Невероятна любов: Тя влезе чисто гола в църква в Щутгард, за да спечели сърцето му, той се скри от нея чак в Пловдив

Източник: tns.bg

Историята няма happy end , но така е с много други любовни истории. Човешките страсти са сложна амалгама от любов, ревност, омраза, обсебване. В любовта се сблъскват обожанието и презрението, екстаза и равнодушието, страстта и апатията , смущението и нахалството. Съотношението им прави една връзка възможна или невъзможна.
Проявите на любовта са толкова разнообразни и неповторими , колкото вероятно са и хората по света. Клишетата от романтичните филми и розовите романи за / Абсурдна, неудобна, всепоглъщащa… любов, при която не можем един без друг (Кари Брадшоу)/ се продават добре , но в риалити формата на живота ни обикновено не се получават. Затова днес, на 14 февруари, избрахме да разкажем една малко по-различна любовна история – тази на Моника. Младата жена , която пристигна в Пловдив с последните си пари, за да срещне мъжа, за когото тя мислеше, че е всепоглъщата любов на живота й. Вместо това обаче срещна любов с различно лице.

На 24 декември, часове преди Бъдни вечер 31-годишната Моника Офагбе каца на летище София с полет от Копенхаген. Тя пристига в България, за да открие Мартин - човекът, с когото е абсолютно сигурна, че трябва да прекара остатъка от живота си. Той обаче е пропътувал хиляди километри , за да се скрие от нея. Датчанинът е избрал Пловдив и повече от година живее необезпокояван и в пълна анонимност под тепетата. До Коледа, когато поглеждайки през шпионката, с изненада вижда жената, заради която е в нелегалност. Не иска да застане очи в очи с нея и звъни на тел. 112. Започва игра на котка и мишка, която продължава близо 2 месеца.

Моника е с мерки на модел и ум като бръснач. Говори свободно няколко езика. Младата жена е родена в Нигерия, в семейството на заможен строителен предприемач. Има още 6 братя и сестри. Когато е на 21 години напуска родината и заминава на конференция, организирана от Баптистката Католическата църква в Щутгарт. Впоследствие остава да учи в Германия и Чехия, а след това по линия на програмата „Еразъм” заминава за Дания. Тя е софтуерен специалист и започва работа в телекомуникационна компания. Участва редовно в сбирките на Католическата Баптистката църква в Копенхаген и там среща Мартин.

„Знам, че трябва да посветя живота си на него. Абсолютно сигурна съм в това. Той има нужда от мен“ разказва Моника. Тя и Мартин започват да излизат заедно, но връзката е прекъснат , след като хора от църквата уреждат брак на пастора с европейка. „Той не желаеше това момиче, но го притискаха“ - твърди Моника. Тя решава да му докаже любовта си, предприемайки почти „самоубийствен атентат“, влизайки чисто гола в църквата по време на служба, с условието да не облече дреха, докато Мартин не и се врече в любов. Смята че така ще му покаже колко го обича.

След „пърформанса“ обаче Мартин изчезва. Напуска жилището и работата си и буквално се изпарява. Опитите на Моника да го открие удрят на камък. Тя обаче продължава да го издирва с упоритостта на хрътка.

Казва, че когато се моли изпада в транс и получава откровения. В една от тези молитви получава и „съвет“ как да открие новото жилище на Мартин. Изпраща писмо до стария му адрес и от пощата й го връщат, като й препоръчват да пише до новия. А той е: България, Пловдив, бул. „Шести септември – с точно посочени улица и номер“. Тя събира последните си пари, взема заем от приятели и си купува билет за София. Идва без никакъв багаж – носи само дамската си чанта и паспорта си. Обута е с леки обувки, облечена е с тънка рокля и леко яке. В последните дни на декември температурите в България по случайност са пролетни и тя приема това като знак, че нещата ще се наредят. Не знае нито дума български, а с последните си пари си купува билет за Пловдив. Или поне тя си мисли, че билетът е за Пловдив. Опитите на Моника да произнесе името на града на български пред касиерка на Централна гара – София водят до непредвиден резултат. Жената на гишето е разбрала, че Моника пътува за Плевен и и й издава билет за там.

На автогарата в Плевен тя слиза, хваща такси и му дава листа с адреса на Мартин. Шофьорът се ококорва и я пита дали е наясно къде се намира. След жестомимичен разговор между двамата, таксито потегля към Пловдив. Няколко часа по-късно Моника осъзнава, че последните й 5 лева са крайно недостатъчни , за да покрият сметката й за такси от Плевен до Пловдив. Коравото сърце на шофьора , обръгнало на всякакви лични драми, дори не трепва от историята за голямата любов на Моника. А и много вероятно е той изобщо да не е разбрал за какво става дума. На големия въпрос, вълнуващ шофьора – „Кой ще плати сметката?”, Моника има изненадващо прост отговор: „Аз идвам, за да се венчая с любимия си, а той се тревожи за сметката!”. Затова таксиджията се качва с нея до апартамента на Мартин, надявайки се там да получи компенсация за труда си на празника, но уви. Никой не отваря вратата. Крайно изненаданият датчанин не възнамерява да се врича някому в любов, нито да плаща сметки. А след минути на място идва полицейска патрулка, която отвежда двамата във Второ районно. Там таксиджията разбира, че ще пие една студена вода, а Моника,че следващите и опити за контакт с Мартин завършат с ново посещение в полицейското управление. Честита Коледа!

В следващите дни, когато температурите падат доста под нулата, а Пловдив е затрупан със сняг, Моника оцелява благодарение на полицаите от Второ районно, които й намират дрехи и се грижат тя да има подслон и храна. Тя прави още десетина безуспешни опита да се свърже с Мартин, но той отново вика полиция. Полицаите правят и консултация с психиатър относно психичното здраве на младата жена. Заключението на специалистите е, че Моника няма никакви отклонения , просто е …влюбена.

„Ако се обадя на родителите си и им поискам пари, те ще купят билет и ще трябва да се върна в Нигерия. Там ще ми уредят брак и повече никога няма да мога да напусна Африка“ признава Моника. Но така и не намира решение, макар и да опитва по разнообразни начини: от преговори с българските съседи на датчанина, които трябва да опитат да го убедят за нова среща, през разговори със служителите на посолството на Нигерия, с цел издаване на виза за любимия и, до опитите за ангажиране на адвокат. На молбата на Моника откликва пловдивска юристка, която пише писмо до Мартин, убеждавайки последния да се отзове на поканата за среща с влюбеното момиче.

Накрая обаче тя капитулира или по-скоро парите, изпратени от нейните близки свършват.

На 8 февруари Моника Офагбе напуска България с полет до Доха. От там лети до Абуджа, столицата на Нигерия. Там я очаква живот, вероятно различен от този, за който е мечтала. И който със сигурност не включва Мартин.

Моника не успя да намери любовта. Или поне не я намери във вида, в който я търсеше. Но в Пловдив тя откри една от нейните разновидности - тази, на която често не обръщаме внимание - абсолютно безусловната любов, което означава да се погрижиш, да помогнеш на някого , без да очакваш нещо в замяна. Тук Моника срещна хора, които й я показаха.

Да, предупредихме, че историята няма happy end. Но тя също е за любовта. За онази любов, която всеки може да потърси вътре в себе си. А може би и да ни напомни , че в любовта най-голямата привилегия е да даваш.