Живеем в дигитален свят, в който „разсейвания“ дебнат отвсякъде
Живеем в епоха, в която вниманието ни е ценна стока. За него се борят социални мрежи, медии, реклами, приятели, семейство и работа и то най-често едновременно. За първи път в човешката история сме заляти с информация от момента, в който се събудим, до последните секунди преди сън.
Мобилните устройства улесниха живота ни, но и го фрагментираха. Разсейването дебне отвсякъде от нотификациите, рекламите, кратките видеа, АI и „само още един скрол“. Появи се дори понятието „поколение на златните рибки“, която е метафора за хората с все по-кратък фокус и повърхностна памет.
Но дали наистина вниманието ни се свива?
Проучване на Центъра за изследване на вниманието към Кингс колидж в Лондон, цитирано от The Conversation, показва по-нюансирана картина. Половината от анкетираните смятат, че днес се концентрират по-трудно от преди 10 години, но една четвърт не отчитат никаква промяна. Три четвърти са убедени, че живеем в постоянна конкуренция за вниманието си.
Особено показателно е разминаването между възприятие и реалност. Хората смятат, че проверяват телефона си около 25 пъти на ден, докато реалните данни сочат между 49 и 80 пъти. Вниманието ни изтича незабелязано.
Исторически това не е нов страх. Още Сократ предупреждава, че писменото слово ще „създаде забрава в душите“. През Викторианската епоха евтините романи са обвинявани, че разрушават морала. Всяка нова медия плаши предишното поколение.
Какво AI не може да направи и защо това е привилегия
Светът все още не разполага с дългосрочни и категорични проучвания, които да ни отговорят, дали колективното ни внимание наистина се е свило.
И все пак, разсейването не е само враг. Мозъкът има нужда от почивка. Подобно на мускулите във фитнеса, и умът работи по-добре, когато редуваме напрежение с разтоварване. Краткото „разсейване“ между задачите може да подобри креативността и ефективността.
Как да спрем безкрайното скролване, което ни кара да изгубим ума и времето си
Истинският въпрос не е дали дигиталният свят ни разсейва. А дали ние управляваме вниманието си или го оставяме да бъде управлявано вместо нас?
Добави Коментар