Областните управители по границата трябва да са готови за изграждане на кризисни центрове за мигранти

Автор: Лъчезар Лисицов (снимка: Авторът)



Филип Гунев е на 43 г., зам.-министър на вътрешните работи. На същия пост бе и в служебните правителства на Марин Райков и Георги Близнашки. В понеделник г-н Гунев участва в дискусия, организирана от КНСБ по въпросите на миграцията. След нея той коментира за „Флагман” горещата тема с временните центрове за мигранти, които държавата се готви да изгради.


- Г-н Гунев, колко ще са временните центрове за имигранти, които готви държавата?
- В нашия план за справяне с миграционната криза се предвижда да се обособят три такива временни центъра. Те ще са с фургони вътре. Принципно такива центрове са управлявани от областните управители. Т.е. областният управител има основни задължения за организацията и работата на тези центрове.

- Какъв ще е режимът за мигрантите в тези центрове?
- Те се предвижда да са от затворен тип, т.е. настанените мигранти няма да могат да излизат и да се придвижват свободно. И те са временни, затова и са фургонен тип - за да може да се реагира при различни кризи. Ние предвиждаме на този етап да бъдат подготвени три площадки в различни части на страната, за да може да се реагира при един такъв натиск. Примерно в момента достигат до 1000 места в рамките на агенцията за бежанците. Аз им казвам, че са преливник, образно казано, защото август, септември и октомври обикновено са месеците, в които центровете се запълват до такава степен, че няма възможност всички имигранти да бъдат настанени и има нужда от такива временни центрове.

- Кой ще пази временните центрове?
- Те ще се охраняват както от армия, така и от полиция. Европейската комисия отпусна средства, за да ги обособим, да са от затворен тип и да са контролирани. В момента такъв тип са например центровете на миграция в Бусманци и в Елхово. Там има настанени по над 600 души. Но те от гледна точка на местното население не представляват никакъв проблем, защото няма движение, няма струпване на хора. Те са малко или много като затвори. Те даже в някаква степен са икономическа възможност за местното население да получи някаква работа в тези центрове, където обслужващият персонал също е поне около стотина души. Освен това за някои от съществуващите бежански центрове ще ограничим силно свободното придвижване извън тях, т.е. между населените места. А  някои от центровете като този в Пъстрогор, както и част от този в Харманли ще бъдат превърнати в затворен тип, така че да се намали броят на хората, които притесняват местните граждани.

- За новите временни центрове има ли регламентация?
- Да, в националните планове за кризисни ситуации такива правомощия се дават на областните управители.

- Те подготвени ли са за такива ситуации?
- Много е съвместно усилието. За тези кризисни ситуации отговорност има и армията – за осигуряване на първоначалното изхранване, за разгъването на палатките, за охрана в някаква степен. Както и полицията, а също и Държавната агенция за бежанците. На последната отговорностите са свързани единствено с регистрацията на мигрантите.

- Т.е. областните управители трябва да се готвят, но кои по-точно?
- Да, ние от седмици дискутираме това. Става въпрос за всички областни управители, които са по границите. Това е нашата стратегия – да са близо до границата, но иначе един такъв център би могъл да бъде разположен навсякъде в страната. И ще зависи от това, къде ще има подходящи терени.

- Ясно ли е поне в кои области ще са трите кризисни центъра?
- Все още се уточняват местата. Няма конкретно решение, защото се обсъждат и оглеждат различни варианти.

- Районът на Странджа предвижда ли се?
- Гледаме подходящи площадки на различни места по цялата територия на страната.