Съветниците почетоха паметта на жертвите на тероризма в Европа

Автор: Емел МАХМУД

С едноминутно мълчание в памет на жертвите от терористичните атаки в Европа започна днешната сесия на местния парламент в Бургас.

Предложението дойде от председателя на Общинския съвет Костантин Луков. Георги Дракалиев от групата на ГЕРБ поиска с едноминутно мълчание да се почете и 96-тата годишнина от подписването на Ньойският договор*.



Днешното заседание започна с разглеждане на декларация от групата на Реформаторския блок, с която Бургас отдава своята почит към загиналите при атентатите в Париж. Тя ще бъде изпратена до посланика на Република Франция в България Н.Пр. Ксавие Лапер дьо Кабан от името на ОбС.

„Във връзка с терористичните атаки в Париж в нощта на 13 ноември 2015 г.,  бихме искали да изкажем нашата съпричастност и съболезнования  към Вас, френския народ, семействата на жертвите и ранените в този ужасяващ акт,  в самото сърце на столицата на Република Франция. В този труден момент ние, като европейци, трябва да проявяваме солидарност и да стоим един до друг, изправени срещу страха, терора и тиранията. Бог да прости жертвите!”, пише в декларацията. Тя бе разгледана, като точка първа от днешното заседание на ОбС, което започна с минута мълчание. Декларацията е предложение на  групата на реформаторите, в която участват  д-р Георги Митев, Тошко Иванов, Станимир Апостолов, Живко Табаков и Димитър Христов.

При атентатите в Париж на фаталния 13-ти ноември загинаха 129 мирни граждани, а стотици други бяха ранени. Ужасяващият акт на терор дори предизвика дебат сред международната общност датата 13-ти ноември да бъде приета като ден за памет към жертвите от терористични атаки.

Георги Манев от Средна европейска класа предложи към декларацията да бъдат добавени и другите държави, станали жертви на терористични атаки. Съветниците гласуваха против искането му.

*На 1/14 октомври 1915 г. с манифест цар Фердинанд І обявява война на Сърбия и страната влиза в Първата световна война на страната на Централните сили. Непреодоляла умората от двете балкански войни и с още незараснали рани от тях, България прави поредния мъченически опит да осъществи националното си обединение и защити историческите си права. На фронта българската армия е изправена срещу войските на Съглашението в дълга и изтощителна окопна война, продължила до 29 септември 1918 г., когато е сключено Солунското примирие. Победена и разорена, страната е на прага на втора национална катастрофа.
​
На 27 ноември 1919 г. в кметството на парижкото предградие Ньой министър-председателят Александър Стамболийски подписва мирния договор. От България са отнети Южна Добруджа, Беломорска Тракия, Западните покрайнини и Струмишко, наложени са й непосилни репарации на стойност 2,25 млрд. зл. франка и е лишена от правото да подържа редовна наборна армия.