Ахмед Доган на празненство на ДПС: Партията трябва да се реформира! Усещам ви, без да си говорим – не се ебавам

От ДПС разпространиха словото на почетния председател на партията Ахмед Доган, направено на тържество в т. нар. сарай на Доган в Бояна на 17 декември.

За думите на Сокола се появиха доста интерпретации, основната от които е, че той се е заканил да се върне в политиката.
От разпространеното слово обаче става ясно, че Ахмед Доган е казал всъщност, че няма да го направи.

Почетният председател на ДПС говори за развитие за колективното тяло на партията, като в един момент избухва: „Не се ебавам“.

Ахмед Доган казва и че за първи път е притеснен, макар че по природа е оптимист. Причината за това са геополитически процеси.

Ето цялото слово на Доган пред съпартийците му:


Уважаеми дами и господа!
По традиция всяка година политическият елит на ДПС се събира, за да направи равносметка на изминалата година и да проспектира следващата  година.

Най-характерното за този цикъл на политическото време е ускореният му темпоритъм и дълбинния му рефлекс върху всички сфери на живота.

Основни причини за ускорената вътрешна пулсация на времето, според мен, е тенденцията за прерастване на глобалната финансова криза в световна политическа криза, която поставя под въпрос стабилността на световния политически ред.

За първи път съм притеснен.., въпреки че по природа съм оптимист… Тревожно е, че Европейския съюз и страните членки първо не знаят какво да правят, второ, ако правят нещо, го правят съвсем формално и трето - ако решат „да се освободят“ от евроидеята и евростратегията за интеграция, не знаят как да го направят и какво следва след това. ЕС в момента няма дълбока мотивация за развитие. Дори, мисля, че няма мотивация и  за запазването си. Всичко се прави инерциално. ЕС няма необходимия за развитието си  инвестиционен ресурс. Не са добре нещата и на равнище властови капацитет, за да се направи следваща крачка. Което означава формално съществуване, формално инвестиране във формална супер-общност. Създадена е политическа илюзия за ЕС, която ще бъде, дай Боже, ако не първият, то поне вторият субект в планетарен мащаб. Но това не става. И в близките 10 години това няма да се случи. Бюджетът на ЕС (за интеграция) е около 120-130 млрд, а военния бюджет на САЩ е 600-650 млрд. ... Тоест, съучастници сме в политическа игра с неясни правила и аморфни приоритети. Аз вече дълбоко се съмнявам, поне в някои отношения, не цялостно, разбира се, дали ще има изобщо Европейски съюз. До сега Европа не е показала, че има дълбока вътрешна мотивация да превърне ЕС в единен общ субект с геополитически мащаб. Например, има различни конфликти по света, по отношение на които европейската позиция се свежда до самооправдание, защото ЕС е джудже във военно-политическо отношение...

Но, уважаеми колеги, кризата, която започна преди 6-7 години се задълбочава и  то много сериозно, придобивайки  много странни форми, вече извън сферата на финансите и икономиката. Според мен, кризата мимикрира и се развива към политическа криза в планетарен мащаб. Защото тя поражда, задава и продуцира условия, които поставят под съмнение политическия ред в света. Еднополюсният модел на света не може да остане в този си вид с категоричната доминация на САЩ. Китай се развива много сериозно и агресивно. И, разбира се, Русия. И това се случва на фона на пасивната политика на ЕС... Утвърждаването на Русия е необратим процес, който искам да наблюдавате. Русия ще направи всичко възможно тази линия да продължи и, ако е необходимо, дори силово.  От тази гледна точка бихме задали въпроса за НАТО – адекватна  система за отбрана  ли е? Аз само ви съветвам - не приемайте нещата инерциално,  като блуждаещи политически клишета в нашия динамичен свят.

С други думи, световният ред с един геополитически  полюс е на път да се преобразува много сериозно. Вероятно ще бъде многополюсен. Но в този контекст ЕС е в състояние “заспи” и се чуди какво да прави и къде да се закачи. Симптоматиката за политическа криза, започва с криза на толерантността. Кризата на толерантността създава условия за събуждане на  различни национализми.

Ако някой от ЕС говори реално за приоритет на свободата, толерантността, отговорността и дори на сигурността и стабилността - значи не познава реалността. Няма такова нещо. Не виждам следващите 10 години да има условия за романтична политика. Защото големите, дълбоките пластове на геополитиката се разместват, главно от гледна точка на полюсите и ние не трябва да си затваряме очите за необходимата реформа на нашата партия - като очакване, като адекватно структуриране, и като адекватно действие. Светът не върви на добре. Това за мен е факт, а не предположение. В този контекст, гаранция за нашата сигурност е целостта и стабилността на България.

В региона, освен Русия, Турция иска да намери новото си място в световния ред и това може да породи много сложни взаимоотношения и кризи в региона на Балканите и Европа. Изобщо новото препозициониране в целия регион е толкова сложен  и подмолен процес, че на този етап трудно могат да бъдат предвидими последиците. Само едно камъче може да обърне каруцата на стабилността в международен мащаб. Това е моето усещане. И когато говорим за политическо време,  за  национално политическо време, ние трябва да си сверим часовниците с това общо геополитическо време, ако не изцяло, поне с европейското политическо време. За съжаление това европейско политическо време, поне на този етап, сериозно изостава. Европейският съюз не е наясно със себе си като идентичност, какво иска всъщност. ЕС все още няма идентичност, това е само проект на идентичност. И именно заради това ние се намираме в такава ситуация на разкрачен стоеж.

Затова, от гледна точка на тази ускорена пулсация на политическото време партията трябва да се реформира с ясен проспект на развитие. А един модел за развитие във всички случаи трябва да включва рисковите параметри за развитие на  Колективното тяло. За голямо съжаление аз не виждам приоритетно мислене за  Колективното тяло. И това е най-важният въпрос, който ние като че ли не поставяме, а го подменяме с текущи проблеми на политиката.

Понятието за „Колективното тяло„  ползваме само като метафора. Но Колективното тяло има особена система на усещане, възприятия, оценка, очакване… В етнологията има един интересен термин - морфичен резонанс, който отчита именно вътрешната пулсация на общността. Ето аз просто ви усещам, убеден съм - вие също ме усещате, дори без да говорим. Морфичният резонанс означава без да говориш да предаваш  телепатична информация на подсъзнателно ниво. Мога да твърдя, че имам отворен портал за тази информация, затова не се ебавам.

Не може едно колективно тяло, или цялото, да не си дава сметка за това, каква колективна пулсация произвежда и  излъчва. Пулсацията на колективното тяло е феномен. Ако не се култивира, някой ще го овладее. Колективното тяло има вътрешен живот,  който включва съзнаваното и несъзнаваното от гледна точка на оцеляването.

Да, кризата дава  възможност, но кризата и отнема възможности.  Би трябвало да сме доволни, че българският политически елит се научи да управлява кризисните ситуации, но този факт не трябва да ни приспива.

Моето желание е с политиката да се занимават хора, които разбират от политика. Аз харесвам музиката, обаче не съм компетентен да я оценявам. Хора, които са без понятие за политика,  да правят политика – с това не съм съгласен. Не всеки може да прави политика. Не всеки човек може да прави музика. В никакъв случай не мога да пея като Галена, тя е талант. Но тя не може да прави това, което аз правя, примерно. Така е устроен светът...

Колеги, всеки да прави това, което разбира, а не това, което му е внушено да прави или му е наложено да прави. В това сложно време нещата така може да се объркат, че да си създадем проблеми  за години напред. ДПС не може да се създаде отново. ДПС трябва да се поднови, но не може да се подмени. Дори с подкрепата на съседни държави…..

Искам много сериозно да погледнем на този въпрос. Ние не се намираме в някакъв рутинен период на развитие, ние се намирaме в криза, която не осъзнаваме като мащаб и дълбочина. И можем да бъдем жертва, като пушечно месо, на тази криза. Само си представете потенциалния конфликт между Русия и Турция За мен беше гаф тази декларация, г-н Местан. Пентагона няма позиция, НАТО няма позиция. Освен това българинът е много чувствителен на тази тема. Тревожността му има силата на исторически архетип. Ами ако пламне пожар какво правим?! Какво правим, ако пламне пожар, господа… Ние сме  в периметъра на потенциални военни действия… Или мислите, че това не е възможно?!  Аз не искам България да се превърне в жертва, не желая  нашият електорат да бъде разменна монета за каквото и да е. Не искам! Всякакви други идеи поставят под съмнение сигурността на живота, политическият смисъл на ДПС. Ако това не го осъзнаваме, значи не сме в час. Едно наше непремерено действие може да породи такива последействия, за които после да се чудим - ама така е било, ама някой не ни е разбрал, не ни е доразбрал и така, нататък.....

Затова с известна тъга искам да ви кажа, че времето е много сложно. Защото вибрира негативно в различните си пластове. Пожелавам ви да потърсите основите в себе си, от гледна точка на най-важното за нас, стабилността и сигурността на региона.  Всяка концепция, всяка идея, всяка стратегия, която поставя нашата сигурност под въпрос – не трябва да се поощрява. Уточнявам - всички страни са заинтересовани от етносите, които са в съседните страни. Балканите са мозайка от етнорелигиозни малцинства, господа. Много пъти сме говорили за това. При една такава ситуация всеки се стреми да потърси пета или шеста колона. Ако искате да играете тази игра - това е политическо бедствие. Аз не искам да бъда нито пета, нито шеста колона. Моята философия  е в България и в региона да има сигурност, и то независимо от външните обстоятелства. Много важно! Но затова трябва да се прави политика на баланси във всеки конкретен момент и всеки конкретен политически акт да е свързан с този контекст. Защото тези генериращи тревожност реалности изкривяват и ускоряват политическото време. И политическият разум основателно се изкушава да организира  и конструира света, в който живеем, по същата матрица.

Не трябва да си въобразяваме, че това, което правим като политика в парламента, няма връзка и със световна политика, европейска политика , регионална политика и т.н.

Информационната епоха фундаментално се отрази в самото битие на политиката. В политиката вече всичко е във всичко, така да се каже онлайн.

Няма изолирани действия. Всичко е във всичко. Дори когато правим нещо несъзнателно, ние подпомагаме или захранваме процеси, които са извън нас, но рефлектират непосредствено и върху нашето съзнание, нашата държава, нашия свят…

Всички знаете, че съм наблюдател по дефиниция, но явно твърде насериозно съм се приел като пасивен съзерцател. Но това не означава, че ще се върна в политиката!

Накрая ви призовавам да направим обща молитва за новата 2016 г.: Господи, не ми давай повече, отколкото мога да понеса.