Трифон Иванов - циментът, който съединяваше

Източник: "24 часа"

“Днес не могат да се родят футболисти като него”, написа един фен на виенския “Рапид”. “Заради такива играчи хората ходеха на стадионите”, написа пък английски карикатурист, който му направи комикс.

И това наистина обобщава всичко за Трифон Иванов. Циментът, който сплотяваше всеки един отбор, в който е играл. Особено националния. Защото той бе фигурата, която обедини така тима на Димитър Пенев, че станахме четвърти в света, играхме на две световни и едно европейско. За съжаление, е много вероятно и с това да си останем в близкото бъдеще.

Защото дори на поклонението всеки един от присъстващите намираше миг да се усмихне. В главата му се появяваше някой спомен, който никога няма да избледнее.
Страховитият защитник, с неповторимо чувство за хумор имаше способността да се надсмее във всяка една ситуация. Дори когато е била сватбата му с първата му съпруга Мариана през 1987 г. Тържеството било в ресторант “Стадиона”. По това време обаче друснало земетресение и всички хукнали навън изплашени. “Настана паника, разбягахме се. Излизам и аз естествено, гледам го, той се връща и вика: “Тренер, сега какво ще кажеш за мойта бързина, кой е най-бързият в отбора?”, първи беше изскочил като снаряд”, разсмя се треньорът Георги Василев.

Всеки, който го е познавал, си има по една “трифка” в себе си. “Седим си в съблекалнята преди мача с “Миньор”, вече се бе върнал в ЦСКА. И направо ме залепи - бате Джони, май никога не съм си вкарвал автогол. И още в първите минути ми го заби с глава. Не можах да мръдна. След това игра като централен нападател, но така и не успя да се разпише”, казва легендарният вратар на ЦСКА Георги Велинов.

Нищо не предвещава бляскава кариера за Трифон като дете. Всички го смятали за прекалено хилав. Въпреки това е сребърен медалист с децата и бронзов с юношите на “Етър”. Никога не играе в старшата възраст, защото директно го вземат при мъжете.
Избуява в казармата. Първо влиза във военното училище във Велико Търново като артелчик. Там направо израства с една глава и прави доста стабилна фигура.
В София идва с един бял москвич, който е любим на феновете на ЦСКА. Возилото е бутано от всеки член на агитката, когато отказваше да запали. Той бе приятел с всички. Уважението към железния защитник бе невероятно.

“Добре, че бях аз да открия резултата. Че ако разчитам на вас, сигурно щяхме да завършим 0:0”, обърна се той към Христо Стоичков при знаменитата победа над “Левски” с 5:0.

Най-много бъзици отнасяше, че краката му били прекалено криви. Старите играчи постоянно го задяваха точно къде е вързал коня, преди да дойде на тренировка. Но и той не им оставаше длъжен.

Човешкото никога не го е напускало. Когато за първи път го викат в националния отбор татко му Марин отказва да му даде своята кола, защото на Туньо била на ремонт. Да се научел да си пази нещата. Заради това се качва на влака.
“Че аз най обичам да играя халф”, е репликата му, когато Борис Ангелов го пуска срещу ГДР при 0:1 в Бургас. На мястото на Аян Садъков, една от най-силните фигури в отбора. И в 81-ата минута с глава успява да изравни резултата. След центриране на Наско Сираков от корнер - същият, който се чудел точно какво прави този хилав младеж на лагера на националите.

Характерът му винаги е бил железен. Той първи напуска злополучния мач с Швеция за третото място в САЩ. Защото не могъл да понесе, че всеки играе за себе си. И си тръгна. В последния мач на най-великото световно.

Заради тази твърдост на Туньо националите бяха толкова силен отбор. Защото Трифон имаше човек във всяка една групичка на отбора. Дали ще е от ЦСКА, или пък търновска връзка.

Мнозина бяха забравили, че заради отбора той имаше конфликти и с Христо Стоичков. Два пъти заради лентата на националния отбор и тази в ЦСКА. И победния гол срещу Русия, който за последно ни прати на световно първенство бе в момент, когато двамата не си бяха продумали и дума от 2 месеца.

След това отново станаха приятели. Преодоляха различията. Като истински мъже.
Навсякъде, където игра, хората го боготворяха. Феновете на “Бетис” заради головете и колата на Стоичков, която подкара заради бас. Защото севилци паднаха с 2:4, но Трифон си спази договорката да вкара два на Андони Субисарета.

Най-голяма звезда той си остава в “Рапид”. Защото скромният тим едва ли повече в историята си ще види финал на КНК или който и да е евротурнир. Или дори титлата на Австрия. Но воден от Трифон Иванов, това бе отбор, от който трепереха всички.
Най-големият му порок останаха цигарите. Тях ги спря едва след първия инфаркт. Криел се е по стадионите, за да запали една. Заради това Жилбер Грес го бе извадил от състава за един мач. Това е треньорът, с който Трифон така и не успя да се разбере. И плашеше щерките си с него, за да заспиват по-бързо. Но треньорите се сменяха, а Трифон оставаше в сърцата на феновете.

Най-ревностно пазеше личния си живот. Марияна всъщност е единствената жена, с която Туньо има сключен граждански брак. Живеят заедно 18 години. Развеждат се, когато двете им дъщери - Марина и Галина, са на 18 и 15 години.

“Те обаче си останаха близки, много обичаше децата и редовно ходише да ги наглежда. Трифката имаше бензиностанция в нашето село и се отбиваше и при нас, не е късал връзката”, разказа пред “24 часа” тъща му Стефка. Възрастната жена бе на трибуните на двореца на спорта по време на поклонението пред легендата. С нея бе и свекървата на внучка Галя. “Той така и не успя да види малката си внучка Никол, която е на 4 месеца. Галя и синът ми Красимир живеят в Германия. Те имат две деца, Красимир-младши е на три години. Трябваше да си дойдат на Великден, но татко им ги събра по-рано”, обясни покрусената жена. Най-голямата дъщеря на Туньо - Марина, също е в Германия.

Той има и трета дъщеря от връзката му с доста по-младата Денислава. Двамата се разделят около година след раждането на детето, което вече е на 10 години.

Последно сърцето на Трифон спечели Валя. Двамата бяха забелязвани неотлъчно заедно до смъртта му в нейната къща в Самоводене. Може би защото двете жени преди това бяха приятелки, отношенията на Денислава с футболиста бяха доста сложни, казват негови приятели. Той и Валя споделиха в интервю за “24 часа” през 2010 г., че обмислят да заведат дело за родителски права, тъй като Денислава се бе преместила в София с детето и не му даваше да го вижда. След това нещата улегнаха. Даяна сега е на 10 г. и миналото лято бе с баща си и приятелката му на почивка в Св. Влас, където железният защитник посрещна 50-ия си рожден ден. Момиченцето и Денислава обаче не бяха забелязани на поклонението сред опечалените близки край ковчега на Трифон Иванов. Затова пък двете големи момичета и майка им Марияна подкрепяха баба си Маринка, майката на Трифон, и преместиха стол, за да е до тях.

След приключване на кариерата си Трифон излезе от футбола и опита с бизнесначинания.

В търговията с горива обаче претърпя фиаско, след като бе ловко измамен от най-приближените си, припомнят близки до големия футболист. Неговата марка бе “Аванти” на името на фирмата на Ханес Ноуца, благодетеля на последния му клуб - ФАК “Аванти”. Бензиностанциите, които бе принуден да продаде, бяха три. “Тогава големите в този бранш просто не му дадоха да пробие. Беше с доста по-ниски цени от тях и не му разрешиха да им мъти водата”, разказа негов съотборник на поклонението.

В края на май миналата година пък гръмна новината, че частен съдебен изпълнител е обявил на търг внушителен развлекателен комплекс в село Поликраище, собственост на футболната легенда. Заведението на парцел от 2600 кв. м непосредствено до главния път Велико Търново - Русе бе пуснато за публична продан заради необслужван банков заем на Иванов. Началната му тръжна цена бе 905 505 лв., но бившата му тъща от Поликраище каза пред “24 часа”, че още не му е намерен купувач.

Комплексът бе още една от амбициозните бизнес идеи на Трифон Иванов. Той бе открит официално през 2010 г., но така и не потръгна и Туньо също имаше намерения да го продава.

Оказа се, че за изграждането му бившият футболист е теглил солиден заем от Българска банка за развитие. Кредитът е отпуснат срещу договорна ипотека на заведението на стойност 700 000 лв. След затруднения в плащането на вноските се стигнало до изпълнително дело. Целият комплекс бил обявен за продан за покриване на задълженията към банката и НАП в общ размер на 1 036 566 лв.

В трудния момент ръка му подаде Борислав Михайлов. От лятото на 2014 г. Трифон бе назначен за ръководител на футбола в Северозападна България - председател на Зоналния съвет на БФС във Велико Търново. Пред широкия си приятелски кръг казвал, че има енергия и му се работи за бъдещето на малките надежди, влюбени в играта. Затова и след внезапната му кончина от общината обявиха, че учредяват ежегодна награда за най-перспективен млад футболист в негова памет и ще организират международен турнир за деца и юноши на негово име.
Пословична бе страстта му към лова и риболова и често бягаше от цивилизацията на язовира, който държеше край родното си село Горна Липница. Той бе буквално боготворен от местните, защото с голямото си сърце често дарявал най-бедните с риба, щом източел водата.

Трифон се чувстваше най-добре далеч от светската суматоха. До последния си дъх.