Боян Радев - от каруцата, през тепиха до прочут колекционер

Сред картини на един от най-големите български художници, известния колекционер и двукратен олимпийски шампион по борба Боян Радев разказа пред Би Ти Ви за живота си от каруцата, през тепиха до световните колекции.

Платна на най-големите български художници – от Майстора и Васил Стоилов, през Златю Бояджиев, Дечко Узунов и Жорж Папазов до Станислав Доспевски, Ненко Балкански и Иван Ненов.  Римски  и тракийски барелефи от мрамор и камък на 2000 години, вековни икони, малки пластики...  Сбирка, за част от която, всеки колекционер би стигнал дори до убийство. Може би затова Боян Радев нощува на миндер сред тях, като жива охрана.

Картините ми са ги виждали всички български президенти, освен последният, казва прочутият колекционер. Радев е един от големите дарители на музеи и галерии.

Световен и олимпийски шампион по борба, Боян Радев не забравя времето, когато бил каруцар.

"О, да, аз обичам още конете, каруците...бих желал така да съм някъде между миналото..14,15-годишен да бях. Учих до второ отделение и след това отидох в ТКЗС да работя. Като малък бях много силен. С каруцата товарехме житото от комбайна чувалите бяха по 70 килограма. Сам го взимах от земята и го товарех", разказва Боян Радев.

В спорта навлязъл, когато работел в мина: "57 ма ли беше...работех на „Република три” - един рудник за въглища...всяка сутрин пеша до рудника, бях общ работник по поддържането на линиите, след това бях прислуга на един багер. Прислугата изпълнява такава функция - стои под багера и един кабел толкова дебел ток, го държи на рамото и багерът да може да работи”.

По това време разбивал въглища с 12-килограмов чук.  Един ден отишъл за вода на чешмата. Там срещнал бившия борец Тодор Иванчев, който го поканил в спортната зала в Перник. Качил се един камион до Перник, влязъл в залата и започнал да се бори.

Бързо се превърнал в шампион. През 1964 година взима олимпийския медал в Токио, след четири години повтаря успеха си в Мексико.

След като приключва със спорта, работи в системата на МВР. Казва, че когато е сред картини, не може да говори за тази част от биографията си. А началото на колекционерството си Боян Радев описва така:

„Един ми подари картина - Стоян Илиев. Добър художник, ученик на Дечко Узунов. Аз чаках за размяна на жилището ми, той чакаше за ателие. И му викам: „И ти висиш като луканка като мен. Един и същ човек ни лъжеше в общината. Той вика - Аз съм художник, викам: „Айде, подари ми една картина... Не разбирам, каквото ми дадеш..."

Казал на Стоян Илиев, че е "пръв приятел с бай Дечо, ще ходя от него да си взема една картина". Художникът не повярвал: "А, как ще ти даде картина, бай Дечко, няма да ти даде."

„Хубаво, ще пробвам. И така вътрешно ме впрегна страхотно - викам „Как така бай Дечко няма да ми даде картина. Аз у него всеки ден кафето си пия...Запалих колата и право горе, където живее", разказва Боян Радев. "Викам: „Бай Дечко от вчера съм колекционер, имам една картина от Стоян Илиев... Трябва да ме подкрепиш и вика на жена си: „Олге, ела да видиш нашия Боян и той стана колекционер. Ела утре в съюза”.

"Изкомандва Енчо Пиронков, Димитър Кирилов - за една седмица имах 15 картини от най-големите художници. Викам няма да спирам до тук, ще се занимавам с тази работа", допълва Боян Радев.

И така и до днес. Не знае колко картини има, но мечтае за още. Това си пожелава Боян Радев за следващия си рожден ден – картини и талантливи млади художници.

Източник: Big5.bg