Мисия образование: Бургазлийката Кристиана Лазарова учи български деца по шведски модел

Автор: Георги РУСЧЕВ


Кристиана Лазарова е на 25 години. Родена е в Канада и е учила в Швеция, където завършва колеж със специалност „Педагогика и музика”. В момента учи право и живее в Бургас. Тя е основател на Академия за интелигентности „Хауърд Гарднър” в града, където децата се обучават по по-различна от познатата в България образователна система. Казват й Мис Криси и е сред младежите, завърнали си в България, за да направят нещо позитивно за страната.

След дълъг престой в чужбина, където като почти всички млади смята, че ще намери щастието, осъзнава, че това не е съвсем толкова лесно. „Който не е бил в чужбина за повече от почивка, не знае, че и там, както и тук, има предимства и недостатъци. Швеция е една невероятна държава, с един наистина прекрасен ред и хората там са с тотално различно от нашето мислене. Но например здравната им система е ужасяваща. Линейката там идва 24 часа, след като е повикана. Като си болен, нямаш правото да посетиш лекар. Първата седмица посещаваш медицинско лице, втората минаваш през медицинска сестра, през третата седмица на болестта отиваш при медицинска сестра с повече опит и чак след месец вече имаш право да посетиш лекаря”, коментира Лазарова. Тези проблеми обаче не са основната причина тя да се върне в България и в частност в Бургас.

Младата бургазлийка си е поставила за цел да покаже на българите, че има и други методи на обучение на учениците. Престоят и образованието й в Швеция са й помогнали да разбере, че докато тук учениците нямат право на избор за материала, който изучават, то на Запад това съвсем не е така. Шведите могат сами да избират по коя система да бъдат обучавани децата им, а разнообразието от методи всъщност е много широко.

„Тук в Академията се работи по най-популярния, но и най-стар начин – така наречената „система на Макаренко”. При нея децата сами избират какво да учат и до каква степен да се задълбочат в тях. Нашият обект не е училище - сложи ли му се такъв лейбъл, веднага ще му се прилепят определени норми и коловози, по които трябва да се движи. Човекът, на когото е кръстена академията – Хауърд Гарднър, е психолог в университета в Харвард. Той е основоположникът на втория тип образователна система в света, където всеки човек е притежател на различен тип интелигентност и има различно възприятие”, обяснява Лазарова.

Според нея, именно тази разлика във възприятията на хората са основната причина много ученици да не харесват училището като институция. Подходът, който тя прилага при обучението на децата в академията, е съвсем различен и децата вместо да ходят с нежелание на уроците, всъщност нямат търпение.

Освен с образование младата бургазлийка се занимава и с куп други дейности. През зимата академията отнема половината й време, докато през лятото – цялото. Независимо от това тя успява да съчетае следването си на право с приятни занимания, които обича. За себе си твърди, че има стотици хобита. Отскоро се занимава с фотография, но  това, което донася усмивката на лицето й, е любовта й към моторите. „Миналата година си извадих книжка за последния клас мотори. Преди това карах мотопеди, но от 6-годишна съм в постоянен контакт с двуколесните превозни средства. Баща ми имаше мотомагазин и още тогава се качих за първи път на мотопед”, спомня си Лазарова.

Независимо от големия брой неща, с които се занимава и това, че те отнемат огромна част от времето й, тя съумява да подреди живота си по такъв начин, че да не занемарява нито една област от живота си. „Ако човек не си подреди правилно приоритетите, е нормално работата да пречи на семейството или обратно. Имала съм много моменти, личният ми живот е бил по един или друг начин възпрепятстван от работата ми, но се стремя винаги да поставям семейството си, приятелите си и любимите си хора на първо място”, споделя тя.

Различното й мислене, опитът, натрупан в Швеция, както и ентусиазмът, който проявява при обучението на децата – бъдещето на България, я правят пример за подражание. Предизвикателството, което тя си поставя, е да успее да промени образованието в страната по един или друг  начин и така да се справи с плашещата тенденция на спад в интереса на младите към училището.