Тони Димитрова: Дъщеря ми пита защо не е канена на сватбата ми на Малдивите

Източник: ШОУ


Ще се омъжва ли, няма ли да се омъжва Тони Димитрова? Тръгна слух, че певицата обикаля бутиците в издирване на сватбената си рокля.

Чаровната звезда от няколко година е обвързана с Иван Ченов - един от финалистите в „Гласът на България”. 40-годишният музикант е вдовец от три години, след като съпругата му Люси почина от скоротечна пневмония. От брака им Иван има син на 14 – Калоян. Тони Димитрова пък има дъщеря, Магдалена, която е на 15 години. Децата им вече са много добри приятели, коментират близки до двойката, но дали ще се сродят, разказва самата Тони пред репортер на „ШОУ”.

- Тони, колко важно е за теб званието „Почетен гражданин на Бургас”?
- Никога не съм драпала да бъда почетен гражданин, не съм и правила нищо по този въпрос. Когато ме извикаха в общината, реших, че ме викат по друг повод. И когато чух, се разплаках. Трябваше да седна на най-близкия стол. Само промълвих „Много се надявам да е заслужено”. За мен това е наистина много високо морално звание. Стопли ми душата. Когато вечерта ми го връчиха, знаех, че трябва да кажа няколко думи. „Боже, ако ме чуваш, да знаеш, че на света

най-прекрасното нещо е да си бургазлия

За мен е радост, чест и гордост. Има една-единствена дума, която обяснява всичко това, което се е случвало по моя път, надявам се да е бил добър! Единствената думичка е обич. Винаги са ме питали защо съм тук, а не в София. Единственото обяснение е думата обич. Благодаря Ви, че съм част от Вас”. Това казах.


Виктор Калев се мераклисва да й е кум

- Истина ли е, че с Иван сте решили най-накрая да се ожените?
- Да ти кажа този слух изобщо не е верен. Ние често се шегуваме с това, но не сме взимали решение. Ще ти издам обаче нещо - вечерта, преди да ми връчат званието, моят много добър приятел Виктор Калев ми каза, че държи да е с мен в този момент. Моят Иван също беше до мен. Когато после седнахме да го отпразнуваме с близки хора в един ресторант, Виктор каза с типичното си чувство за хумор „Айде, ако ще ставам кръстник – сега да е, щото няма два пъти да идвам до Бургас”. Толкова много се смяхме... После, разбира се, какво ли не прочетох. Даже, че ще се омъжвам на Малдивите. Глупости! Свободните съчинения често ме съпътстват. Но ги приемам с усмивка. Знаеш ли, Анелия, ако решим да правим подобно нещо – няма да правя панаири. Никога не съм била панаирджийка в живота си. Била съм такава само когато съм водела разни словесни битки. Но в личния ми живот не. През мен са минали и раздели, и срещи, никого не съм занимавала със себе си. Покрай тези писания сега, чак дъщеря ми дойде да ме пита.

- За мнозина сватбата е просто една формалност, подпис, след който всичко си е по старому. Ти как гледаш на това?
- Това не е някакво необичайно събитие за нашите ширини. С Иван сме се намерили, дали връзката ни е съдбовна, ще си проличи във времето. Ако нещата се изхабят, пак времето ще покаже. Но действително

връзката ми е пълноценна и без брак

Имала съм няколко прекрасни връзки в живота си, като съвсем не обезличавам другите. Можело е да си спестя някои, но пък това ми е част от живота. С Иван се разбираме чудесно. Имаме за какво да си говорим. Имаме и за какво да си помълчим. Вървим заедно и гледаме в една посока.

- Знам, че между вас има една дума с особен статут за теб - думата „заедно”.
- Да, наистина… Така се оказва. Когато преди години са ми са се случвали различни неща, сякаш не съм срещала подкрепа, упора. Само студенина. Някакъв вид егоизъм - на другия не му пука особено. А тук, с Иван, стана точно обратното. Помня, майка ми беше пострадала и аз се стъписах – не знаех какво да правя, защото трябваше да пътувам и за един благотворителен концерт. Блокирах. Същия ден разбирам, че майка ми е оперирана. Не ми казали веднага, за да ме пощадят. Много плаках. И тогава Иван дойде, прегърна ме и каза: „Спокойно, ще се справим заедно”. И оттогава е винаги до мен и с мен във всичко. Безкрайно грижовен е. И друго ще ти споделя. Преди около два месеца изгарях от температура. Не помня да съм имала преди такава, буквално се тресях цялата. Той вечерта беше до мен, разтрива ме, какво ли не прави, накрая ми обу краката в чорапи, които беше накиснал в оцет. И температурата ми наистина падна. Това са едни жестове, които за някои сигурно са смешни, но за мен са много важни. Не може само показно да ти налива чашата, да ти пали цигарата или да ти носи кафе. Важни са ей такива моменти – когато няма свидетели, но пък жестовете са факт. И ние наистина станахме заедно.

- А тежи ли му на Иван твоята популярност?
- Ние се познавахме далеч, преди да имаме връзка, от близо десетина години. Така, че не му се наложи да свиква с това. Но от един момент нататък любопитството към него самия, може би му натежа. Забелязвала съм понякога как хората си шушукат –

ето го гаджето на Тони

Но понеже аз нямам един образ за сцената и друг за живота, на него не му е трудно до мен - каквато съм си в живота, такава съм и на сцената. Иван ме познава изцяло.

- Ако преди години някой ти бе казал, че с женения Иван ще имате връзка, щеше ли да повярваш?
- Абсурд! Но, Слава Богу, че любовта е такава, че иначе каква скука би било. С Иван се познавахме, той си имаше съпруга, Бог да я прости, Люси беше прекрасно момиче и прекрасна певица. Но тогава аз не съм гледала на него като на мъж, даже не и като на приятел, защото не сме били такива. Бяхме просто на „здравей” – „здрасти”.

- Ти си пътешественичка по душа. Стигна ли до Япония, за която мечтаеше още миналата година?
- Как помниш само (смее се). Все още не. Много искам да отида до Северна Корея. На мен са ми интересни непопулярни дестинации – например Буркина Фасо, макар че в края на месеца ще ходим до Малдивите. Но за Япония идеята дойде от хората, с които вече от две години обикаляме – всяка година към края си правим по една екскурзия. Миналата бяхме в Австралия и Нова Зеландия.

- Работиш с Йосиф Сърчаджиев в театъра. Трудно ли е с него?
- Той е много тежка личност и така трябва да бъде. Защото я си представи да е лек форд, както казваме в Бургас, и да дойде, и насреща да ти се лигави?! По същия начин не би било подходящо да се лигави и да е несериозен някой като Робърт де Ниро. За нашите ширини Йосиф Сърчаджиев е с такъв мащаб. Не се познавах с него, докато не дойде и започна да играе активно в Бургаския театър. И някъде там бегло се запознахме. Когато го видях, хлъцнах. Защото дотогава той за мен беше

гадния герой от филма „Време разделно”

където изигра феноменална роля. Но това да внушиш чрез даден свой образ такава омраза, както той успя, го умее само един гениален актьор. Когато ми се обади, за да ме покани да участвам в спектакъла „Веселите уиндзорки” на Шекспир, реагирах само с „Ама сигурен ли си?”, а през това време вкъщи вече подскачах на един крак от вълнение. Не ми беше никак лесно в началото, но акъл не съм посмяла да давам изобщо. Само го гледах в устата и слушах. Артистът трябва да си слуша режисьорите, освен… ако не е по-голям от тях. Но аз съм твърде малка.

- Има ли го още вълнението преди сцена, независимо театрална или музикална?
- О, да. Винаги. За мен не е безразлично как ще изляза и ще си изпея, например, песните. Не гледам на хората като на банкноти. За мен те са уважение и обич. Така трябва според мен, за да има магия.

- Теб за музиката навремето те открива Гого Найденов от „Тоника”, нали така?
- Точно така, Гого, Бог да го прости, ме откри. Той почина точно на моя рожден ден - 10 януари. Аз точно бях в едно телевизионно студио, трябваше да изляза след около две минутки в ефир, сутрешно предаване. Звъни ми телефонът, а аз мисля, че е за поздрав по повод празника ми. И тогава наш общ приятел ми съобщи. Аз не можах да вляза веднага в студиото, задържаха ме и всъщност влязох, плачейки. А три години преди това пък го оперираха отново на моя рожден ден.

- Как си обясняваш това съвпадение?
- Не знам… Не търся даже обяснение, така се е случило. Има някаква специална връзка. Винаги е имало силно приятелство, дълбока обич и признателност от моя страна.

- А как посрещна този рожден ден?
- Репетирах. Почерпих в театъра, но не успях да се организирам за по-гръмки тържества.


Реже „Биг брадър” заради изкормени риби

- Тони, ти влезе в Къщата на „Биг брадър”, за да подкрепиш дует „Ритон”. Би ли участвала в щоуто, ако получиш покана ?
- Катя и Здравко са ми добри приятели, с радост ги подкрепих. Да не говорим, че в началото аз не знаех, че те са в мисия и не могат да мърдат, нито да говорят. И сериозно се изненадах, когато видях всички, замръзнали като статуи. Говорих си сама известно време, много смешно. За миг си помислих, че ще си карам на монолог.

Иначе съм получавала няколко пъти предложения да участвам. Имам чувство за хумор и то огромно, обаче не мога да си представя да ми мажат лицето с рибни отпадъци, да си навирам главата в тоалетна чиния или да пукам балони с тяло. Няма как да си го причиня, не мога чак дотам. На никаква цена. Нямам даже това самообладание например, каквото показа Катя. Страхотен пич е тя! Можем само да се поучим. В някои от ситуациите аз сигурно бих истерясала.

- Ти се поздрави с всички в Къщата освен с Кичка Бодурова. Тя също не прояви желание дори да размени поглед с теб.
- Тя беше единствената, която аз даже не погледнах. И да, беше двустранен процес, който тече дълго време. И щеше да бъде върхът на лицемерието, ако взема да й кажа и „Здрасти”. Аз съм принципен човек. Да водим ние някакви битки, а после аз да се правя, че нищо не е било. Няма как да стане. А пък и това не е за първи път. Не е ново ястие в менюто на г-жа Бодурова, което да предлага на хората. Общо взето на всички предлага едно и също. Всички са слаби певци, всички не ги взимала за вокални групи. Това съм го чувала и за себе си, чух го и за Катя и Здравко, за кой ли не. Какво да я коментирам – тя стигна долната земя! Дотам!


Едно интервю на Анелия ПОПОВА