Граничарят Вълкан Хамбарлиев се поболя, изпратиха му орден за храброст по куриер
11 Април 2016, Понеделник, 07:58 ч.
Убилият афгански имигрант вече бе обявен за герой в родния си Средец
Граничният полицай Вълкан Хамбарлиев е в много тежко здравословно състояние, пише "България Днес". Убилият афгански имигрант се е поболял от нерви покрай разследването. Това стана ясно на символична церемония по награждаването от националисти на отличени от тях пазители на държавността.Събитието бе организирано пред Народното събрание. Определените като "храбри български лъвове" Динко Вълев, който се прочу с гонките на нелегални, един от организаторите на простестите в Гърмен Андон Балтаджиев и Вълкан Хамбарлиев бяха отличени с ордени "За храбростъ". Първите двама дойдоха в София, за да получат наградите си, докато Хамбарлиев е получил ордена си по куриерска фирма. Организаторите обясниха липсата му именно със здравословните му проблеми.
Самият орден "За храбростъ" е неформално отличие, тъй като е връчван в Царство България. Националистически групи са решили да го възродят, тъй като според тях нашите сънародници трябва да бъдат отличени.
Народът награди своите герои!
Храбрите български лъвове Динко Вълев, Андон Балтаджиев и Вълкан Хамбарлиев получиха ордените си и благодарностите на цял един народ, защото именно те с делата си отново запалиха искрицата надежда в сърцата на всички нас!
Надеждата, че дори и в черни дни като днешните, майка България не е спряла да ражда храбри юнаци с лъвски сърца, които без страх бранят Родината ни от ислямското нашествие, отстояват суверенитетът и ни показват с личният си пример как всеки българин трябва да върви с гордо вдигната глава, защото, братя и сестри, ние определено имаме с какво да се гордеем!", се казва във възвание, обиколило социалните мрежи след награждаването.
Вълкан Хамбарлиев вече бе обявен за герой в родния си Средец. Той обаче е разследван, след като на 15 октомври миналата година улучи и уби афганския нелегален имигрант Зияулах Вафа. Това стана в местността Рибарска среща край Средец. Следственият експеримент и събраните доказателства показаха, че става въпрос за куршум, рикоширал в мост. Едва след изстрела 50-те нелегални легнали на земята.
Самият Хамбарлиев бе разпитван само като свидетел. Според колегите му той се върнал на работа променен. Бил отслабнал, а и като характер не бил същият. Вълкан почти не говорел, а за стрелбата категорично отказвал да се отвори дума. Не искал да спомене и къде е бил в първите дни след трагедията, когато със съпругата си Соня бе напуснал Средец. Самият Вълкан не бил коментирал информация, която се появи в дните след инцидента, че смята да се пенсионира. Не е ясно дали ще направи тази крачка, тъй като семейството има грижи по дъщеря им Тони, която е ученичка, и сина им Иван, който е студент в Лесотехническия университет в София.
В категории:
Средец
250 000 евро за тристаен в София: Купувачите отстъпват, сделките падат с 15%
Данъчен удар по туризма в Гърция: 13 287 нарушения и глоби над 1 млн. евро
Сушата остави добитъка без паша, фермери го хранят с краставици и пъпеши
Ламин Ямал купи имението на Жерар Пике и Шакира за 11 млн. евро
4-тонна степен на Falcon 9 ще удари Луната на 5 август
Ново проучване свърза червеното месо с риск от предсърдно мъждене
Бургас се превърна в център на бойните спортове
Рекордно нисък Дунав задейства мерки в АЕЦ Козлодуй
30/07/2026, Четвъртък 19:00
0
Софтуер засече 5000 пътни капана у нас, всяко пето преминаване е с превишена скорост
Съветниците отрязаха над половината бюджет за концерта в Деня на Варна
30/07/2026, Четвъртък 18:00
3
Дигитално възраждане: Как виртуалната реалност може да събуди спящото археологическо богатство на България
30 000 автомобила на ден през Кърджали: Готвят четири ленти и забрана на левите завои
Директорът на училището в Приморско Стоян Налбантов поддържа много близки приятелски връзки с ректора на един бургаски ВУЗ проф. П. Чобанов (Понастоящем проф. Чобанов носи друга титла - президент на БСУ, но за удобство ще го наричаме с предишната му титла "ректор"). Все още не е ясно как са се запознали. Когато стане въпрос за Ректора, Налбантов винаги се възхищава от него, казва че бил голям курвар – по цял ден чукал студентките, направо нямал стигане. Винаги когато го търсел в кабинета му, Ректорът бил “зает” с някоя студентка. След два часа, когато пак го търсел, ректорът пак бил “зает”, но вече с друга студентка... Налбантов успявал да се добере до него като го причаквал в коридора, но и тогава Ректорът се измъквал: казвал му, че бърза, имал ангажимент с някаква мадама и нямал време за него. В такива моменти Налбантов много се чудел: “Абе кога работи тоз човек, бе!? Ми той по цял ден ебе!…Работи ли той въобще?”
Било нещо обичайно секретарката да не пуска Налбантов при Ректора, защото пак имало “посещение”. В такива моменти секретарката му намигала и се усмихвала многозначително и Налбантов разбирал за какво става въпрос. Самият той бил директор на училище и постоянно изживявал подобни ситуации с учителките – викал ги в дирекцията, заключвали се и правели секс. Но за разлика от него Ректорът боравел с много по-качествен материал и имал неограничен избор – край него било изобилие, навсякъде щъкало от млада плът и той можел да си позволи лукса да подбира. Въобще за Ректора университетът бил нещо като харем – арабските шейхове с техните хареми ряпа да ядат – ректорът го слагал и тях в джоба си.
Налбантов бил врял и кипял в подобни ситуации, влизал в положението на Ректора и разяснявал на по-непосветените какви са правилата на играта, т.е. как Ректорът свалял студентките: Начинаещите били предварително информирани от свои колежки какво точно трябва да правят. Влизали при Ректора и започвали най-невинно да го молят за някаква услуга или ходатайство, най-вече за вземане на изпит. Ректорът им давал някакви обещания с половин уста, след което студентките пристъпвали към изпълнение на основната програма т. е. това за което били дошли – правели му по една свирка. Това било абсолютна гаранция, че изпитът ще е взет. От друга страна като си помислел човек, и неговата не била лесна. Ректорът имал много претоварена програма и затова предпочитал да му правят свирки – няма хамалогия, няма претоварване. А ако искал да чука, закарвал мацката някъде извън университета, където било по-спокойно.
Налбантов много често се хвали как веднъж спасил Ректора от една издънка, за което последният му бил много задължен. Били седнали на една маса в едно от барчетата на хотел “България” като Ректорът бил заедно с любовницата си. Налбантов излязъл за малко и на връщане видял съпругата на Ректора, която се била запътила към заведението. (Тук става въпрос за времето от края на 90-те години, когато Ректорът все още е бил семеен). Тогава Налбантов побягнал и по най-бързият начин се добрал до Ректора и го предупредил: “Пази се, жена ти идва!” Ректорът моментално се отдръпнал от любовницата си, а Налбантов я хванал и я прегърнал. След секунди влязла съпругата на Ректора и като ги видяла останала с впечатлението, че мадамата е любовница на Налбантов, а не на мъжа й. Ректорът бил много задължен на Налбантов за този случай и оттогава двамата станали големи приятели.
Чрез ректора Налбантов научава всичките интриги и клюки в университета. Веднъж Налбантов много се учудил, че жената на един известен професор от СУ работела в университета. (Става въпрос за известен писател, журналист, сценарист, есеист, народопсихолог, известен и с пътеписите си). Налбантов попитал Ректора, защо тази жена работи тук, защо не работи в София. На това Ректорът отвърнал: “Защо да й е зле, бе? Любовникът й нали е тука? Идва със самолет от София, наебава се с любовника си и на края на седмицата пак се връща при мъжа си ни лук яла, ни лук мирисала. Университетът й плаща самолетните билети, плаща й заплатата… Как ще й е зле? Много й е добре даже!” (Veroqtno tuk stava vapros ne za saprugata na prof. M. Semov, a za druga jena sas sa6toto familno ime.)
В ценностната система на Налбантов Ректорът заема видно място. “Той е велик човек, – казва Налбантов за него. – Що путки са минали през него, що чудо! Аааааа!!!… Мноооого!!!… Ама много!!!… Ний само мойм са учим от тоз човек!” Не напразно дори хора като Йоан Костадинов, Витанов и Порточанов завиждали на Ректора и признавали, че не могат да се мерят с него.
Въобще той бил ярка и емблематична личност, неразделна част от местния бургаски колорит. Бургас имал нужда от такива хора, които да го олицетворяват и да разнасят славата му.
Защо махнахте къщите. Таман планувах т.г. отпуската да я изкараме в Доматовата къща. Жена му щеше да ни регистрира с адресна карта. Сега, как да направим резервация, а?
Моля, администратора да върне материала. Да четем коментарите и да се ориентираме за обстановката. Да не - да идем, пък нещо да останем разочаровани от гостоприемството и обстановката!Не искаме да си проваляме ваканцията. Искаме да сме информирани!!!