Помните ли култовия ресторант “Кокошките” с неговите пилета и чехкини?

Ако сте от поколението, което помни 70-те и 80-те години на миналия век, няма как да не изпитвате носталгия по култовия ресторант „Кокошките” – любим както на местните жители, така и на много туристи от бившия Съветски съюз. За онова време заведението в Крайморие е огромно по мащабите си, а от кухнята му излизат чудеса. Бургазлии още въздишат по най-вкусните печени пилета, агнешко, овче кисело мляко, неповторимата млечна салата, пивката ракия „Тамянка” и още и още угощения. Всичко е прясно и вкусно и се сервира направо от градината в чинията, защото ресторантът е собственост на Аграрно-промишления комплекс (АПК). Зеленчуци, плодове, вино и ракия се доставят в изобилие директно от там.
„В онези години в Бургас имаше няколко големи ресторанта - на хотел „Приморец”, „Младост”  на ТОХ, „Интер” и „Черно море”. „Кокошките” обаче  притежаваше особена магия,  защото едновременно бе в града, но и извън него. От едната страна имаше гора, а от другата плаж. Можеше да си пиеш виното на терасата, точно над вълните,  и да наблюдаваш минаващите корабчета. Сега такива места липсват”, споделя  музикантът Валентин Чанев. През 1972г. той е барабанист на група „Тоника”, но няколко години по-късно  се присъединява към оркестър „Компакт”, който заедно с певицата Мария Чернаева забавлява посетителите в „Кокошките”.

Личният архив на Валентин Чанев пази част от историята на ресторант „Кокошките” 

Две десетилетия живата музика и народните цени  правят ресторанта  любимо място на бургазлии. В него са организирани безброй сватби, кръщенета и рождени дни. Сватбата на Валентин също е там, както и кръщенето на първородния му син. Персоналът помни и  банкетите на Винпром, Нефтозавода и Хлебозавода, за които  още се разказва, защото сега просто няма зала, която може да събере наведнъж толкова много хора.
„За да се вредиш в обикновен ден обаче, трябваше да имаш връзки, защото ресторантът бе пълен седмици напред.  Когато местата не стигаха, персоналът, който наброяваше 100 души, вадеше маси навън. Въпреки това, че „Кокошките” се пукаше по шевовете,  обслужването винаги  беше на ниво”, разказва Валентин.
Днес култовото заведение  е несъмнено един от най-милите спомени от соца. За семействата с деца  той  е предлагал бягство от града и спокойни недели край морето, а за гларусите възможност  да се любуват на полякините и чехкините по бански, които пристигали на цели групи с „Балкантурист”.  На всеки 14 дни идвали нови туристи, а сервитьорите буквално летели между масите. „Кокошките” имал и ВИП стая за соц величия, които самият Жишев често приемал  там. Тежките софри се сервирали в зала „Бъчвата”, до която право на достъп получавали само отбрани клиенти.
След  разпадането на АПК духът на  „Кокошките”  се губи и той затваря. Днес местните са силно развълнувани, защото мястото се ремонтира, а много  бургазлии се надяват отново да могат да пият любимата си ракия на терасата над вълните.

Сватбата на музиканта също е в култовия ресторант