Това момиче трогна цяла България с писмо, ето какво каза то

Източник: Блиц

Едно варненско момиче, което е само на 17 години, успя да трогне България с писмо за родителите. Мила Желева разказва за любовта към майка си и баща си, говори и за това колко малко от връсниците й днес почитат своите родители.

Ето какво казва още младото момиче в писмото си, публикувано в "Петел".


Здравейте! На 17 години съм. Израснах в прекрасно семейство, което ме научи на много – най-вече на уважение. Уважение към хората – добри, лоши, болни, здрави, с увреждания, трудно подвижни и т.н. Уважение към собствените ми родители!

Когато бях малка бях много послушно дете. Почти не правих бели. Имах малко неща,но раздавах всичко на децата,с които си играех. Често понасях обиди, които засягаха външния ми вид и често се прибирах разплакана.

Но това не ме направи слаба, защото те - родителите, бяха до мен и ми казваха, че съм прекрасна.

Нека си припомним отново за експеримента с растенията на японския учен, който посадил 3 растения в различни саксии. Първото растение обсипвал с любов и грижи,казвайки му, колко е красиво. Второто го нагрубявал с лоши думи и му крещял. А третото - изобщо не го поглеждал...  След време в първата саксия порастнало красиво цвете. Във втората саксия, цветето било напълно сухо и овяхнало,а в третата – така и не поникнало. Да! Точно ние – децата, сме тези семенца.

Ако ни гледат с любов, ще се научим да обичаме,да бъдем добри Човеци и най-вече да предадем това на хората,които допускаме до нас и на нашите бъдещите ни деца!

Ние децата,често се чувстваме засегнати от собствените си родители. Често се крием в някой ъгъл,в детската си стая или бягаме от вкъщи. Родителите често правят грешки.

Но нека се опитаме да ги разберем. Да си родител е талант! Не всеки може да бъде перфектния родител за детето си...

Едни ще са прекалено добри,понякога задушаващи,други ще бъдат пък незаинтересовани, все нямащи време, а трети ще бъдат просто приятели с децата си.

Каквито и да са те са наши родители и ние сме длъжни да ги приемем и обичаме такива, каквито са. Все пак никой не е способен да избира семейството си.

Спрете за момент...Замислете се! Вие не ги ли наранявате понякога...?

Често ставам свидетел на спорове между мои приятели и техните родители. По-често телефонен разговор,който завършва с: "Много е проста тази жена’’ (майката) ... Била съм свидетел и на спорове, които са се случвали непосредствено пред мен, в които детето се обръща към майка си с друмите: ‘"Ти няма да ми казваш,какво да правя. Остави ме намира,гледай си работата и излез от стаята ми’’, "Не ме занимавай с глупостите си’’ , "Не ми се бъркай в живота,теб какво те засяга’’, ‘’Проста ли си?’’

Спирам,защото отново се разчувствах.

Как би се почувствала мама след такива думи? Майките са толкова крехки същества.Толкова лесно раними...

Дават всичко, раздават се за децата си, обичат ги с цялото си сърце и душа.

Но понякога децата не оценяват безбройните грижи, безбройните безсънни нощи, безбройните притеснения... безбройните сълзи,които са изплаквали и продължават да изплакват, скришом от нас...

Крехки са,но и СИЛНИ.

Могат да бъдат ужасно обидени, разстроени или наранени,но те винаги са готови да простят и ЗАБРАВЯТ.

Защото любовта към децата им е най-силното чувство в съществуването им, което ги кара да прощават всичко.

Независимо, колко ги е засегнало – МИНАВА.... А бащите?

Все казват,че са строгата част в семейството. Не е така! (естествено с изключения)..

Те са нашите герои,нашата ранна представа за мъж.

Тате винаги ще е до нас, готов да изтрие сълзичките от очите ни,да превърже някоя рана,било то на кракът,ръката или сърцето... Моля ви, ДЕЦА,приятели!

Моля ви, обичайте и УВАЖАВАЙТЕ родителите си,защото това са хората,които ще ви обичат въпреки всичко и всички.

Хората,които ще бъдат винаги до вас, зад вас и НАД вас.

Поставяйте се на тяхно място винаги.

Проявявайте разбиране и раздайте цялата си любов за тях, докато не е късно.

Казвайте им,колко са прекрасни, за да бъдат и те като ‘’цветето в първата саксия’’, защото го заслужават! Дали са ви много,бъдете благодарни!

П.С. Всичко, което съм или ще бъда, дължа на вас, скъпи Родители!