Откриват нов парк в “Меден рудник” с празничен концерт и ролер демонстрация
22 Април 2016, Петък, 13:46 ч.
На събитието ще присъства и кметът Димитър Николов
В зона "Г" на к-с "Меден рудник" е изграден нов многофункционален парк за отдих и спорт. Той е разположен на голяма площ между блокове 126, 127 и 128. Своеобразното му откриване ще е в неделя от 11 часа, когато пред параклиса "Св. Димитър" ще започне празничен концерт по случай Цветница. Негов организатор е читалище "Паисий Хилендарски". Участници в него ще бъдат детска фолклорна формация "Звъника", детска школа по гайда към НЧ "Паисий Хилендарски", танцов ансамбъл "Зорница" със солист Стоян Ганчев и ръководител Николай Парушев, фолклорен танцов клуб "Пламък" и дамска певческа група "Орхидея" към пенсионерски клуб "Демокрация". За децата ще има изнесени работилнички за изработка на красиви хартиени сувенири, посветени на големия християнски празник Възкресение Христово.Като част от парка е изградена специална зона за каране на ролери. Демонстрация ще направят там ентусиастите от Ролер клуб - Бургас.
На събитието ще присъства и кметът Димитър Николов.
В категории:
Бургас
Когато приятелството стане интимно: 5 съвета как да не го развалиш
Кои са най-романтичните и кои най-малко романтичните зодии
Мика Зайкова: Най-бедни сме в ЕС, но държим едни от най-добре платените депутати
Световното влиза в решаваща серия от мачове (ПРОГРАМА 22.06-28.06)
Внепазно почина собственикът на голяма верига хранителни магазини
Ирански медии: Ормузкият проток няма да бъде отворен, докато има боеве в Ливан
Скрит риск дебне Черноморието под земята
Скъпите полети и горива пренареждат лятната ваканция в САЩ
Гръцки остров пусна първия AI туристически гид
"Фантастичен Бургас“ се завръща с второ издание, посветено на паметта на Любен Дилов-син
АПИ уточни: Пострадалите край Ботевград не са служители на Агенцията
Тръмп предупреди, че ако Иран затвори Ормузкия проток, „ще ги взриви от бой“
Директорът на училището в Приморско Стоян Налбантов поддържа много близки приятелски връзки с ректора на един бургаски ВУЗ проф. П. Чобанов (Понастоящем проф. Чобанов носи друга титла - президент на БСУ, но за удобство ще го наричаме с предишната му титла "ректор"). Все още не е ясно как са се запознали. Когато стане въпрос за Ректора, Налбантов винаги се възхищава от него, казва че бил голям курвар – по цял ден чукал студентките, направо нямал стигане. Винаги когато го търсел в кабинета му, Ректорът бил “зает” с някоя студентка. След два часа, когато пак го търсел, ректорът пак бил “зает”, но вече с друга студентка... Налбантов успявал да се добере до него като го причаквал в коридора, но и тогава Ректорът се измъквал: казвал му, че бърза, имал ангажимент с някаква мадама и нямал време за него. В такива моменти Налбантов много се чудел: “Абе кога работи тоз човек, бе!? Ми той по цял ден ебе!…Работи ли той въобще?”
Било нещо обичайно секретарката да не пуска Налбантов при Ректора, защото пак имало “посещение”. В такива моменти секретарката му намигала и се усмихвала многозначително и Налбантов разбирал за какво става въпрос. Самият той бил директор на училище и постоянно изживявал подобни ситуации с учителките – викал ги в дирекцията, заключвали се и правели секс. Но за разлика от него Ректорът боравел с много по-качествен материал и имал неограничен избор – край него било изобилие, навсякъде щъкало от млада плът и той можел да си позволи лукса да подбира. Въобще за Ректора университетът бил нещо като харем – арабските шейхове с техните хареми ряпа да ядат – ректорът го слагал и тях в джоба си.
Налбантов бил врял и кипял в подобни ситуации, влизал в положението на Ректора и разяснявал на по-непосветените какви са правилата на играта, т.е. как Ректорът свалял студентките: Начинаещите били предварително информирани от свои колежки какво точно трябва да правят. Влизали при Ректора и започвали най-невинно да го молят за някаква услуга или ходатайство, най-вече за вземане на изпит. Ректорът им давал някакви обещания с половин уста, след което студентките пристъпвали към изпълнение на основната програма т. е. това за което били дошли – правели му по една свирка. Това било абсолютна гаранция, че изпитът ще е взет. От друга страна като си помислел човек, и неговата не била лесна. Ректорът имал много претоварена програма и затова предпочитал да му правят свирки – няма хамалогия, няма претоварване. А ако искал да чука, закарвал мацката някъде извън университета, където било по-спокойно.
Налбантов много често се хвали как веднъж спасил Ректора от една издънка, за което последният му бил много задължен. Били седнали на една маса в едно от барчетата на хотел “България” като Ректорът бил заедно с любовницата си. Налбантов излязъл за малко и на връщане видял съпругата на Ректора, която се била запътила към заведението. (Тук става въпрос за времето от края на 90-те години, когато Ректорът все още е бил семеен). Тогава Налбантов побягнал и по най-бързият начин се добрал до Ректора и го предупредил: “Пази се, жена ти идва!” Ректорът моментално се отдръпнал от любовницата си, а Налбантов я хванал и я прегърнал. След секунди влязла съпругата на Ректора и като ги видяла останала с впечатлението, че мадамата е любовница на Налбантов, а не на мъжа й. Ректорът бил много задължен на Налбантов за този случай и оттогава двамата станали големи приятели.
Чрез ректора Налбантов научава всичките интриги и клюки в университета. Веднъж Налбантов много се учудил, че жената на един известен професор от СУ работела в университета. (Става въпрос за известен писател, журналист, сценарист, есеист, народопсихолог, известен и с пътеписите си). Налбантов попитал Ректора, защо тази жена работи тук, защо не работи в София. На това Ректорът отвърнал: “Защо да й е зле, бе? Любовникът й нали е тука? Идва със самолет от София, наебава се с любовника си и на края на седмицата пак се връща при мъжа си ни лук яла, ни лук мирисала. Университетът й плаща самолетните билети, плаща й заплатата… Как ще й е зле? Много й е добре даже!” (Veroqtno tuk stava vapros ne za saprugata na prof. M. Semov, a za druga jena sas sa6toto familno ime.)
В ценностната система на Налбантов Ректорът заема видно място. “Той е велик човек, – казва Налбантов за него. – Що путки са минали през него, що чудо! Аааааа!!!… Мноооого!!!… Ама много!!!… Ний само мойм са учим от тоз човек!” Не напразно дори хора като Йоан Костадинов, Витанов и Порточанов завиждали на Ректора и признавали, че не могат да се мерят с него.
Въобще той бил ярка и емблематична личност, неразделна част от местния бургаски колорит. Бургас имал нужда от такива хора, които да го олицетворяват и да разнасят славата му.