Откриват нов парк в “Меден рудник” с празничен концерт и ролер демонстрация
22 Април 2016, Петък, 13:46 ч.
На събитието ще присъства и кметът Димитър Николов
В зона "Г" на к-с "Меден рудник" е изграден нов многофункционален парк за отдих и спорт. Той е разположен на голяма площ между блокове 126, 127 и 128. Своеобразното му откриване ще е в неделя от 11 часа, когато пред параклиса "Св. Димитър" ще започне празничен концерт по случай Цветница. Негов организатор е читалище "Паисий Хилендарски". Участници в него ще бъдат детска фолклорна формация "Звъника", детска школа по гайда към НЧ "Паисий Хилендарски", танцов ансамбъл "Зорница" със солист Стоян Ганчев и ръководител Николай Парушев, фолклорен танцов клуб "Пламък" и дамска певческа група "Орхидея" към пенсионерски клуб "Демокрация". За децата ще има изнесени работилнички за изработка на красиви хартиени сувенири, посветени на големия християнски празник Възкресение Христово.Като част от парка е изградена специална зона за каране на ролери. Демонстрация ще направят там ентусиастите от Ролер клуб - Бургас.
На събитието ще присъства и кметът Димитър Николов.
В категории:
Бургас
Рекорден интерес към вот в чужбина, 50% повече българи са заявили желание да гласуват
Поморие ще отбележи Деня на Тракия с панихида и поднасяне на венци
Несебър представи визия за опазване на Стария град до 2045 година
Мъж отвлече бившата си от столичния квартал Дианабад
Община Карнобат започна подмяна на кошчетата за отпадъци
Ужасна катастрофа на АМ "Тракия", ТИР и бус се смачкаха. Свидетел: Има тяло на части!
Не давайте на децата си тези играчки - откриха фентанил в кукли Барби
ГДБОП иззе 400 мастербокса цигари без бандерол при акция
Гърция дава до 60 евро за гориво и още помощи заради скъпия петрол
Откриха четирима младежи край хижа "Марица" след нощно издирване
Фондовите пазари в Европа отново се понижиха
Работодателите плащат с близо 14% повече за труд, секторът с имотите излезе начело
Директорът на училището в Приморско Стоян Налбантов поддържа много близки приятелски връзки с ректора на един бургаски ВУЗ проф. П. Чобанов (Понастоящем проф. Чобанов носи друга титла - президент на БСУ, но за удобство ще го наричаме с предишната му титла "ректор"). Все още не е ясно как са се запознали. Когато стане въпрос за Ректора, Налбантов винаги се възхищава от него, казва че бил голям курвар – по цял ден чукал студентките, направо нямал стигане. Винаги когато го търсел в кабинета му, Ректорът бил “зает” с някоя студентка. След два часа, когато пак го търсел, ректорът пак бил “зает”, но вече с друга студентка... Налбантов успявал да се добере до него като го причаквал в коридора, но и тогава Ректорът се измъквал: казвал му, че бърза, имал ангажимент с някаква мадама и нямал време за него. В такива моменти Налбантов много се чудел: “Абе кога работи тоз човек, бе!? Ми той по цял ден ебе!…Работи ли той въобще?”
Било нещо обичайно секретарката да не пуска Налбантов при Ректора, защото пак имало “посещение”. В такива моменти секретарката му намигала и се усмихвала многозначително и Налбантов разбирал за какво става въпрос. Самият той бил директор на училище и постоянно изживявал подобни ситуации с учителките – викал ги в дирекцията, заключвали се и правели секс. Но за разлика от него Ректорът боравел с много по-качествен материал и имал неограничен избор – край него било изобилие, навсякъде щъкало от млада плът и той можел да си позволи лукса да подбира. Въобще за Ректора университетът бил нещо като харем – арабските шейхове с техните хареми ряпа да ядат – ректорът го слагал и тях в джоба си.
Налбантов бил врял и кипял в подобни ситуации, влизал в положението на Ректора и разяснявал на по-непосветените какви са правилата на играта, т.е. как Ректорът свалял студентките: Начинаещите били предварително информирани от свои колежки какво точно трябва да правят. Влизали при Ректора и започвали най-невинно да го молят за някаква услуга или ходатайство, най-вече за вземане на изпит. Ректорът им давал някакви обещания с половин уста, след което студентките пристъпвали към изпълнение на основната програма т. е. това за което били дошли – правели му по една свирка. Това било абсолютна гаранция, че изпитът ще е взет. От друга страна като си помислел човек, и неговата не била лесна. Ректорът имал много претоварена програма и затова предпочитал да му правят свирки – няма хамалогия, няма претоварване. А ако искал да чука, закарвал мацката някъде извън университета, където било по-спокойно.
Налбантов много често се хвали как веднъж спасил Ректора от една издънка, за което последният му бил много задължен. Били седнали на една маса в едно от барчетата на хотел “България” като Ректорът бил заедно с любовницата си. Налбантов излязъл за малко и на връщане видял съпругата на Ректора, която се била запътила към заведението. (Тук става въпрос за времето от края на 90-те години, когато Ректорът все още е бил семеен). Тогава Налбантов побягнал и по най-бързият начин се добрал до Ректора и го предупредил: “Пази се, жена ти идва!” Ректорът моментално се отдръпнал от любовницата си, а Налбантов я хванал и я прегърнал. След секунди влязла съпругата на Ректора и като ги видяла останала с впечатлението, че мадамата е любовница на Налбантов, а не на мъжа й. Ректорът бил много задължен на Налбантов за този случай и оттогава двамата станали големи приятели.
Чрез ректора Налбантов научава всичките интриги и клюки в университета. Веднъж Налбантов много се учудил, че жената на един известен професор от СУ работела в университета. (Става въпрос за известен писател, журналист, сценарист, есеист, народопсихолог, известен и с пътеписите си). Налбантов попитал Ректора, защо тази жена работи тук, защо не работи в София. На това Ректорът отвърнал: “Защо да й е зле, бе? Любовникът й нали е тука? Идва със самолет от София, наебава се с любовника си и на края на седмицата пак се връща при мъжа си ни лук яла, ни лук мирисала. Университетът й плаща самолетните билети, плаща й заплатата… Как ще й е зле? Много й е добре даже!” (Veroqtno tuk stava vapros ne za saprugata na prof. M. Semov, a za druga jena sas sa6toto familno ime.)
В ценностната система на Налбантов Ректорът заема видно място. “Той е велик човек, – казва Налбантов за него. – Що путки са минали през него, що чудо! Аааааа!!!… Мноооого!!!… Ама много!!!… Ний само мойм са учим от тоз човек!” Не напразно дори хора като Йоан Костадинов, Витанов и Порточанов завиждали на Ректора и признавали, че не могат да се мерят с него.
Въобще той бил ярка и емблематична личност, неразделна част от местния бургаски колорит. Бургас имал нужда от такива хора, които да го олицетворяват и да разнасят славата му.