Радан Кънев пред форума на ДСБ: ГЕРБ не пожелаха разумен партньор, затова ще получат разумна алтернатива отдясно

Автор: Лъчезар Лисицов (снимка: Авторът)



„ГЕРБ не пожелаха разумен партньор отдясно. Ще получат разумна алтернатива отдясно, готова да поеме властта, когато доверието и търпението към този модел на управление се изчерпат.” Това каза лидерът на ДСБ Радан Кънев в речта си пред Националното събрание на партията.

Той добави, че ДСБ не може да бъде креслива, капсулирана опозиция. „Ние трябва да бъдем силна, отговорна алтернатива. Трябва да обединяваме, а не да разделяме, да градим, а не да рушим, да сочим пътя, а не да се радваме на лутането в безпътицата” заяви Кънев.

В речта си той не даде ясно мнение – дали ДСБ следва да остане в Реформаторския блок или трябва да го напусне.

Радан Кънев заяви, че очаква това да реши Националното събрание. По думите му обаче решението по този въпрос е „маловажно”.
Решението – дали ще се приемат промените в устава, било пък „незначително”.

Ето цялата реч на лидера на ДСБ Радан Кънев пред XIV Национално събрание на ДСБ:

Скъпи приятели, уважаеми колеги, съмишленици

Не очаквайте от мен днес да говоря за миналото. На нашето съвещание ние дадохме оценката си за годината участие във властта и за причините, които доведоха до прекратяване на нашето участие, до снемане на тази отговорност… Днес сме се събрали да говорим за бъдещето.

Но все пак…

1) Събрали сме се на може би най-съкровения християнски празник, Сирни Заговезни - деня на прошката. И поне аз, с отговорността, която съм поел пред Вас, трябва да се обърна за миг назад. Не за да затъвам в анализ на грешки, които вече не можем да поправим, а за да Ви поискам прошка. Длъжник съм на партията си заради пренебрегнатите структури, за съветите, които не чух, предупрежденията, които пренебрегнах, наивността, самонадеяността и суетата, които проявих, докато Ви водих през тези години.
Стореното е сторено, то не може да се поправи. А и ако се върна три години назад, вероятно - с днешния опит - бих взел същите решения.
Но искам прошка преди всичко за гаранциите, които не осигурих, когато вложих целия ресурс на ДСБ в Реформаторския блок и в управленската коалиция - гаранциите, че нашето усилие ще отговори на нашите ценности и на очакванията на нашите избиратели. Простете волните ми и неволни прегрешения към Вас, и дано избирателите  простят на всички ни направените компромиси.

2) Но днес гледаме напред. Днес трябва да вземем три решения - едно незначително, едно маловажно и едно изключително съществено. Незначителното е дали ще приемем новия устав на ДСБ. За нас то изглежда особено важно, но за милионите българи, които чакат промяна, то не носи нищо. То няма връзка с работата, доходите, хляба, с мира и свободата на българските граждани. То има стойност само за нас - защото не определя дали някой ще се бори за честно, компетентно и отговорно дясно управление на България. Определя само едно - дали това ще сме ние… Дали имаме силата да се променяме, за да имаме смелостта да поискаме от съгражданите си да променяме техния живот.
Никой не обича промяната…
Но който не може да промени себе си - той не заслужава доверие да реформира другите. Който не иска да промени себе си - няма право да налага промяна на обществото. И това не съм го казал аз - казал го е Едуард Гибън в безсмъртната си “История на залеза и упадъка на Римската империя” - книга, към която лидерите на днешна Европа е добре да се връщат по-често. Но позволете ми към темата за устава да се върна по-късно в политическата дискусия, след като изслушам Вашите позиции и мнения.

3) Маловажното е дали ще останем част от Реформаторския блок. Защото днешната коалиционна формула на Блока и днешният му модел на работа дават отговор само на един въпрос - на въпроса за работните места на двайсетина души, на банките на парламента. Реформаторският блок се оказа успешна формула за осигуряване на тези двайсетина работни места, и може би на още двеста работни места по страната. Но в този си вид не дава отговор на въпроса за над двеста хиляди безработни, които не могат да си намерят работа в България, за още поне двеста хиляди, които не търсят работа - обезкуражени от липсата на шансове или напротив - успокоени от възможността да виснат на социалните системи без да полагат усилия. За два милиона, намерили препитание извън границите на страната, голяма част от тях оставили тук семейства, дом и близки, а други - прекъснали трайно връзките с родината, създали семейства и отгледали децата си без да познават България…

А Реформаторският блок беше създаден, за да даде отговор на тези въпроси. Когато създавах Блока, аз не търсех работа за себе си, нито възможност за неколцина политически лидери да се конкурират помежду си за кадруване по агенции, за минутка на телевизионния екран, за секунда внимание и къшей благосклонност от министър-председателя. Ако беше за това - по-добре да не бяхме го създавали. Партии и коалиции с подобни цели и подобни “успехи” дал Бог в излишък на родината ни. И който днес твърди, че Реформаторският блок е успешен политически проект лъже или себе си, или - по-лошо - хората, които са му дали своето доверие.

Реформаторският блок беше създаден, за да проведе политическата битка срещу мафията и корупцията у нас. Но запомнете - битката срещу мафията не е фиксация и самоцел, борбата с корупцията не е национална кауза или още по-малко национален идеал. Това са средства за изчистване на обществото, средства за консолидиране на силите на нацията, за да може тя - единна и силна - да посрещне предизвикателствата на времето, бедите на деня и да се бори с енергията на всеки гражданин за постигане на националните си цели - мир, свобода, единство, справедливост и честно забогатяване.
Мафията живее от днес за утре, от сряда за петък, от лев за лев и от избори за избори. Корумпираният политически елит е органически неспособен да мисли и работи за следващите поколения, той е заровен в престъпленията на настоящето и страха от сенките на миналото.

Когато се създаде, Реформаторският блок си постави четири цели за изчистване на обществото:

Промяна в медийната среда
Прекратяване на партийните назначения в администрацията
Въвеждане на честност и отчетност в обществените поръчки, в харченето на парите на най-бедния европейски данъкоплатец и
Преди всичко друго - радикална реформа на съдебната система и прокуратурата по румънски образец, за да може правосъдието да изчисти останалите обществени системи. Защото съдебната власт е призвана да поддържа почтеността и у другите власти…

Къде сме днес?

В медийната среда властва Гьобелсова пропаганда срещу всеки, който заговори за промяна. Пропаганда, поддържана от външни сили, от вътрешна мафия, но и от парите на данъкоплатеца, с които властта - без да провежда дори обществена поръчка - си купува комфорт. И нашите представители във властта - съжалявам да го кажа - не правят изключение от тази практика…
В администрацията проникването на управляващата партия е достигнало нива, непознати дори в годините на късния комунистически режим. Партиите, начело с доминиращата партия ГЕРБ и основния и партньор ДПС, са се превърнали в бюра по труда, в листи на чакащите служба, в утъпкан път към лесен живот на гърба на данъкоплатците. Тунеядците изблъскват с лакти читавите хора, социалистически антиподбор превръща администрацията в бреме за обществото, вместо слуга на гражданите.
В обществените поръчки се настани и утвърди невиждан картел, престъпен синдикат на шепа фирми, обслужващи партийни апарати и жълти медии с парите на жертвите си - на малцината, които успяват да произвеждат и да плащат данъците си с честен труд.
В правосъдието, същият престъпен синдикат успя да наложи волята си над почти всички политически партии, да ги накара да изменят на думата и подписа си, да пренебрегнат волята на избирателите си и да се обединят в огромно мнозинство срещу гражданите на собствената си държава.

Не, приятели. За една година във властта, Реформаторският блок не успя да постигне целите си. И е спорно доколко - залисан във вътрешни борби и външни пазарлъци - изобщо се опита. В сегашния си организационен вид, Блокът не защити програмата си и не отговори на очакванията на избирателите си.

Но дали трябва ние - ДСБ - да го напуснем?

Ще цитирам премиера Дейвид Камерън по повод британския референдум за излизане от Европейския съюз: “Това, че една организация е фрустрираща, не значи, че трябва да я напуснем”. Ще добавя - значи, че трябва да я променим.

Въпросът тук не е ще се запази ли коалицията РБ. Въпросът е ще се запазят ли ценностите и целите, в името на които този съюз беше създаден. И този отговор трябва да даден от нас - създателите на Блока. И моят отговор днес, пред Вас, е ДА. Аз няма да поискам от Вас мандат да напусна Реформаторския блок. Но ще поискам мандат да го върна там, където му е мястото - при избирателите си, при ценностите си, при целите си. Това дава отговор и на една опорна точка срещу нас… Били сме разкрачени? Кой? Ние? Разкрачени бяхме, и голяма част от Блока и днес е в разкрач, разкрач, който се превръща в политически шпагат. Но ние вече не сме разкрачени - ние махнахме крака си плаващото наляво парламентарно мнозинство и стъпихме здраво, с два крака на десния бряг на българската политика. Стъпили сме на твърда земя, далеч от блатото, в което ДСБ може да бъде заменяно с ДПС, а гласът на Радан в парламента - с този на Делян. Въпросът е - ще успеем ли да върнем приятелите си, колегите си на десния бряг?

4) Отговора аз не знам. Но той е отговор на третия - най-важния въпрос пред нас. Въпроса за отношението към властта.
Аз знам логиката, че само от властови позиции можеш да променяш живота на хората за добро (то и за зло пак е така). Нещо повече - аз често споделям тази логика. И трудно в тази зала ще намерите човек, по-склонен на преговори, на компромис, на споразумение от мен. И ако доверието Ви в мен е съхранено, Вие още много пъти ще ме виждате да преговарям, да отстъпвам, да постигам съгласие с опоненти. От Ваше име и за Ваша сметка, като мои съпартийци. Но никога няма да ме видите да отстъпвам за сметка на гражданите, на обществения интерес, на бъдещето на нацията.

Днес аз очаквам от Вас да потвърдите политическия курс на ДСБ, с три прости аргумента:

На първо място, не може да има компромис с реформата в правосъдието, в името на други политики. Защото - както казах - правосъдието е призвано да очисти другите сфери на живота ни. А къща се гради от основите. Който прави реформи в други области, без да има върховенство на закона, строи наколни жилища в блатото на корупцията, гради върху изгнили колони обречена сграда.

На второ място, за три месеца в опозиция, ние постигнахме повече, отколкото за тринайсет месеца на власт. Принудихме властта да отменя търговете на Пеевски, да разследва картела на пазара на горива, да спре процедурата за предаване на Комисията за защита на конкуренцията в ръцете на олигархията. Днес властта гледа всяка своя крачка, трепери да не стъпи накриво. И това е нормално. Не е защото ние - заедно с колегите от Гражданския съвет сме много или пък сме много велики. Не сме. А защото така работи демокрацията. Демокрацията се нуждае от истинска опозиция и от истинска власт. До вчера нямахме нито едното, нито другото. БСП и ДПС опозиция не могат да бъдат. Те са създатели на модела на посткомунистическо безвремие и негови най-верни слуги. И дори когато ученикът надмине учителя си, учителят не е опозиция. Просто е старо и уморено лице на същата власт…

И на трето място - далеч по-важно от предишните две. Ако искаме днес, утре или след десетилетие да имаме истинска власт, ние имаме нужда от истинска опозиция, която да дава алтернатива, да сочи пътя напред. Няма по-страшно от констатацията, че властта няма алтернатива. Тогава тя незабавно се развращава.

Ние не можем да приемем нито баналността на злото в българската политика, нито безнадеждността, демографската обреченост и липсата на път напред.

България има сили да се бори със злото, българската нация има ресурс за промяна. Ние просто трябва да се подчиним на здравия разум и на старомодната християнска почтеност, да си поставим разумни цели и да престанем да живеем като мафията - безцелно, ден за ден. Не всичко е временно, не всичко е до петък - има вечни идеали и интереси. И те са едни и същи, независимо дали говорим за мигрантската криза, стандарта на живот или реформата в правосъдието. Не можем и няма да допуснем границата на Европа да мине по Дунава, а България да се превърне в буферна територия на постоянен руско-турски конфликт. Не можем и няма да допуснем етническото разделение на българската нация. Не можем и няма да допуснем републиканските институции да слугуват на чужди и частни интереси, републиката ни да се изроди в бандитска наследствена монархия от централноазиатски тип или семейна партия-държава, характерна за Западните балкани. Не можем и няма да допуснем отчуждението от нацията на два милиона българи отвъд държавните ни граници.

Не можем и няма да допуснем българската икономика да прогони инициативните и смелите, за да се превърне във функция на кражбите на европейски средства.

Защото - нека да напомня и перефразирам думите на Маргарет Тачър - проблемът на Бойковизма е, че чуждите пари рано или късно свършват. Вътре, в българското общество, сред българите в страната и в чужбина, се таят силите, енергията и творчеството на стотици хиляди личности, готови да изведат страната и народа си към свобода и богатство. Ние трябва да попречим тези сили да бъдат прекършени и отчуждени, да им дадем свобода и кураж да се развиват.

По важните за страната въпроси,  ние не можем да се водим  от конюнктурно позициониране спрямо властта, а само от оценката си за общото благо и националните интереси. Ние трябва да бъдем свободни от зависимости към днешната власт, но и свободни да я подкрепим, когато прави разумни крачки.

ГЕРБ не пожелаха разумен партньор отдясно. Ще получат разумна алтернатива отдясно, готова да поеме властта, когато доверието и търпението към този модел на управление се изчерпат.
Но за целта, ние не можем да бъдем креслива, капсулирана опозиция. Ние трябва да бъдем силна, отговорна алтернатива. Трябва да обединяваме, а не да разделяме, да градим, а не да рушим, да сочим пътя, а не да се радваме на лутането в безпътицата.

Но позволете, където красноречието не достига, да цитирам Шекспир:

“Злоупотребата с властта настъпва, когато разделят се власт от съвест… И знае се, че скромността е стълба за честолюбието, към която с лице е то, додето се катери, но на която само щом достигне последното стъпало, гръб обръща, със поглед в облаците…”

Властта, приятели, е цел на политическата борба. Но когато загубим човешката борба за съвестта си, загубили сме и политическата - каквото и да показват числата. ДСБ ще обединява и ще управлява - но тогава и дотолкова, доколкото съвестта ни позволява. Само тогава ще бъдем полезни, а не вредни за съгражданите си.

Това е и мандатът, който в края на днешното събрание, след като изслушам дебата по трите теми, аз ще поискам от Вас.

Благодаря Ви!