Като дете зам.-кметът на Бургас разговарял с баща си в рими

Източник: "24 часа"

Очите ти - лято,

море и безумие.

Веждите - сянка

от птица над тях.

Косите ти - пурпурен

лъч в златоструние,

устните -

пареща жажда за смях.

Този стих е видял бял свят през 1999-а, автор е д-р Лорис Мануелян - сега зам.-кмет на Бургас.

Детска рисунка на голямо сърце е поставена в кабинета му. В неговия ресор са социалните дейности, здравеопазването и спортът, а сърцето е подарък от възпитаник на един от центровете от семеен тип в общината.

Децата в тях се развиват по съвършено различен начин от тези, които бяха в интерната, не само са отличници, но и всеки от тях изяви някакъв талант, разказва лекарят.

В неговата реч тежкият термин деинституционализация не звучи толкова шаблонно и неразбираемо. Намира начин да обясни по човешки своята представа и за това как трябва да се случи здравна реформа.

“За да е удачна една здравна система, тя трябва да притежава две неща - първото е достъпността, второто - качеството.

В България достъпността е на много по-високо ниво, отколкото в много европейски страни. Това всички го признават. Но качеството ни липсва”, казва Мануелян.

“Много от хората не разбират, че наистина парите са в основата на лошото качество. Българинът като народопсихология не е готов за солидарния принцип. Това е категорично.

Една солидарна система без средна класа е загубена. Не може в България да е 185 евро за година на човек за здравеопазване и да искаш то да е на нивото на Германия, където се полагат 5000 евро”, казва медикът.


Д-р Мануелян като корабен лекар

Преди да седне на зам.-кметския стол преди повече от 8 г., в различни периоди той заема управленски длъжности в МБАЛ-Бургас. Но и преди, и сега намира време за отделението по нефрология и хемодиализа - едно от първите в бургаската болница, което бе преобразено по европейски стандарти.

Мануелян е бил секретар на Експертния съвет по нефрология към Министерство на здравеопазването, член на Европейската диализно-трансплантационна асоциация, на Американското нефрологично общество и Българското научно дружество по нефрология, както и на ръководството на Секцията по хемодиализа към Българското нефрологично дружество.

Да бъде лекар обаче, не е първата мечта на бургаския зам.-кмет.

“Исках да

кандидатствам

кинорежисура,

стигнах до пети кръг и ме порязаха”, спомня си медикът.

По това време е имало само 2 бройки за тази специалност и по традиция те били за неслучайни кандидати.

Да следва медицина, настоявал баща му, тъй като според него това е една от професиите, която може да се упражнява свободно и при тоталитарен режим.

Смяташе, че медицината е аполитична, но всъщност беше заблуден, признава Лорис Мануелян. Може да е аполитична, ако си участъков лекар или координатор в отделение, т.е. ако не искаш да се развиваш.

От друга страна - от баща си получава и първите поетични уроци.

Едно от забавленията в детските му години, което се оказа много полезно упражнение, е говоренето за всекидневни неща в рими. Търсенето на благозвучни съответствия дори в прозаичните теми продължило с години.

Вероятно и затова Лорис Мануелян се интересува от класическия стих.

През 1999 г. се появява неговата първа и единствена засега стихосбирка “Тогава”. Всъщност

отпечатана е, без той

самият да знае

Цялата съставителска, редакторска и книгоиздателска процедура извършват зад гърба му неговите приятели от някогашния ученически литературен кръжок.


Любимят му кът в зам.-кметския кабинет

Подозирах, че ми готвят изненада, но очаквах книга, в която са събрали стиховете на баща ми, а се оказаха моите, обяснява Лорис.

Животът на човек винаги е между деня и нощта, между съня и реалността, творчеството е по-близо до съня, казва Мануелян, когато стане дума за това как постига хармония между толкова различни дейности като лечението на тежко болни, административните задачи и реденето на строфи.

През годините страстта към поезията се конкурира и допълва от обичта към музиката. И сега сред приятели грабва китарата, при това се радва на подкрепа и от синовете си Карен и Самуел, също като него медици, но музикални.

Големият - Карен, специализирал венерология и дерматология, вече от години работи в Лондон. Защити десертация, сега има предложение за научна работа в България, но ми е трудно да го мотивирам да се върне, признава зам.-кметът.

По-малкият Самуел е завършил ветеринарна медицина, но в момента се е отдал на другата си страст. Той е част от бандата “Сий Мънкис” и с нея свири на круизен кораб.

Наскоро ми прати своя

песен, която е

написал на кораба

Достави ми истинско удоволствие, групата им е добра и трябва да има авторски репертоар, смята бащата.

“В моето семейство без музика не може. Майка ми и баща ми, когато се оженили, имали само дюшек и юрган - подарък от свекървата, и първото нещо, което си купили, бил един грамофон. На онези години това е било изключителна рядкост”, смее се Лорис.

Баща му го е запалил и по операторското майсторство. От него са му останали 4 часа филмов архив, в който е съхранен старият Бургас. С помощта на синовете си наскоро е направил дигитален запис, за да го запази във времето.

Мануелян цени оцелелите във времето приятелства, а едно от тях е с актьора Сава Пиперов, с когото се познават от деца.

Повече от братя сме - бяхме заедно и в английската гимназия. Периодът, в който съзрявахме, съвпадна с времето на културната революция в Европа и в целия свят, а тя беше категорично свързана с попа, рока и музиката, разказва докторът.

И досега кумир му е Джон Ленън - като творец и човек със социална позиция. Защото са му допадали нещата, които той пише като текстове на песни, мненията, интервютата.

Никога не съм писал, за да публикувам. Обикновено, като ми хрумне нещо, то е почти готово в главата ми. Сядам и го написвам, после остава съвсем малко за доработване.

Разказва историята на стихотворението “Полумрак и полустуд”: “Една вечер се събудих около 2 ч - беше готово в главата ми. Написах го, на сутринта се сетих, че съм ставал, но не си го спомнях. След това разбрах, че един мой приятел е починал през нощта. Какво ли не ти минава през акъла в подобни случаи...”

Най-плодотворният му период като творец са 5-те месеца като корабен лекар.

“Морето се променя във всеки един момент, докато се обърнеш да си хвърлиш цигарата или да си вземеш чашата, то вече е различно.”

След пътуването издава и календар с авторски снимки и откъси от стихове.

“В морето човек усеща Господ до себе си. Ако ще и да си последният атеист, ще почувстваш какво нещо е природата”, признава Мануелян.

В момента замисля втора книга. Иска да направи издание, в което да включи най-доброто от първата книга и творбите, написани след нея.