Бончева: БСП иска да "опраска" историята, защото ги стяга чепика от страх за кредитните милионери

БСП се опитва да "опраска" част от българската история, защото ги стяга чепикът от страх да не разкрие истината за кредитните милионери. Не мога да си представя, че една партия, която гласува Закона за досиетата, сега ще поеме този срам за закриване на комисията. Документите, които събираме в архива на комисията, показват само една малка част от историята на тоталитарния режим. Това каза в „Тази сутрин“ по бТВ Екатерина Бончева. Партията се излага, другарите настръхват от проверките за разпределянето на паричните потоци от тоталитарния режим, подчерта тя.
Дамата, която е член на Комисията за досиетата, обясни, че социалистите се притесняват, защото се проверяват кредитни милионери, дружества с общинска и държавна приватизация.  Там ги стяга много яко чепикът, подчерта тя.
По думите й комисията има още много работа например с отварянето на досиетата на Военното разузнаване. Тя уточни, че процесът по отварянето на тези досиета се е забавил с отстраняването на Йордан Бакалов като директор на службата.
Екатерина Бончева смята, че Комисията за досиетата ще продължи да работи. До момента близо 2000 журналисти и над 11 хил. граждани са използвали архива й, уточни тя.

Илия Траханаров завел дело срещу Комисията по досиетата, защото го изкарват доносник, заради документ, който е без подписа му, а почеркът се различава от неговия.
Пред камерата на бТВ пък Илия Траханаров, който е лежал в 4 затвора в продължение на 13 години по време на социализма, заяви, че всички средства остават в ръцете на бившите комунисти. Те са най-големите бизнесмени сега, подчерта той.
Илия бил арестуван, защото отказал да признае македонския език като официален. Осъден е на смърт. Четири пъти го карат до карцера за изпълнение на присъдата. Тогава ми побеляха косите, споделя той. Разказва, че най-тежко му е било в затвора в Белене. Там е преместен през 1953 г. заедно с 2000 политически затворници.
„Мъките в Белене бяха страшни. Лагерът бе заграден от вода. Изкарваха ни през нощта навън, за да ни изхапят комарите. Надувахме се целите“, добавя Траханаров.
След априлския пленум на ЦК на БСП, през 1956 г. започват да освобождават затворниците, но Илия е преместен в Пазарджик. Едва през 1962 г. той е освободен с указ за помилване. По-късно през 1998 г. той става общински съветник. Сам иска от Комисията по досиетата да отворят документите му.
Дадоха ми документ, че не съм сътрудник на Държавна сигурност, споделя бившият затворник.  Миналата година обаче се оказва, че според архивите е бил агент. Той завежда дело срещу комисията, защото документът е без подписа му, а почеркът се различава от неговия.
Според Екатерина Бончева обаче, грешка няма. Причината за объркването можело да се дължи на факта, че много от бившите служители на Държавна сигурност били прости хора.