Страхотия! Краста в бежанския център в Харманли, цял град изтръпна

Източник: DW

“Къде да намеря доктор?” Въпросът идва неочаквано след края на разговора ни. С петима младежи от Афганистан и Ирак вече час сме обсъждали живота на бежанците и всички въпроси изглеждат изяснени: храната в лагера е лоша и недостатъчна като количество, хигиената не е за разказване, лекар почти никога няма, пари не се дават, полицията е груба, бъдещето - неясно. Описание, което за пореден път потвърждава една добре известна картина. Но накрая Гюлахмад добавя към нея и един личен въпрос: къде да намери доктор? Такъв, който да му каже как да си излекува крака.

24-годишният афганистанец Гюлахмад е в бежанския център в Харманли едва от месец. Забелязал е странните рани по крака си преди десетина дни и веднага се запътил към лекарския кабинет в лагера. Помни много добре, че още щом стъпил за първи път в този лагер, бил прегледан от лекар и получил следния съвет: разболее ли се от нещо занапред, трябва да почука на ето тази врата. “Ходих три пъти до този лекарски кабинет, в три различни дни, но винаги беше затворено”, разказва ми младият мъж. Служителите го посъветвали да търси доктор извън лагера, но Гюлахмад няма пари. От “старите” бежанци научил, че лекарят е там рядко и че болестта на крака му се казва краста. Така му казала и аптекарката в Харманли - че това “прилича” на краста, но въпросът трябвало да се отнесе до специалист, който да изпише рецепта.

"Малка краста"

“Гюлахмад има малка краста, защото я има отскоро”, казва друг афганистанец, докато Гюлахмад видимо притеснен си събува обувките и позволява раните му да бъдат снимани. През това време останалите момчета обсъждат колко души в лагера имат същите симптоми. Накрая се съгласяват с Ашик Ула - афганистанец, който в някакъв момент е водил по-прецизно преброяване на пострадалите: 25 на сто от бежанците в лагера имат рани по ръцете и краката, които приличат на тези по крака на Гюлахмад.

Повечето заболели следват бабешки съвети от Близкия изток: мажат раните с паста за зъби. Можело и да не помогне, но нямало да навреди. “Ако не виждате добре раните, то е заради пастата за зъби, с която съм се намазал”, казва смутено Гюлахмад. Обещава до вечерта да ми изпрати снимка на болния крак, след като е измил пастата.

“Но само ако има вода. В баните в лагера редовно няма вода, крановете не работят, подът е покрит с мръсна вода, която не се оттича”, обяснява Гюлахмад, а приятелите му добавят: матраците са мръсни, няма перални и прах за пране, нито пък достатъчно легени, няма и метли и лопати, с които да се чисти.