Как се краде българска фирма за участие в европроект

Автор: Милена ИЛЧЕВА, нотариус

Всеобщото мнение е, че така наречените „кражби на фирми“ засягат само дружества с много имущество. Но това не винаги е така. Вече има данни и за засегнати дружества, които почти не развиват търговска дейност. Те се оказват удобен обект на посегателство с цел присвояване на средства от европейски проекти. В даден момент досегашният собственик разбира, че от дружеството му се търсят пари, защото такива са предоставени, за да бъдат усвоени за дейности по някаква програма, но при извършена проверка се вижда, че подобно нещо изобщо не е реализирано. Така дружеството изведнъж се оказва длъжник. Не са редки и случаите, когато досегашният собственик или управител разбира впоследствие, че има сключено споразумение с голям длъжник, на който са опростени задължения. Нещо, което реално никой не е искал. Стига се до дълги съдебни спорове, за да се доказва, че всъщност никога не е имало промяна на представляващия дружеството или че никога не е взимано подобно решение.

Най-често кражбите на търговски дружества се извършват  чрез подправени документи.

Впоследствие те се представят в Търговския регистър само в сканиран вариант по електронен път. Например, създават се неистински договори за прехвърляне на  дружествени дялове или на цели търговски предприятия, след което се фалшифицира удостоверяването на подписите, тоест печати и щемпели. По същия начин се подправят и протоколи от общо събрание, когато се изключват съдружници или когато се сменя управител. За тях законът не изисква да са удостоверени по никакъв начин. Накрая всичко се сканира и представя в Търговския регистър. А напоследък се забелязва една притеснителна тенденция да се подправят или фалшифицират документи, които идват от чужбина. Тук вече контролът е почти невъзможен.

Това, което най-много притеснява длъжностните лица по регистрация, е, че когато възникнат спорове във връзка с извършени от тях вписвания, документът като такъв, освен в сканиран вариант, го няма никъде.

Оказва се, че липсва годно доказателство.

Липсва и материал, на базата на който трябва да бъдат направени експертизи, за да докажат подправянето на подписи, печати и др. Такова е европейското и българското решение и то не е лошо в условията на една по-добре работеща икономика и добро управление. При липсата на ресурс и контрол обаче измамите процъфтяват и в такъв случай не остават много пътища, освен затягането на проверките в Търговския регистър. Факт към настоящия момент е предложението за изменение в Наредба, което в никакъв случай не изключва и бъдещи законодателните промени. Същността на предложението е документите, върху които има удостоверяване на подпис, извършено от български нотариус да се качват в електронната система на Нотариалната камара. Така длъжностните лица от търговския регистър ще могат да направят проверка дали наистина е налице нотариална заверка или става дума за поредната фалшификация.

Аналогично се процедира с пълномощните за прехвърляне на недвижими имоти.

Създаден е изцяло електронен регистър на документи с такова съдържание. В това отношение отдавна има доста строги мерки, които да препятстват измамите с имоти. Още през 2008 год. с измененията в Закона за задълженията и договорите рязко бяха пресечени опитите за подправяне на такива пълномощни, удостоверени от български нотариуси. Въведоха се изисквания за удостоверяване и на съдържанието, саморъчно изписване от упълномощителя на пълното му име, съхраняване на един абсолютно автентичен екземпляр от този документ в архива на нотариуса поне 10 години. За съжаление, проблемите се пренесоха към такива пълномощни, които са удостоверени в чужбина или от лица, които не са нотариуси, но на които са предоставени определени права за нотариални удостоверявания.

При дебатите дали и какви изменения да се направят в законодателството във връзка например с формата на решенията на търговски дружества, много внимателно да се обмислят вариантите за това.

Най-опасни са смяната на управител, на едноличен собственик, влизането или излизането на съдружник.

Подкрепата за въвеждането на допълнително удостверяване на съдържание и на подписи за тях е над 70% от представители на БТПП и БСК и е ясно защо - масово се подправят протоколи от общо събрание – когато се сменя управител или се приема нов съдружник, например. Последните случаи, на които се натъкнахме, касаят вписване на още един управител, като по този начин дружеството се представлява от него и от досегашния управител, естествено с вписване, че това може да се прави поотделно. В един момент неочаквано дружеството осъмва без имущество и реално се декапитализира. А това може да доведе и до откриване на производство по несъстоятелност, което е крайно нежелано както от търговците, така и от служителите и партньорите им. Говори се и за изменение в Наказателния кодекс, защото в момента при подобни фалшификации се прилагат общите санкции за документна измама. Юристи от различни гилдии вече са направили много предложения на база на опита си в съдебните производства и сблъсъка с тази проблематика. Обсъждат се варианти за промени, които да позволят и самите съдебни производства да се случват по-бързо.

Същевременно, всичко това обаче трябва да бъде много добре балансирано с европейското законодателство. Много важно е чуждите инвеститори да не изпадат в ситуация тук да работят много по-трудно, отколкото в страната, от която идват.

Притеснителното е, че вече има доста случаи, при които измамените съдружници или управители са чужденци.

Това удря много сериозно не само върху имиджа на страната, но и върху юридическите професии като цяло. Тези хора не могат да проумеят как  може да се създават документи, касаещи търговското право от лица, които не са  юристи и те да ги внасят в Търговския регистър, а също и немалко години да са в едно производство срещу неизвестен извършител, при положение, че е ясно кой се е възползвал от подправения документ. Водят донякъде битка, а ако успеят да реагират навреме и да спасят нещо, се оттеглят от България. Не можем да доведем до параноя и българите, които имат добре работещи търговски дружества – земеделски производители, индустриалци и др. Започвам да чувам, че има случаи, когато се назначава човек, чиято единствена задача е да следи за заявяване на вписвания в Търговския регистър, за да се реагира навреме, ако те не са направени от действителния собственик на дружеството.

Направиха се промени, с които достъпът до данни в Търговския регистър се ограничи. Това става само е електронен подпис. Но издаването на такъв изобщо не е трудно. С ползването на чужди лични данни даден човек може да се снабди с електронен подпис на друг и така реално кой точно използва подписа никога не е ясно. А след като някой разполага с електронен подпис, то той може да забърка много каши. Например, може да влезе в Търговския регистър и да разгледа, копира и използва данните на което и да е дружество без никакъв проблем. Липсва всякакъв контрол в тази насока. Би било добре да се регламентира определени документи да се виждат свободно, но до други достъп да могат да имат само определени лица от определени професии или на определени длъжности. Действително Търговският регистър трябва да е публичен, такова е решението на ЕС и ние трябва да се съобразим. Много регистри са публични, но такова отваряне на врати без контрол не трябва да има. Необходимо е да има възможност за контрол кой какви данни вижда и как ги използва.

Главният проблем е, че се вреди на хората, които създават БВП, на онези, които движат икономиката на страната. Ако едно търговско дружество претърпи такива огромни загуби, ако бъде оставено без активи, то няма как да плаща нито на собствените си работници или служители, нито данъците на държавата, нито на  счетоводител, нито на адвокат или нотариус. По този начин определеният бизнесмен е изправен пред кошмара да загуби плода на труда си без да разбере, а служителите му – пред безработицата. Този процес завлича верижно много търговци – производители, доставчици, дистрибутори и т.н., което прави опасността съвсем реална.