Спомени от соца: Антитерористичната акция на Слънчев бряг през 1978 г.

Източник: 24 часа

През лятото на 1978 г. световните медии съобщават сензационната новина за съвместна операция на западногерманските и българските органи за сигурност по задържане и екстрадиране във ФРГ на четирима членове на терористичната организация „Баадер – Майнхоф“, ръководни функционери на анархисткото „Движение Втори юни“, което в средата на 70-те години се провъзгласява за второ поколение на ляворадикалната терористична групировка „Фракция Червена армия“. Задържаните на 21 юни 1978 г. в Слънчев бряг Тил Майер, Габриеле Ролник, Гудрун Стамер и Анргелика Гьодер са заподозрени за участие в отвличането и убийството на председателя на Германската асоциация на предприемачите Ханс Мартин Шлайхер предишната година. Като възмездие към българските власти, броени дни след това на 15 юли 1978 г. са взривени два офиса на българската търговска фирма Balkan Trading в Западна Европа. Отговорността е поета от друга ляворадикална организация „Движение за международна революционна солидарност“.

В началото на юни 1978 г. младият тогава служител на Второ главно управление в Бургас старши лейтенант Аргир Бояджиев и колегата му Иван Танев са изпратени от Бургас в Слънчев бряг, за да се срещнат с летовник от ФРГ по негова молба. Германецът разказва, че работи като тъмничар в западноберлинския затвор “Моабит” и е видял в курорта издирвания терорист Тил Майер, избягал от този затвор. (В “Моабит” лежи и Георги Димитров след арестуването му заради запалването на Райхстага и тогава нацистите смятат българина също за терорист – б.а.)

На 27 май 1978 г. Тил Майер и две негови съмишленички успяват да избягат от предварителния арест на затвора. Те членуват в ляворадикалната организация “Втори юни”, която е “по-малката сестра” на прочутата фракция “Червена армия” в Западна Германия. Обвиняват ги в отвличания и банкови обири, в планирани покушения срещу обекти на НАТО и срещу високопоставени военни. След бягството си тримата успяват бързо да се прехвърлят в Източен Берлин. Независимо от това, че са въоръжени и във ФРГ ги издирват, властите в ГДР си затварят очите и ги оставят на свобода.

Новината за терористи сварва българските власти неподготвени.

Обсъждат три варианта:
1. Терористите да бъдат предупредени, че са разкрити и предупредени да напуснат незабавно страната.
2. Да бъдат обезвредени и задържани от българските сили за сигурност.
3. Да се предложи на западногерманските служби техни спецчасти да пристигнат в България, за да арестуват терористите и да ги прехвърлят във ФРГ.

Аргументите на привържениците на първия вариант са, че трябва да се държи сметка за ответния удар на отмъщение, от който могат да пострадат представители на България в чужбина. Противниците на варианта го отхвърлят главно заради укоримостта от морална и политическа гледна точка – нали и България трябва да подкрепя борбата срещу тероризма. Взето е решение да бъдат поканени специалисти от ФРГ.

Но да се върнем на Слънчев бряг.

Тъмничарят прави словесен портрет на Тил Майер. Служители на МВР грабват по един фотоапарат и хукват из комплекса. Снимат всеки, който поне малко прилича на описанието. Тъмничарят не разпознава Майер на нито една от снимките.

Със самолет от Бон (тогава столица на Западна Германия – б.а.) на летището в Сарафово пристига оперативна група немски командоси, специално обучени за борба с терористите. Единият от тях носи със себе си голям фотоалбум със снимки на терористи и други престъпници, но западногерманският тъмничар и в тях не разпознава Тил Майер, защото в затвора го е виждал без брада, мустаци и дълга коса, с каквито “се развява” в курортния комплекс.

Все пак един ден успяват да засекат Майер в компанията на вече три жени, проследяват ги и разбират, че те често вечерят в популярния ресторант “Палма”. Решават арестуването им да бъде извършено от западногерманците, българите да направят втори кордон и да реагират при евентуално бягство на някого от терористите.

Според Аргир Бояджиев командосът, определен да арестува Тим Майер, допуска груба грешка, която е можела да струва живота му. Той доближава до масата, насочва пистолета и крещи към терориста да вдигне ръцете си. Майер ги вдига и немецът оставя пистолета си на масата, за да може да извади белезниците и да ги закопчае около ръцете на терориста.

Ако Майер в този момент е грабнал пистолета, последствията биха могли да бъдат няколко трупа. Все пак успяват без проблеми да арестуват Майер и трите жени, качват всеки един в отделна кола и ги закарват в хотел “Жерави”. Той е на първа линия на морето и в него обикновено отсядат чуждестранни туристи.

Тогава очакват гости от Швеция, но този ден хотелът е празен. Настаняват всеки от арестуваните в отделна стая. Докато се подготвя заминаването, Аргир Бояджиев осигурява телевизор за немските си колеги, за да гледат мач на ФРГ от световното първенство по футбол в Аржентина.
Майер иска от Бояджиев да го освободи. “Защо ме арестувате, нали и аз се боря за комунизъм, както и вие?”, пита той. “Комунизмът не може да бъде изграден с тероризъм и убийства”, отговаря българинът.

След приключването на акцията един от немските командоси иска да размени пистолета си с Бояджиев. Българинът отказва, защото знае, че ще трябва да изпише купища листа с обяснение за тази размяна. Още същия ден Майер и компания са откарани в Германия.

Този случай е първият на съвместни действия между социалистическа и западна държава в борбата с международния тероризъм. Оттам нататък сътрудничеството между органите за сигурност на двете страни се разширява и обхваща и други области, като особено място в него заема предприемането на съвместни действия против международния трафик на наркотици.