Актрисата Анна-Мария Николаева: "Изнасили" ме много мил мъж

Източник: trud.bg

Анна-Мария Николаева е млада актриса, но вече изигра роля във филм, който беше официално предложен от Холандия за номиниране за "Оскар" в категорията "Чуждоезичен филм". Става въпрос за холандско-датската продукция The Paradise Suite ("Райската компания"). Там играят още две млади български актриси - Силвия Петкова и Анжела Недялкова, а също и Петя Силянова.

По сценарий българските модели попадат в мрежите на трафиканти на хора. Превърнати са в бели робини под прословутите червени фенери на Амстердам. Героинята на Анна-Мария се казва Николета. Актрисата е видяла с очите си истинските момичета, на които животът е отредил този кошмарен сценарий. Сред тях и много българки.

- Анна-Мария, през кой сезон си родена?

- Родена съм на 13 октомври. Трябвало е да бъда Скорпион, но съм се родила Везни. Въпреки това много скорпионско има в мен, много обичам морето. Това е най-голямата ми любов след театъра.

- Как се случи така, че попадна във филм, който беше официално предложен от Холандия за номинация за "Оскар" в категорията "Чуждоезичен филм"?

- Кастингът за този филм беше много странно изживяване. Проведе се, когато бях втори курс в НАТФИЗ. Живеех на "Попа", в мансарден апартамент. Понеже много работех, имах често бъбречни кризи. Звънят ми за кастинга. Аз викам: "Абе хора, не ме занимавайте... Боли ме". Така три-четири пъти. Накрая българският продуцент казва: "Изпращам ти такси или идвам да те взема. Човекът иска да те види. Моля те". Отидох в 10 без 15 на другия ден. Аз не съм глезена, но бяха наистина много силни болките. Почти "пълзя", обаче се хиля.

- Ти си винаги усмихната... Явно това е пасвало за ролята ти.

- Да, повечето хора, с които ставаме по-близки, ме наричат "слънчице". Режисьорът ми каза: "Ти си ми Николета. Държиш се така, изглеждаш така, и то в тази ситуация. Имаш ролята". Много хубаво беше. Ролята ми е на момиче, български модел, което в безнадеждната ситуация, в която са попаднали, остава усмихнато, слънчево и убеждава другите: "Ще се оправим", "Ще избягаме". В една от сцените едното момиче дори ми удря шамар: "Какво говориш. Това няма да стане". А аз: "Не, ще стане, ще стане, ще се оправим". Такова е и моето мислене.

- Как стана, че се насочи към театъра?

- Завършила съм Първа английска езикова гимназия. Започнах да ходя на театрална студия "Игра" при Пепи Върбанов и Весо Калановски като ученичка. Първото нещо, което изиграх там, беше Настася Филиповна от "Идиот" на Достоевски.

- Роля, която е само за теб, между другото... Ти си същинска Настася Филиповна на външен вид, като излъчване.

- Това беше първият ми актьорски откъс. Падна се да е от руската класика. От българската беше Рада от "Шибил". Бяхме много влюбени с момчето, с което играхме, страхотен артист. Неконсумирано, но бяхме много влюбени. Ние бяхме деца още... Аз мъничка-мъничка - 13-14-годишна. Обичах много да ходя в студиото, там ми беше като семейство. Много се обичахме, но е факт и че много работехме. Играх и Маргарита Готие от "Кралският път" на Тенеси Уилямс. То знаеш каква игра е в студия, но за мен там си е като театър. Едно от най-добрите ми неща, което съвпадна с някакви мои емоции, беше ролята на Катерина от "Железният светилник" от четирилогията на Димитър Талев.

- Доста трудна роля, особено за начинаеща актриса...

- Много любим образ. Играли сме го по различни места из България, в читалища, театри. В Македонския край беше такава емоция, тия хора ревяха с мен. Тя нали в последната сцена умирайки, ражда или ражда, умирайки, не знам как да го кажа. Аз на тия години изобщо не знаех какво точно играя, не знаех как се случват нещата, беше много особено, не знаех много какво да правя, но явно се е получавало. Дай Боже пак да я играя някога тази роля, в професионален театър. Катерина обича Рафе Клинче, няма значение за нея майка, баща, той на колко години е. Това изобщо не я интересува. Тя си слуша сърцето, което много млади хора днес не го правят. Много ни е страх от признаването на слабостта.