Ако ядете през ден, ще живеете по-дълго

Kой би възразил да поживее няколко години повече, стига, разбира се, да ги изкара в добро здраве. Тъжното е, че единственият сигурен начин да се удължи животът е, като се намали храната и съответно приемът на калории.

Проучвания от 80 години насам установяват, че при намаляване на консумацията с около 50% животът на всичко живо - от кучета до плоски червеи - се удължава с 30 до 70%.

Хората не са нито кучета, нито червеи, но си заслужава да опитат. Може би диетата с по-малко калории ще проработи и при тях? Малцина го правят. Другите си мислят, че и да се лишат от любимите ястия, едва ли ще живеят по-дълго.

Те грешат
За сериозно удължаване на живота е достатъчно да се яде само с 5% по-малко, твърди д-р Марк Хелърстейн от Бъркли. Той признава в Американското списание по физиология, че изводът му се базира на опити с мишки, не с хора. Но опирайки се на предишните изследвания, гарантира, че той важи и за хората. Разликата е, че д-р Хелърстейн препоръчва и да се гладува през ден.

Намаляването на калорийния прием удължава живота най-вероятно защото забавя клетъчното деление. Клетките не получават нужната храна и енергия да растат и да се делят. Първа последица от това е удрянето на спирачка на растежа на туморите.
Ракът - това е неконтролируем растеж на клетки. За да се развие, трябва да се натрупат множество мутации в ДНК на клетка, която става прародител на тумора. Има механизми за ремонт на ДНК, които пречат това да се случва. Но ако една клетка се раздели, преди повредата в нейната ДНК да бъде отстранена, шансът за успех на ремонта намалява. Но при бавен темп на деление натрупването на канцерогенни мутации също се забавя.
Така е обаче само на теория, тъй като никой досега не бе изследвал дали наистина намалялото хранене забавя дележа на клетките. Направи го д-р Хелърстейн, като използва маркери от тежка вода.

Тежката вода е тежка, защото в ядрото на нейния водороден атом освен протон има и неутрон. Това го прави двойно по-тежък от водородния атом в обикновената вода. И двете води обаче са с еднакви химически свойства. Покрай другото това означава и че тежката вода влиза в състава на ДНК на новите клетки при всяко деление. Като се измерва колко тежи екстракт от ДНК, може да се изчислява количеството й в тъканите и чрез него - темпът на клетъчно деление, откак организмът е почнал да пие тежка вода.

И д-р Хелърстейн започва да пои мишки с тежка вода, но заедно с това на част от тях намалява дажбите храна с 5%. Той следи как се делят клетките им и установява, че при недохранваните мишки темпът на клетъчното деление спада с цели 37%.

Но не само това. Д-р Хелърстейн храни мишките с прекъсвания - един ден до насита, но на следващия ги държи гладни. Така се наподобяват условията в природата, където недостигът и изобилието от храна постоянно се редуват. Така се наподобява и по-приемливият начин на хранене за модерния човек.

Той по-лесно би гладувал през ден, отколкото на всяко ядене да внимава да не надвиши 95-те процента калориен прием.

Но при днешното изобилие на храни и реклами на храни е много съмнително хората да почнат да гладуват през ден. Насладите от живота са по-силни от изкушението да го удължиш./news.bg