думи на Димитър Колев, един от малкото останали възрастни жители на с. Голям Дервент, Община Елхово. Публикуваме материала на колегите от Радио999. 

***

Ех, момче, какво го гледаш тоя пущинак…
То тук вече нищо няма….
Колкото сме останали в Голям Дервент-вълци ни яли.
Къщите падат, рушат се.

Ти остави туй, ами виждаш ли онези сгради там… към баира-еййй, какъв живот кипеше там. Там едното е било митница,а другото е поделението-заставата.

Какви момчета служеха там, знаеш ли? Като хали бяха. Пък и ний в селото все едното ни око къмто турско-нали таман на границата е селото и все бдим. Тъй бяхме научени-гранични сме си, вардяни ни сочеха.

Ей, момче –гордеехме сме, че живеем в този район. Граничният живот не е лесен. Вардехме си и ние границата. С граничарите барабар и да знаеш, че по онуй време и пиле не можеше да прехвръкне без да го угадим.

Имало е и нарушители, ама баш от тогаз не помня някой да бе минал през браздата, тъй си вардехме земицата бащина.

Пък сега нали виждаш-разруха. Уж доиде новото време и лека- а то било да се руши тука бря. Полечка..всичко се разруши.



А бе аланкоулу-кой ще ти варди? Българията бе-нали наште татковци и дядовци, туй са ни заръчали-то няма войска по границата, че и оградата рутнаха- тя Българията стана на разграден двор. И който си иска влазя.



Па бая  мислихме преди години с наборите, колкото остахме да вардим, ма къде на тез години...
То тука пушка съм си скътал, незаконна за зор-заман,щото знайш ли ги тез дет минават ,някой път и на тумби минава таз сган. Сега от няколко годин дигнаха ограда пак, ама де ти едно време-пиле не прехвръкваше!

Тез граничните ги гледам читави момчета ми се  струват, па някой път си хортуваме и ги питам-що минават бе дядовата, що ги пускате?

Нямали права казват ми-нямали право ни да ги бият, ни да ги запукат с пищовите.

А бе как тъй, той в земицата бащина ти влазя, да я гази и го не знайш къв е, пък ти уж вардиш , а пък права да спреш нямаш. Не мой то тъй…

Туй пак някоя “умна” тиква го измъдрила. Как без права да се пази граница бе чоджум, за таз земя кръв се е ляла, който скача през оградата той в бащинията ми влазя, как тъй няма да гърмиш. Ний ако идем у тях, дали няма да на гръмнат?

Ей туй не мога проумя! То си е нашо-българско, пък ний го не вардим!

Ей тука имаше през годините момчета-граничари, като вълци наточени-ха е стъпал на бразната и го сдавят като същи вълци ей…

Ама то години бяха…

За туй дередже са виновни онез там горе - у София. Тез се питам аз, българи ли са или не…и дали тейко си ако пита ще му каже - тъй се праи.

Ей що народ се е жертвал тука на браздата - туря му кръст на сичко и се фърля за Българията. Прези годините бая момчета курбан станаха-ама все за Отечеството.

Сега нали видиш - заставата окрадена, циганите я къртиха и ломиха и никой нищо не им дума. Старата ограда видиш- тя  беше като втори кат и тя си замина, ама то едно нещо кат не са чува, кат не са варди се руши.



Ай, аз тръгвам, че козички имам-трябва да храня. Пък краката вече не държат кат навремето-ходя аз, ама дорде ида у дома има бая да вървя, 81-вия лазарник подхванах момче.

Все старци останахме тука –у Голям Дервент. И страх берем да знайш-то сега зимъска тука по високото и по горите няма, ама кат са стопли пак минават тия бе- затуй и пушка крия, че знайш ли.
За тия дето минават през оградата си хортуваме насред село-ей не свършиха бе и как няма да ги спрат-тъй ли беше едно време? Ще мине ама други път.

И ви казвам тъй се бащиния не пази-я гръмнете  да видите тогаз дали ще  идват..
Няма, ама то кураж се иска, иска да си обичаш и Българията и тия там у  парламента да кажат-нашта земя –свято нещо и никой у нея без позволение да не влазя –иначе сопа…

Тъй трябва да рекат и да се знай от всеки –и от тези-бежанарите и от българете!
Тъй трябва да е!
То аз говорих бая, а пък окъснях!

Айде , със здраве !