Корнелия Нинова прави сложен баланс върху тънко политическо въже, Първанов може да торпилира БСП

Автор: Лъчезар Лисицов



Първан Симеонов е политолог, директор на социологическата агенция "ББСС Галъп интернешънъл". Потърсихме го за коментар на последните политически събития, свързани с внезапната раздяла между БСП и АБВ, както и на възможните изненади на президентския вот наесен.

- Г-н Симеонов, Корнелия Нинова каза ли според Вас истинската причина за изненадващата раздяла с АБВ?
- Когато политиците говорят, ние не бива да очакваме те да назовават нещата в пряк текст. За добро или лошо те правят политически изявления, в които винаги се съдържа и много политическа реклама. Това е нормално. Затова сме и ние - анализаторите, и вие - медиите, за да се опитаме да разчетем тези ходове. Какво разчитам аз? Просто г-жа Нинова предпочете здравето на партията пред красотата на партията. Защото беше много красиво събирането с Георги Първанов зад единна кандидатура, и още по-красиво щеше да е, ако се продължи така, но някак си се обостриха вътрешни възпаления в БСП, завещани от Конгреса, а и отпреди това. И в един момент под угрозата да бъдат загубени вътрешни публики, Корнелия Нинова се отказа от очакванията за някакъв външен прилив на гласове по линия на АБВ. А втората причина е, че е съвсем нормално БСП да се чувства пресирана от АБВ – все пак електоралната тежест на АБВ е по-ниска. А и формацията на Първанов в генезиса си е нещо, което в БСП трудно се преглъща. И вероятно има и трета причина, която е свързана с неща, които ние няма да разберем, и която е от кухнята на преговорите. Вероятно е свързана с конкретни договорки, с пари и други – това са нормални неща в политиката.

- Това обаче беше доста нестандартен ход – при положение, че Румен Радев вече бе обединил двете партии. Да излезеш post factum и да кажеш – отменяме коалицията, не е ли некоректно политическо поведение?
- Да, и за мен този жест беше прекалено рязък. Той просто не остави шанс за Георги Първанов. Аз гледах пресконференцията (на БСП) – това си беше класическо натриване на носа, което за честолюбието на човек с президентска биография като Георги Първанов просто не му остави ход. Да, и аз на мястото на Георги Първанов бих потърсил по-креативно решение, защото така напускайки, той остава в нищото. Но на фона на посланията, които той се наложи да чуе за себе си, разбирам хода му навън, защото обратното би било унизително. Ходът на Корнелия Нинова колкото е рязък, толкова е и обясним. Първо, най-логичното нещо на света е, те да се съгласят за генерал Радев и да консумират красотата от това „Ето, събраха се!“ Както навремето Синята коалиция, Реформаторския блок – в политиката винаги е красиво, като стане така. Това дава психологическа екстра. Второ, кандидатурата хем трябваше да е обща, хем да не изглежда като диктат от страна на Първанов. Ето по този начин Нинова го направи. Толкова мощно го направи, че Първанов вече го няма. И трето, тя трябваше да парира и вътрешната опозиция, и на всичко отгоре ген. Радев да има хубав резултат накрая. Това е сложен баланс по тънко политическо въже – и Първанов да подкрепи, и Първанов да го няма (което да направи мирна вътрешната опозиция в БСП) и на всичко отгоре ген. Радев да блести със силен резултат. Това е опит да се постигне 4 от 4. И малка част от това да направи Корнелия Нинова, то ще бъде успех.

- Кой ще спечели и кой ще загуби от случилото се?
- Един от губещите е Георги Първанов, защото той е политик и знае, че да останеш така, в безтегловност, в последния момент, при това изигран... Да, събужда съжаление, хората ти симпатизират, но в политически план това си е загуба. Защото политиката обича силните. Вторият губещ в средносрочен план ще бъде може би самият ген. Радев, защото името му ще се свързва с тези неща. Загуба, разбира се, ще има и при БСП, защото вътрешната позиция вероятно ще продължи да си е вътрешна опозиция така или иначе, макар че сега ще загуби аргументи. Но пък от друга страна Георги Първанов вероятно ще даде всичко от себе си, за да ги торпилира. БСП оттук нататък ще има един още по-могъщ таралеж в гащите. Печеливши от ситуацията на първо място са Бойко Борисов и ГЕРБ. Това е повече от очевидно – той още не си е обявил кандидата, а другите сектори ги обявиха и се скараха. Докато там кипи бурен живот, Борисов (или неговият кандидат) просто ще дойде накрая с един бял костюм, както се казваше в оня стар, мръсен виц. Другите печеливши ми се струват патриоти и националисти, защото в цялото това блато, в което изпадат различните политически сектори – ГЕРБ умува, левицата се кара, при десницата е мъчително... В цялото това нещо патриотите вече си имат пълен комплект кандидати – Каракачанов и Нотев, вятърът духа в техните платна, модата е такава. И на всичко отгоре те могат да спечелят и по една друга причина – просто част от левия електорат и бездруго гледа към национализма. И сега при това скарване (вляво) пак може да погледне към тях. Все пак трябва да изчакаме ген. Радев и да го видим. Може той да има своя личностна, мажоритарна стойност. Ние говорим за него, но малко сме чували той да говори и той да действа. Предстои да разберем и тогава пак ще направим калкулация на печелившите и губещите.

- Откъде можем да очакваме изненада на тези избори освен от националистите, за които споменахте?
- Националистите вероятно мечтаят не просто за трето място, но и за балотаж и това няма да е толкова голяма изненада, защото такъв е духът на времето. Все повече си говорим за идентичности, за национализъм, за миграция... Плюс това там също вероятно ще имат бонуса на обединението – това, което левицата, аха да постигне, но не успя. Второто любопитно място, което трябва да гледаме, е етническото пространство. Какво ще стане там? ДОСТ какво ще направи? ДПС какво ще направи, ако ДОСТ направи нещо? Къде ще отидат гласовете на ДПС, ако не издигнат кандидат? Това са много важни неща, защото който печели гласовете на ДПС, той обикновено печели, но и губи от това. Трето любопитно място, което трябва да гледаме, е референдумът на Слави Трифонов. Въпросът за мажоритарното гласуване, колкото и наивен да е за българското общество, е и традиционно харесван. Този референдум може да предизвика някакъв прилив на интерес, макар че в момента се неглижира. Любопитен е и Веселин Марешки – той е играч от типа „срещу елита“. Има търсене за това.

- Марешки може да изненада като кандидат за президент?
- Да, защото той всъщност не се е отказал и с любопитство следя какво би станало там, както и при Слави Трифонов, който май няма да играе, но все пак този референдум е интересен. И разбира се чакам с любопитство кой ще е кандидатът на АБВ.